Определение № 4833 от 05.11.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2000/2024
- Вид
- Определение № 4833
- Подписан
- 05.11.2024
- В сила
- 05.11.2024
- Състав
- Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова, Диана Колева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4833 гр. Варна, 05.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседА.е на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария К. Терзийска
Членове:
Диана К. С.
Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502000 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, против Решение (имащо в обжалваната част характер на определение) № 3115 от 19.08.2024г., постановено по гр.д. № 9589/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя с правно основА.е чл.248 от ГПК с вх. № 53861/02.07.2024 г. за изменение на постановеното по делото решение № 2153/10.06.2024 г. в частта за разноските, касателно редуциране размера на присъденото в полза на адв. М., адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излага, че съдът дължи проверка на предпоставките за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ, както в случай на направено възражение от насрещната страна, така и служебно, когато по делото са събрА. доказателства, които ги опровергават, като цитира съдебна практика. Твърди се, че ищцата не е материално затруднено лице, тъй като в искането за предоставяне на кредит от 2022г. е декларирала, че живее в собствено жилище, т.е. няма разходи за наем и има разполагаем доход след плащане на кредитни задължения в размер на 1419 лева. Поддържа се, че е налице злоупотреба с право от страна на ищцата, тъй като с цел да се обогати с многократно по-високи от цената на иска разноски е предявила срещу ответника общо три иска с идентично съдържА.е, вместо да ги предяви с обща искова молба. Излага се, че присъденият адвокатски хонорар от 800 лева е прекомерен и не отговаря на критериите за обоснованост и справедливост, тъй като делото е без правна сложност, ангажирА. са еднотипни доказателства, подадени са едни и същи молби, извършени са едни и същи процесуални действия. Прави се искане да не се присъжда самостоятелно адвокатско възнаграждение по отхвърления насрещен иск, както и да се редуцира размера на адвокатско възнаграждение на основА.е Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-432/22.
1
В отговора на жалбата ответникът по нея излага доводи за правилност на обжалваното определение, с твърдения, че преценката дали да окаже безплатна правна помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение при неблагоприятен изход от спора, следва да е само на адвоката. От своя страна цитира съдебна практика, според която наличието на предпоставките по чл.38, ал.1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда. Оспорва доводите за злоупотреба с права, с твърдения, че образувА.те три производства имат за предмет различни договори за кредит и съединяването им в едно производство би затруднило процеса. Адвокатско възнаграждение по всеки от исковете би се дължало и при общото им разглеждане. Възразява срещу редуцирането на адвокатските възнаграждения под минималните размери по наредбата с твърдения, че това от една страна ще стимулира кредиторите да продължат да сключват договори с неравноправни клаузи, а от друга ще понижи качеството на адвокатската услуга и ще доведе до изкривяване на конкуренцията.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.38, ал.1 от ЗАДв. адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. Когато наличието на съответната хипотеза по чл.38 ЗАдв. не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не е необходимо да се провежда. Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основА.е. (в този смисъл О. 163/13.06.2016г. по ч.гр.д.2266/2016г. на ВКС, О.
50050/21.03.2023г. по т.д. 2662/2021г. на ВКС).
В настоящия случай такова оспорване е направено, но ангажирА.те от жалбоподателя доказателства не опровергават основА.ето за предоставената безплатна правна помощ, тъй като не установяват ищцата да е титуляр на имущество достатъчно за покриване разноските за адвокатско възнаграждение. От изискА.те по искане на жалбоподателя справки от Община Варна, отдел „Приходи и администриране на местни данъци“ и НАП се установява, че ищцата няма декларирано движимо и недвижимо имущество, а облагаемият й доход възлиза на средно 501 лева месечно за 2024г. и 408.47 лева за 2023г., което е далеч под минималната работна заплата. Не са налице и други данни, които да опровергават осъществяването на основА.ето за предоставяне на безплатна адвокатска помощ /затруднено материално положение/. ДекларирА.те през 2022г. от ищцата данни не могат да се приемат за актуални към момента на настоящото произнасяне.
Въпреки принципното съгласие на състава с оплаквА.ята в жалбата, че присъждането на разноски е неоправдано в хипотезите на злоупотреба с права, следва да се посочи, че в случая по делото липсва проведено пълно и главно доказване за недобросъвестност на ищцата при упражняване на процесуалните й права. Образуването на три дела за нищожност на различни договори за кредит само по себе си не предполага непременно единствена цел за неоснователно обогатяване на ищеца или процесуалния му представител.
2
Това обстоятелство обаче е от значение при преценката за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В хипотезата на предявени множество искове с идентично основА.е значително се намалява обемът на полагА.те усилия за подготовка и участие в развитието на производството. Следва да се отчете също, че в случая се касае за типове дела, по които е формирана значителна по обем еднопосочна съдебна практика, което съществено зА.жава правната им сложност. Типизирано е и доказването по тези искове, което се свежда до представяне на атакувА.я договор и евентуално допускане на ССЕ, което обуславя и сравнително ниска фактическа сложност на делата.
В конкретния случай действително наред с главния иск за нищожност защита е осъществявана и по насрещния иск за реално изпълнение, но същата е в аналогичен обем, тъй като се свежда единствено до доказване на твърдяните пороци на договора. В този смисъл всички предприети от ищеца процесуални действия по главния иск ползват и защитата му срещу насрещния.
С оглед изложеното съдът намира, че по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено под предвидения в Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер.
Съобразявайки, че цената на всеки от предявените искове е 535.75 лева и отчитайки сравнително ниската фактическа и правна сложност на спора, както и броя и вида на извършените процесуални действия, съдът намира, че следващото се възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да бъде определено в размер на 500 лева общо по двата иска, а за разликата до претендирА.те 800 лева се явява прекомерно.
Поради частично несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която молбата на жалбоподателя по чл.248 от ГПК е отхвърлена до размера от 500 лева и вместо него следва да бъде поставено друго, с което възнаграждението по чл.38, ал.2 от ЗАдв. бъде намалено до посочения размер, а в останалата част определението следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
О Т М Е Н Я Решение (имащо в обжалваната част характер на определение) № 3115 от 19.08.2024г., постановено по гр.д. № 9589/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която молбата на „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869 с вх. № 53861/02.07.2024 г. с правно основА.е чл.248 от ГПК е отхвърлена до размера от 500 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основА.е чл.248 от ГПК Решение №2153/10.06.2024 г., постановено по гр.д. № 9589/2023 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъденото в полза на адвокат Й. В. М., личен №1100033058 от АК - гр. Плевен, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАДв. от 800 лева на 500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение (имащо в обжалваната част характер на определение) № 3115 от 19.08.2024г., постановено по гр.д. № 9589/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която молбата на „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869 с 3 вх. № 53861/02.07.2024 г. с правно основА.е чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 2153/10.06.2024 г. в частта за разноските, касателно редуциране размера на присъденото в полза на адв. М., адвокатско възнаграждение, е отхвърлена за разликата над 500 лева до 800 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4