Решение № 143 от 14.05.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Разлог, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20231240100030 по описа за 2023 г.

Производството е образувано по ИМ от УМБАЛ „С.Г.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.П., б.

„П.ш.“№66, с ИД проф. д-р К.Д., ч/з адв. Р.В. от АК-П., с/у Х.С.Н., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.

„С.К.“№3.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 1`117.00 лева, от която 794.00 лева – цена на предоставена мед. помощ за периода от 20.02.2020 г. до 28.02.2020 г., сумата 149.70 лева - цена на предоставена мед. помощ за периода от 23.07.2020 г. до 24.07.2020 г. и сумата 173.30 лева - цена на предоставена мед. помощ за периода от 09.09.2020 г. до 10.09.2020 г., ведно със законната лихва в/у тази сума от датата на подаване на заявлението /27.01.2022 г./ до пълното погасяване на дълга.

Претендират и сторените от ищеца съд. и делов. разноски.

В СЗ за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е представил писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло иска си и моли същия да бъде уважен.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника , ч/з назначения особен представител адв. С.П., депозира писмен отговор, с който прави възражение за неоснователност на иска, оспорвайки фактическите твърдения в ИМ.

По делото са събрани писмени док-ва, включително и приложените към заявлението по чл.410 ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност, във вр. с доводите и съображенията на страните в съответствие с правилото на чл.235 ГПК, дават основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. №94/2022 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник е издадена заповед №45 от 01.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати следните суми: 794.00 лева – цена на предоставена мед. помощ за периода от 20.02.2020 г. до 28.02.2020 г., ведно със законната лихва в/у тази сума от датата на подаване на заявлението /27.01.2022 г./ до пълното погасяване на дълга, 149.70 лева - цена на предоставена мед. помощ за периода от 23.07.2020 г. до 24.07.2020 г., ведно със законната лихва в/у тази сума от датата на подаване на заявлението /27.01.2022 г./ до пълното погасяване на дълга, и сумата 173.30 лева - цена на предоставена мед. помощ за периода от 09.09.2020 г. до 10.09.2020 г., ведно със законната лихва в/у тази сума от датата на подаване на заявлението /27.01.2022 г./ 1 до пълното погасяване на дълга, както и сумата от 25.00 лв. за заплатена държ. такса.

Длъжникът е уведомен за издадената заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

На 10.01.2023 г. заявителят по ч. гр. д. №94/2022 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

От представените по делото писмени док-ва - 3 бр. Декларации за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури от 20.02.2020 г., 23.07.2020 г. и 09.09.2020 г., подписани от ответника е видно, че с полагане на подписа си под тези документи, ответникът е изразил съгласие за хоспитализация, като преди това е получил необходимата информация и разяснения по предстоящата диагностика и лечение, като с подписа си е удостоверил, че е запознат с правата и задълженията си на пациент. Декларирал е също така, че е запознат с условията, при които НЗОК заплаща на лечебното заведение извършената дейност, както и че НЗОК няма да заплати за оказаната болнична помощ, когато не е завършен алгоритъмът на клиничната пътека. В текста на декларацията е записано, че в случай на незавършване на клиничната пътека, оказаната мед. помощ и други мед. услуги се заплащат от пациента по действащия към момента на изписване „Ценоразпис на мед. помощ и услуги, мед. услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „С.Г.“ЕАД-П.

Всички извършени изследвания, прегледи и назначена терапия са описани в издадените при изписване Епикризи, приети по делото и неоспорени от ответника.

Епикризата има най-голямо значение за отразяване на състоянието на пациента по време на хоспитализацията и проведеното лечение. Епикризата по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ - издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му и по установения от закона ред, поради което се ползва с материална доказателствена сила за установените в него факти и съставлява съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, доказателство за отразените в нея факти. Материалната доказателствена сила на официалните удостоверителни документи може да бъде оборена само по реда на чл.193 ГПК. Епикризите не са оспорени от ответника и по този начин не е оборена доказателствената им сила. /В този смисъл Решение №250/21.11.2012 по дело №1504/2011 на В КС, ГК. III г.о./.

От представените Истории на заболяването и вписаните данни за проследяване на състоянието на пациента се установява, че ответникът е бил в лечебното заведение в посочените 3 периода. Лечебните заведения подават електронни отчети в ИС на НЗОК в определени от НРД за МД 2020-2022 г. срокове. В тези отчети се подават здравноосигурени лица, на които е оказана мед. помощ, при които е бил спазен съответният диагностичнолечебен алгоритъм и условията за завършеност на КП. Съгласно чл.304 от НРД за МД 20202022 г. само лицата, които са здравноосигурени, могат да се хоспитализират. В случаите, когато лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, същото се хоспитализира/приема, като му се оказва болнична мед. помощ, ако възстанови правата си при условията и по реда на 330 (ал.2). А в алинея трета е записано, че при неизпълнение на условието по ал.2, се прилага чл.109, ал.1 от ЗЗО. В настоящия случай по време на трите пролежавания ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права. Никъде в нормативната уредба няма задължение за изпълнителите на мед. помощ да лекуват пациентите, без да получат заплащане (или от държавата по реда на споменатата методика, или от НЗОК при здравноосигурени лица със завършено лечение, или от пациента, когато е с прекъснати здравноосигурителни права). Иначе би се получило неоснователно разместване на материални блага в тежест на изпълнителите на мед. помощ, а именно пациентът получава облага, изразяваща се в извършени консултации, изследвания за диагностика и лечение, а лечебното заведение прави разходи по тази диагностика и лечение, които следва да получи от споменатите по-горе лица. Ето защо и доколкото Х.Н. е бил хоспитализиран, всички извършени му изследвания, стават част от неговото болнично лечение и следва да бъдат 2 заплатени от него, тъй като е здравнонеосигурен.

Към датата на постъпване в лечебното заведение и в периодите на болничните престои Х.Н. е здравнонеосигурено лице по смисъла на ЗЗО (чл.109 от ЗЗО). Това обстоятелство се установява от представените и приети по делото ел. справки от ИС на НАП, от които е видно, че е извършвана проверка на здравноосигурителния статус на пациента, вкл. и към момента на хоспитализация. По делото безспорно се установи, че към датата на хоспитализацията лечебното заведение се е информирало за здравноосигурителния статус на пациента, също така информирало е и самия пациент при попълване на декларациите за информирано съгласие. Тъй като Х.Н. е с прекъснати здравноосигурителни права, на основание чл.109, ал.1 от ЗЗО, следва да заплати сам ст-стта на оказаната му мед. помощ за трите болнични престоя. В чл.109, ал.З от ЗЗО е посочено, че правата по ал.1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите платени за оказаната мед. помощ не се връщат. Това означава, че само ако задължението е платено до/в деня на изписване, лицето ще се счита за здравноосигурено. По-късното заплащане на дължимите вноски не води до възстановяване на права и цената не лечението остава за сметка на пациента.

Нормата на чл.52 от ЗЗО предвижда, че ст-стта на предоставената мед. помощ следва да се заплати по цени, определени от лечебното заведение.

Цените на мед. помощ и мед. услуги, предоставяни от лечебното заведение, са посочени в Ценоразписа на УМБАЛ„С.Г.“ЕАД. Когато пациентът е здравноосигурен, стойността на завършената клинична пътека (при първото пролежаване), по която е лекуван, се заплаща от бюджета на НЗОК по утвърдени цени на клинични пътеки. Но когато пациентът е здравнонеосигурен, на основание чл.52 от ЗЗО и чл.109 от ЗЗО, ст-стта на оказаната му мед. помощ се заплаща от самия него по ценоразпис на лечебното заведение. При второто и третото пролежаване цената на лечението представлява остойностяване на отделните мед. дейности, извършени на пациента и посочени в „сметката на пациента“. При справка с Ценоразписа на ищовата болница се установява, че цените както на КП №216, така и на отделните мед. услуги, описани в сметките, съвпадат с представените ценоразписи.

Видно от Декларациите за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, Х.Н. е бил запознат с ценоразписа на лечебното заведение, актуален към датата на хоспитализация, за което се е подписал. Също така той е бил уведомен от страна на лечебното заведение за здравноосигурителния си статус, както и за цените на мед. помощ, като в случай, че не възстанови осигурителните си права до края на престоя си, ще заплати сам стойността на оказаната му болнична помощ.

Съгласно чл.99 от ЗЗ, Държавата организира и финансира с-ма за оказване на мед. помощ при спешни състояния. Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна мед. помощ. Според ал.З на чл.99 от ЗЗ, мед. помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода.

Чл.7 от Наредба №25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна мед. помощ гласи, че „разходите по оказване на СМП до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата“. Всички граждани имат право на безплатна СМП, но до момента на хоспитализацията.

Неосигурените лица заплащат оказаната им СП, ако същата е оказана след като бъдат хоспитализирани, защото чл.7 от Наредба №25 от 04.11.1999 г. за оказване на СМП гласи, че „разходите по оказване на СМП до хоспитализиране на пациента, се поемат от държавата“, но не и тези след осъществен прием.

До 2019 г. МЗ приема всяка година Методика за субсидиране на лечебните заведения, на основание на която Министерството заплаща на болниците оказаната СМП на пациентите.

Редът по тази методика се прилага само в случай, че спешният пациент е прегледан и не е 3 хоспитализиран в същото лечебно заведение. През 2019 г. е приета Наредба №3 от 05.04.2019 г. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които МЗ субсидира лечебни заведения и за критериите, и реда за субсидиране на лечебни заведения, която в чл.5, т.1 е посочено, че извън случаите по чл.3 и 4, МЗ субсидира: лечебни заведения за болнична помощ за оказване на СМП на пациенти със спешни състояния, преминали п/з спешните им отделения, които не са хоспитализирани в същото лечебно заведение. Тоест разходите по оказване на СМП се поемат от държавата, но само до хоспитализиране на пациента, посетил спешно отделение.

В заключение, разходите за СМП се заплащат от държавата, само ако пациентът е бил прегледан в спешен кабинет, оказана му е помощ и не е хоспитализиран, какъвто не е настоящият случай.

Претендираната от ищеца сума е определена на база на извършените мед. услуги на пациента, описани в сметката и в ценоразписа. За всички тях по делото са представени фишове с резултати, температурен лист (за вложените лекарства), епикриза, страници от история на заболяването (с печати на лекарите- специалисти, извършили консултативни прегледи).