Решение № 500 от 21.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Ц. Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20225001000484 по описа за 2022 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 103 от 05.05.2022г., постановено по т.д. № 1081 по описа за 2021г. на Окръжен съд Стара Загора, с което са отхвърлени предявените от М. И. К. ЕГН ********** с адрес гр. С.З., ул. „С.“ № 54 против „И.К.К.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

С.З., бул. Ц. № 117, офис 31 искове за заплащане на сумата от 37 558.30 лв. на основание чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и за заплащане на сумата от 37 558.30 лв., представляваща вземане за неустойка.

Решението е обжалвано от М. И. К. ЕГН ********** с адрес гр. С.З., ул.

С. № 54 чрез адв. Р. Р. с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Оспорени са изводите на решаващия съд, че облигационната връзка между страните не е прекратена от управителя на ответното дружество, евентуално, че договора не е прекратен с изтичането на срока, за който е сключен и най – сетне, че процесния договор не е развален с подаване на исковата молба по настоящото дело. Като твърди, че плащането на сумата от 37 558.30 лв. е доказано, както с приложените писмени доказателства, така и с приетата ССчЕ, както и че са налице основанията за дължимост на претендираната неустойка, настоява съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови решение, 1 с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът – „И.К.К.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., бул. „Ц.“ № 117, офис 31 не е взел становище по жалба.

Съдът, след преценка на данните по делото и като съобрази предметния обхват на въззивното обжалване, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени искове, предявени от М. И. К. ЕГН ********** с адрес гр. С.З., ул.

„С.“ № 54 против „И.К.К.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., бул. „Ц.“ № 117, офис 31 с правно основание чл. 55, ал.1, пр.трето ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: през м.07.2020г. ищецът и ответника са постигнали съгласие К. да инвестира собствени средства срещу бъдеща печалба от съвместната им дейност по отглеждане на индустриален коноп, в изпълнение на което ищцата твърди да е превела на авансово на 29.07.2020г. сумата от 1000 лв. и на 01.10.2020г. сумата от 10 000 лв.. На 05.11.2020г. между страните е подписан договор за сътрудничество и съвместна дейност, по силата на който ответника се е задължил да извърши всички дейности и работи по отглеждане на индустриален коноп на земеделска площ от 200 дка, съгласно одобрени План за работа при отглеждане на индустриален коноп, техническо и ценово предложение, а от своя страна ищцата се е задължила като инвеститор в производството да предостави средства в размер на 200 000 евро, при условията посочени в чл.1, ал.2 от договора. Като твърди, че в изпълнение на сключения договор, освен посочените авансово платени суми, ищцата е превела сумата от 10 000 евро при подписване на договора, за което същия служи като разписка и на 27.11.2020г. е превела по банков път сумата от 7000 лв., а изпълнителя вместо да започне работа по договора и да се отчита на инвеститора, съгласно уговореното, управителя на същия Н.М. заминал за чужбина и се върнал в Р България едва в края на м.02.2021г., както и че същия на 10.03.2021г. я посетил в офиса и заявил, че разваля договора, поради липса на интерес, тъй като си осигурил друг инвеститор, ищцата настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 37558.30 лв., представляваща дадено и получено от ответника по договора на отпаднало основание, както и сумата от 37 558.30 лв., представляваща дължима неустойка, уговорена в чл.8, ал.1, пр.2 от договора и представляваща общия размер на направените от ищцата разходи за финансовата инвестиция, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 376, ал.1 ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил.

От представеният от ищеца и неоспорен от ответника договор за сътрудничество и съвместна дейност се установява, че на 05.11.2020г. е учредено облигационно отношение между „И.К.К.“ ЕООД като изпълнител и 2

М. И. К. като инвеститор, с който изпълнителят е приел да изпълни всички дейности и работи по отглеждане на индустриален коноп на открито на земеделска площ 200 дка от масив 68/03/278.70 дка за 2021г., съгласно плана за работа при отглеждане на индустриален коноп, техническо и ценово предложение на изпълнителя, включващи всички разходи в максимален размер от 200 000 евро, а инвеститорът се е задължил да инвестира в това производство сумата от 200 000 евро поетапно, съгласно чл. 1, ал.2 от договора. Страните изрично са посочили, че към момента на подписване на договора е платена сумата от 10 000 евро, дължима за месец октомври, както и че след реализиране на продукцията в рамките на срока на договора изпълнителят ще изплати на инвеститора вложената инвестиция в размер до 200 000 евро, както и ще извърши плащане в размер на 40% от оборота, след връщане на инвестицията. Договора е сключен за определен срок – 14 месеца и влиза в сила от датата на подписването му от страните. В чл. 15 от договора страните са предвидили условия за прекратяването му - по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма; при виновно неизпълнение на задълженията от изпълнителя с писмено предизвестие от инвеститора и без предизвестие от инвеститора, в случай на забава повече от 15 дни; при неотстраняване на констатирани недостатъци; при неточно изпълнение на някои от задълженията; при обявяване на изпълнителя в несъстоятелност или използва подизпълнител, различен от посочения в договора или без да е декларирал това.

Видно от приложените платежни нареждания за кредитен превод от 29.07.2020г. М. К. е наредила плащане на сумата от 1000 лв. в полза на Н.М.

М., съответно на 01.10.2020г. е наредила плащане на сумата 10 000 лв. към дружеството ответник с посочено основание аванс към договор и на 27.11.2020г. на същото основание и към същото дружество ищцата е наредила превод на сумата от 7000 лв.

От приетата от съда и неоспорена от страните ССчЕ на в.л. В.Н. се установява, че банковата сметка на дружеството ответник е заверена с наредената от ищцата сума на 01.10.2020г. в размер на 10 000 лв. и с посочено основание „превод аванс към договор“ и на 27.11.2020г. с наредените от ищцата 7000 лв.. От експертът е установено още, че по банкова сметка на Н.М. М. на 29.07.2020г. е преведена от ищцата сумата от 1000 лв. с посоченото основание „превод“. При ответника е установено осчетоводяване на сумата от 27 000 лв. по счетоводна сметка № 222 „Инвестиции – други инвеститори“, ан. сметка № 3 „М. И. К. – и.“, която сума е формирана от сбора на преведените на 01.10.2020г. по банков път 10 000 лв., внесените в брой с ПКО № 3 от 05.11.2020г. 10 000 лв. и преведените на 01.11.2020г. 7000 лв..

Събраните пред първата инстанция гласни доказателства и конкретно показанията на св. М. и св. П. са еднозначни досежно това, че на 10.03.2021г. се е състояла среща между Н.М. и ищцата, на която свидетелите присъствали, 3 както и че на тази среща Н.М. заявил, че прекратява договора с ищцата, тъй като намерил друг инвеститор.

При тези установени от фактическа страна данни следва да се приеме, че учреденото облигационно правоотношение между страните разкрива белезите на договор за гражданско дружество, уреден в чл. 357 и сл. ЗЗД, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 288 ТЗ. Общата стопанска цел, която страните са си поставили е отглеждане на индустриален коноп на открито на земеделска площ от 200 дка, по отношение осъществяването, на която изпълнителя е поел задължението да извърши всички фактически дейности и работи по отглеждане на културата, а инвеститора да осигури финансирането на тези дейности – вж. чл.1 от договора. Страните са уговорили и разпределението на печалбата от дейността – 40 % за ищцата, след изплащане на вложената от нея инвестиция – чл.1, ал.3 от договора. Приетото налага неоснователност на възраженията на жалбоподателя, че делото неправилно е образувано като търговско, тъй като сделката с приложението на чл. 286, ал.1 ТЗ – сключена от дружеството ответник и свързана със занятието му – отглеждане на индустриален коноп е търговска.

Така учреденото облигационно отношение въззивният съд приема и в съответствие с изложеното във въззивната жалба, че е прекратено по взаимно съгласие на страните, изрично уговорено като възможност за преустановяване на съществуващата връзка в чл. 15.2. от договора. Твърдението на ищеца в исковата молба, че договора е „развален“ следва да се приеме за непрецизно формулирано, тъй като не се твърди да е налице виновно неизпълнение на поетите от ответника задължения, заради което ищеца като изправна страна да е предприел действия по разваляне на договора, а се сочи отказ от представляващия дружеството да изпълнява уговореното и изразено желание от страните учреденото облигационно правоотношение да бъде преустановено т.е. прекратено. Вярно е, че съгласно уговореното в чл.15.2 от договора прекратяването на договора по взаимно съгласие следва да бъде извършено в писмена форма, но в случая и с приложението на чл. 293, ал.3 ТЗ следва да се приеме, че страните не са оспорили действителността на изявлението, което не е направено в изискуемата за действителност форма, а именно писмена. Този извод съдът прави въз основа на установеният факт, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, а при явяване в открито съдебно заседание на 15.04.2022г. представляващия го е поискал да му бъдат допуснати гласни доказателства за установяване на обстоятелствата защо не е продължил бизнес отношения с ищцата т.е. същия не оспорва факта, че установените отношения са прекратени. По аналогичен начин следва да се коментират и представените от него писмени бележки, в които се признава, че съществувалите облигационни отношения между страните са прекратени по тяхно общо съгласие, а какво е довело до формиране на същото е без значение за предявения от ищцата иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. трето ЗЗД.

4

По изложените съображения и след прекратяване на учреденото договорно отношение ответника дължи връщане на полученото от него в изпълнение на същото на отпаднало основание. Размерът на полученото от ответника е установен от приетата от съда и без възражения от страните ССчЕ и това е сумата от 27 000 лв., която е осчетоводена от ответното дружество по счетоводна сметка № 222 „Инвестиции – други инвеститори“, ан. сметка № 3 „М. И. К. – и.“. До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен.

Не до този извод е достигнал решаващия първоинстанционен съд, поради което и решението в частта, с която иска с правно основание е отхвърлен за сумата от 27 000 лв. следва да бъде отменено и постановено друго, с което същия бъде уважен, а за разликата над 27 000 лв. до претендираните 37 558.30 лв. решението следва да бъде потвърдено.

Предвид приетото, че договора е прекратен по общо съгласие на страните изцяло неоснователен е предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, тъй като не са установени, нито изправност на ищцата, нито забава от страна на изпълнителя, която да се компенсира с уговорената в чл.8 неустойка за забава. В тази част решението като законосъобразен отговор на повдигнатия за разрешаване спор следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски за двете инстанции, съразмерно с уважената част от исковете, респ. въззивната жалба, които при съобразяване на приложения списък по чл. 80 ГПК съдът констатира да са в размер на 2160.24 лв. за първата инстанция и 1619.28 лв. за въззивната инстанция, представляващи разноски по заплащане на държавна такса и възнаграждение за адвокат.