Решение № 35 от 14.02.2020, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 14.02.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Снежина Чолакова при секретаря И.В.и участието на прокурор Я.Н.от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 594 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба на «К.О.Ц-Ш.» ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя д-р С.К., срещу Национална агенция за приходите - гр.София, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 568,00 лева за осъществено процесуално представителство по ВАНД № 820/2019г. по описа на РС – Шумен и КАНД № 198/2019г. на ШАдмС, в което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 395097-F450846/08.01.2019г. на директора на ТД на НАП - Варна. В исковата молба се сочи, че с Решение № 303/17.05.2019г., постановено по ВАНД №820/2019г. по описа на РС - Шумен, е отменено Наказателно постановление № 395097-F450846/08.01.2019г. на директора на ТД на НАП – Варна. Решението е обжалвано с касационна жалба от ТД на НАП-гр.Варна пред ШАдмС. С Решение № 230/19.07.2019г. по КАНД № 198/2019г., Шуменският административен съд е оставил в сила Решение № 303/17.05.2019г., постановено по ВАНД №820/2019г. по описа на РС - Шумен. Пред двете съдебни инстанции ищецът е ползвал адвокатска защита, във връзка с осъществяване на която е уговорил и заплатил сума в размер на 1284 лв. за всяка инстанция или общо деловодни разноски в размер на 2568 лева, които са заплатени по банков път.

Ищецът счита, че доколкото процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт, той е претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен акт, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 2568 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ плащане, както и направените по настоящото дело разноски.

В съдебно заседание дружеството се представлява от упълномощен представител адв.П.П., който заявява, че поддържа исковата претенция по аргументи, аналогични на изложените в исковата молба. Моли за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 594,72 лева.

Ответната страна – Национална агенция за приходите - гр.София, в представен по делото писмен отговор на исковата молба, изразява становище за неоснователност и недоказаност на претендираните вреди. Сочи, че вредата нe e пряка, тъй като ангажирането на адвокатски услуги при съдебно обжалване на наказателното постановление не следва обективно и по необходимост издаването на същото. Вредите не са непосредствени и доколкото същите са в резултат на облигационна връзка между страните, обективирана в договора за правна защита и съдействие. В условията на алтернативност възразява срещу размера на претендираното обезщетение, като счита, че същото следва да бъде намалено с включения във фактурите ДДС върху договореното адвокатско възнаграждение, тъй като дружеството е включило фактурите в дневника за покупки за съответния данъчен период и е ползвало приспадане на начисления ДДС. В съдебно заседание ответната страна се представлява от гл.юрисконсулт В.М., който излага доводи за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен изцяло или редуциран, като се намали със сумата от 428 лева, представяваща начислен ДДС върху договорения адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на исковата молба в частта ѝ относно правното основание, като сочи, че по делото безспорно са доказани всички предпоставки за реализиране на отговорността на НАП. Същевременно намира за основателни възраженията на ответника за приспадане от обезщетението на заплатения ДДС върху договорените адвокатски възнаграждения, поради което предлага исковата претенция да бъде уважена до размера на заплатените адвокатски възнаграждения без ДДС.

Шуменският административен съд, след като обсъди и прецени наведените в исковата молба доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите, съдържащи се в ВАНД № 820/2019г. по описа на ШРС, приобщено към настоящото дело по искане на ищеца, с Наказателно постановление № 395097-F450846/08.01.2019г. на директора на ТД на НАП - Варна, на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой на «К.О.Ц-Ш.» ЕООД - гр.Шумен е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 9032,00 лева.

Дружеството обжалвало наказателното постановление, като по този повод ангажирало правна помощ и упълномощило адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Шуменски районен съд ВАНД № 820/2019г. по описа на съда.

С решение

№ 303/17.05.2019г., постановено по ВАНД № 820/2019г. Шуменският районен съд отменил наказателното постановление.

Несъгласна със съдебното решение, НАП подала касационна жалба против същото пред ШАдмС. С решение № 230/19.07.2019г., постановено по КАНД № 198/2019г. Административен съд - Шумен оставил в сила решението на първоинстанционния съд, както и Наказателно постановление № 395097-F450846/08.01.2019г., издадено от директора на ТД на НАП - Варна.

Към материалите по ВАНД № 820/2019г. на ШРС е е приложено адвокатско пълномощно от 18.04.2019г., удостоверяващо, че "КОЦ-Шумен е овластил адвокат П.П.да го представлява по посоченото дело, ведно с договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1070 лева без ДДС.

Към материалите по КАНД № 198/2019г. на ШАдмС е приложено адвокатско пълномощно от 05.07.2019г., удостоверяващо, че "КОЦ-Шумен е овластил адвокат П.П.да го представлява по КАНД № 198/2019г. по описа на АдмС-гр.Шумен, ведно с договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено адвокатско възнаграждение.

С исковата молба дружеството представя следните доказателства:

- фактура

№**********/18.04.2019г., в която е посочено, че същата се издава от Адвокатско дружество «П.,В.» на «КОЦ – Шумен» ЕООД; вид на услугата – процесуално представителство по адм.д. № 820/2019г. на ШРС, договор за правна защита и съдействие № 0...94003/18.04.2019г. на стойност 1070,00 лева; начислен ДДС в размер на 214,00 лева; сума за плащане 1284,00 лева. Относно плащането по фактурата се представя платежно нареждане за кредитен превод от 30.04.2019г. с наредител "КОЦ-Шумен"ЕООД и получател Адвокатско дружество "П.,В." за сумата от 1284,00 лева;

- фактура

№0...0529/05.07.2019г., в която е посочено, че същата се издава от Адвокатско дружество «П.,В.» на «КОЦ – Шумен» ЕООД; вид на услугата – процесуално представителство пред АдмС – Шумен по КАНД 198/2019г. по описа на ШАдмС, договор №0... 94019/05.07.2019г. на стойност 1070,00 лева; начислен ДДС в размер на 214,00 лева; сума за плащане 1284,00 лева. Относно плащането по фактурата се представя преводно нареждане за кредитен превод от 31.07.2019г., платежно нареждане за кредитен превод, както и справка по фактури, включени в платежното нареждане, изготвена от дружеството-ищец, от които е видно, че "КОЦ-Шумен"ЕООД е заплатило на Адвокатско дружество "П.,В." сума на обща стойност 11 721,60 лева по множество изброени фактури, в т.ч. сумата от 1284 лева по фактура № 00000000529 от 05.07.2019г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр.Шумен, твърдяното увреждане е настъпило също в гр.Шумен, правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация; насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация – Национална агенция за приходите - гр.София в качеството ѝ на юридическо лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт; отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество, исковата молба е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава XI от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.

Съдът намира, че визираното в исковата молба наказателно постановление, издадено от териториален директор на ТД на НАП – гр.Варна (орган в структурата на ответника в настоящото производство), отменено с влязло в сила съдебно решение, съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или длъжностно лице на ответника, по следните съображения:

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно правна, класифицирани според предметното им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното ѝ поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.