Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 29 от 19.02.2025, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 380/2024
Вид
Решение № 29
Подписан
19.02.2025
Състав
Росица Стоянова Стоева, Светла Рускова Димитрова, Калина Георгиева Пейчева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, б. Ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 4, пар. 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.21 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр.1 и 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.42, ал.2, т.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1,т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1,т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Ямбол, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20242300500380 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба подадена от Р. Г. П., чрез нейния пълномощник адв.

М. В. М. от АК-Пловдив против решение № 492/02.10.2024г. постановено по гр.д. № 658 по описа на РС-Ямбол за 2024г., с което съдът е отхвърлил предявеният от адв.М. В. М. от АК Пловдив, в качеството на пълномощник на Р. Г. П. иск против „ЮтеКредит България“ЕООД за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за кредит № L323655/26.05.2023год. предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 132,71 лв., поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл.10а, чл.21, ал.1 и чл.33 от ЗПК и чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, като неоснователен, отхвърлил е предявения от адв.М. В. М. от АК Пловдив, в качеството на пълномощник на Р. Г. П. иск против „ЮтеКредит България“ЕООД да бъде осъден „ЮтеКредит България“ЕООД да заплати на Р. Г. П. сумата от 100 лв. недължимо платена по недействителна клауза, съдържаща се в договор за кредит и предвиждаща заплащането на такса за разглеждане, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и е осъдил на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р. Г. П. да заплати на „ЮтеКредит България“ ЕООД сумата от 150 лева – разноски по делото.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Излага аргументи за неправилност на изводите на съда, че процесната клауза е 1 нищожна.

Сочи, че тя е нищожна на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.21 ал.1 и чл.33 от ЗПК, както и на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗД, като излага подробни съображения за това. Сочи, че предвидената клауза за заплащане допълнителната услуга по чл.6.1 от договора води до заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК и е в явно противоречие с чл.10а от ЗПК. Счита, че с тази клауза е нарушен принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1,пр.3, от ЗЗД като се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение. Същата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, т.к. е необосновано висока. Излага основания за нищожност на осн. Чл.146, ал.1 ЗПК, като счита че така уговорената клауза за такса за разглеждане не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, като се позовава на практика на Окръжни съдилища в страната както и на ЕК и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 06.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. На следващо място излага твърдения за нищожност на клаузата и на основание чл.19,ал.4 от ЗПК, тъй като чрез нея се стига до заобикалянето й, като с нея се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №426/2014г. Моли, атакуваното решение за бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в цялата си част и се постанови друго, с което да се прогласи нищожността на клаузата от Договор за кредит № L323655/26.05.2023год. предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 132,71 лв., както и се уважи предявеният осъдителен иск, като насрещната страна бъде осъдена да заплати на Р. Г. П. сумата от 132,71 лева недължимо платена такса за разглеждане по Договор за кредит № L323655/26.05.2023год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Моли насрещната страна да бъде осъдена да заплати и разноските в първоинстанционното и настоящото производство.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на жалбата от „ЮтеКредит България“ ЕООД , в който се излагат аргументи за правилност на решението. В същия се поддържа, че доколкото в процесния договор размерът на ГПР е посочен в конкретен процент по ясен и недвусмислен начин, липсата на конкретни данни (съобразно Приложение №1 от договора) не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Твърди,че таксата за разглеждане е включена в ГПР, като ГПР съгласно чл.19 ЗПК не надвишава императивно определената от законодателя граница. Моли да се приеме, че определения в договора ГПР в размер на 45,79% е в законовия размер и не следва да бъдат отхвърляни на основание чл.19, ал.4 ЗПК вземанията на кредитора, тъй като ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва, към датата на сключване на договора, поради което и договора не е недействителен на това основание. Счита за неоснователни твърденията на въззивника, че така уговорената такса за разглеждане в размер на 132,71 лв. е неравноправна на основание чл.143 от ЗПК, т.к. тя е изчислена съгласно индивидуалните условия за кредит, тя е указана в Стандартния европейски формуляр, имащ за цел да 2 уведоми потребителя за условията по кредита. В този смисъл същата е била известна при подписване на договора, а с подписването ищцата се е съгласила с всички условия по него, включително и за таксата, като по този начин тя е станала и индивидуално приложим елемент на договора. Оспорва твърдения за нищожност поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради факта, че таксата е включена в ГПР.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата, редовно и своевременно призована не се явява и не се представлява. От процесуалния й представител - адвокат М.

М. е депозирана писмена молба , в която същия е заявил, че поддържа жалбата по изложените в същата съображения и излага доводи по същество.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемият , редовно и своевременно призован не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния му представител след приключване на заседанието, в която заявява, че поддържа отговора си, като представя списък на разноските.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове от Р. Г. П. против „ЮтеКредит България“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 и 3от ЗЗД във вр. с чл.10а, чл.21, ал. и чл.33 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 132,71лв. от договор за кредит от № L323655/ 26.05.2023г., сключен между страните, като противоречаща на закона, заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави , както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за връщане на платената въз основа на нищожната клауза такса в размер на 100.00 лева. По делото не е било спорно наличието на сключен между страните договор за кредит № L323655/26.05.2023год., въз основа на който на ищцата е бил предоставен кредит в размер на 1000лвева, със срок на издължаване 9 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 8% и ГПР 45,79% и обща дължима сума от 1166,38 лв., както и заплащането на еднократна такса за разглежда е от 132,71лв. В договора е посочено, че тя е дължима в деня на подписване на договора за кредит, като тя се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В представения погасител план като месечна вноска е посочена 129,60 лв. Представен е стандартен европейски формуляр, декларация от Р. Г. П. по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП и рамково споразумение/Общи условия/ на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити. По делото е била назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че по Договора за кредит № L323655/26.05.2023год. няма извършени плащания, а сумата 1137, 11лв. е предоставена за погасяване на процесния кредит.

При тази фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил извод, че клаузата от договора включваща „такса за разглеждане“ не попада в обхвата на основаната престация,а възможност за избор на кредитополучателката, който тя е направила, видът, 3 размера и действието на същата е бил ясно и точно определен, поради което е намерил, че атакуваната клауза кореспондира с разпоредбата на чл.10а от ЗПК и не е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Правейки своя избор съдът е счел, че ищцата очевидно е преценила, че това е по-благоприятната клауза за нея, като е направил извод, че не е налице накърняване на добрите нрави, а свободно договаряне между страните. Приел, че размерът на таксата с оглед размера на кредита не е необосновано висок, както и че тази такса не може да се счита попадаща в основните престации по договора съгласно СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22 и е отхвърлил предявените искове.

Въз основа на така установената фактическа обстановки, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивицата е лигитимирана и има правен интерес от обжалването.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка, въззивният съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По наведените от въззивницата оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, настоящият състав на ЯОС намира следното:

В конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към потребителски договор по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП. От сключения между страните по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит, се установява, че същият има характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата на чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

При разрешаване на правния въпрос относно неравноправния характер на процесната клауза от договора за кредит за „такса за разглеждане“, съдът се съобрази с найновата практика относно правните последици при недействителност на съществен елемент от императивно уредено съдържание на договорите за потребителски кредити, в частност това по чл.11, ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК, с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК в СЕС от 21.03.2024 4 г. по дело С-714/22.

Съгласно даденото от СЕС, разрешение, чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения чл. 3, б. И. СЕС е постановил, че чл. 4, пар. 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават право на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.