Решение № 1469 от 09.10.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4598/2026
- Вид
- Решение № 1469
- Подписан
- 09.10.2026
- Състав
- Доника Илиева Тарева - Пехливанова
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 483 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1469 гр. Пловдив, 09.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330204598 по описа за 2026 година взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1030-003917/ 01.07.2026г., с което на Г. Н. Ч., ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 204.522 евро на основание чл. 638, ал. 3 КЗ.
От жалбоподателя се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Претендират се разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
В конкретния случай НП е издадено за това, че на 27.05.2026 г., в 12.22 часа, в Община Родопи, на път Втори клас № II-86, Г. Н. Ч., като водач на 1
МПС товарен автомобил ДАФ ХФ 460 ФТ, ********, чужда собственост, е управлявал посоченото МПС, което към момента на проверката е било дерегистрирано по реда на чл. 140, ал. 10 ЗДвП, без да има действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въпреки правилно установената фактическа обстановка, деянието се явява несъставомерно от обективна страна. Това е така, доколкото от приложената по делото справка за регистрация на МПС е видно, че към момента на проверката процесният автомобил е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Тоест същият не е бил към този момент надлежно регистриран в страната.
Нещо повече, кумулативно с отговорността по чл. 638 КЗ, е ангажирана отговорността на водача и за това, че по същото време и на същото място е управлявал същото МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
По-конкретно от справката за регистрация на МПС е видно, че считано от 06:24 часа на 03.02.2025г., след получено уведомление от ГФ, от Сектор ПП е извършена служебно прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал.10 и автомобилът се счита за такъв, който не е надлежно регистриран в страната.
Същевременно от изричния и императивен текст на нормата на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ следва несъмнения извод, че на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ подлежат само автомобилите, които са надлежно регистрирани в страната. За тези, за които не е изпълнено задължението за регистрация или регистрацията е служебно прекратена, важи по-тежкото ограничение, а именно пълната забрана по чл. 140 ЗДВП да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, но не и за задължително застраховане. В този случай сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е факултативно и представлява предпоставка за възобновяване на регистрацията, но не и задължително на основание чл. 483 КЗ, респективно не може да се санкционира по реда на чл. 638 КЗ.
Всичко гореизложено обуславя неправилността на обжалваното НП, с което е ангажирана отговорността на жалбоподаттеля.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. В конкретния случай се претендират и доказват 2 направата на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро. От страна на въззиваемата старана е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което е мотивирано. Съдът, след като констатира, че делото не се отличава с фактическата и правна сложност, както и че съдебното производство се е развило в една съдебна инстанция, в която жалбоподателят е бил представляван от адвокат Д., която е взела участие единствено посредством изпращане на писмено становище, намира, че възражението за прекомерност следва да се бъде уважено, като на жалбоподателят бъде присъдено възнаграждение в размер на 204,52 евро, като претенцията за разноски за разликата над тази сума до претендираната от 400 евро, бъде оставено без уважение.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, IV н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1030-003917/ 01.07.2026г., с което на Г. Н. Ч., ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 204.522 евро на основание чл. 638, ал. 3 КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Ч., ЕГН:
********** сумата от 204,52 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията за разноски за разликата над присъдената сума до размера на претендираната такава от 400.00 евро.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3