Решение № 1388 от 12.08.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. Варна , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана Ив. Маркова

Радостин Г. Петров

Тони Кръстев при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20213100501424 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на КР. Й. ЯНК. срещу решение № 260996/19.03.2021 г., постановено по гр.дело № 3984/2020 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на КР. Й. ЯНК. с правно основание чл. 432 КЗ срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 9000 лева до пълния предявен размер от 19000 лева и предявения иск за имуществени вреди за горницата над 83,72 лева до пълния претендиран размер от 104,65 лева.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя присъденото обезщетение не съответства на критериите за справедливост, залегнали в чл. 52 от ЗЗД, предвид интензитета на претърпените от ищеца болки, страдания и психичен стрес. Сочи, че всички увреждания са подробно описани, но неправилно оценени от съда. На следващо място, счита за 1 неправилен извода на съда за наличие на съпричиняване за настъпване на произшествието от страна на ищеца в размер на 1/5 от вредоносния резултат, тъй като приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно и главно доказване, а е само предполагаем. Моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната част, уважаване на предявения иск в пълен размер и присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Постъпила е въззивна жалба и от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу цитираното решение на ВРС в частта, с която е уважен искът на КР. Й. ЯНК. и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лв. до присъдените 9 000 лв. за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата считано от 14.11.2019 г.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Според жалбоподателя ВРС е нарушил нормата на чл. 52 от ЗЗД, като не е направил правилна, пълна и всеобхватна преценка на критериите за справедливост и е надценил търпените от ищеца болки и страдания. Счита за безспорно установено, че ищецът е допринесъл за претърпените от него неимуществени вреди, а приетият процент на съпричиняване в размер на 1/5 е занижен и следва да бъде минимум 1/2. Счита също, че ВРС е нарушил процесуалните правила като при своевременно оспорено заключение на вещото лице не е уважил искането за допускане на повторна експертиза за установяване размера на вредите. Счита за недоказано твърдението, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил психологическа травма и страда от чувство на душевен дискомфорт. На следващо място релевира оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че законна лихва се дължи от датата на уведомяването за настъпилото събитие, тъй като доброволно е заплатил обезщетение на 12.02.2020 г., поради което законната лихва е дължима от датата на заплащане на обезщетението. Моли за отмяна на решението на ВРС в обжалваната част.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с 2 който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

ВРС е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове от КР. Й. ЯНК. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 19 000,00 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и сумата от 104,65 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва от 14.11.2019 г., като вредите са настъпили на 04.10.2019 г. в следствие на пътно-транспортно произшествие.

Ищецът твърди, че процесното ПТП е предизвикано виновно от В.

Георгиев Й. при управление на л.а. „*****“, с ДКН ********, след употреба на алкохол и движение с несъобразена скорост, при което изгубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в л.а.

„**“, с ДКН ******, който от своя страна бил блъснат от движещия се след него лек автомобил „**“ с ДКН *******, управляван от ищеца, който пострадал при инцидента. Срещу виновния водач В. Й. било издадено наказателно постановление като преписката било прекратена, поради смъртта на лицето. Виновният водач бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента. Ищецът твърди, че в резултат на произшествието получил множество травми на главата, тялото и крайниците, изразяващи се в посттравматичен оток, еритем, зачервяване и хематом на носа, оток на меките тъкани на лицето, умерено изразен оток на шията двустранно с палпаторна болка и ограничен обем на движение, оток хематом на ляво рамо към мишницата слизащ странично, кос хематом на гърдите от ляво рамо към десен хълбок приблизително 5/25 см., отпечатък от предпазен колан, хематом под пъпа 5/15 см., отпечатък от предпазен колан, охлузване и изгаряне на дясна мишница с диаметър 12 см. от въздушна възглавница; оток и ограничен обем на движение на двете китки; оток и хематом на двете колена с 3 посттравматичен препателарен бурсит; хематом на лява подбедрица странично 10/5 см.; изтръпване на ръцете и намалена чувствителност към 4-5 пръст на ръката; болки в шията, ограничаващи подвижността. Така описаните травми предизвикали силни и нетърпими болки в областта на ръката, която била изгорена, което довело и до дискомфорт и затруднения в изпълнението на ежедневните му задачи и ангажименти. Повече от месец ищецът изпитвал болки в шията и изтръпване на ръцете, както и намалена чувствителност на 45 пръст на ръката. В психичен аспект ищецът почувствал основателен страх, както за живота си, така и за живота на съпругата си, която пътувала с него при процесното ПТП, все още не можел да се отърси от преживяното, сънувал кошмари, имал неспокоен сън, често се връщал към инцидента и го преживявал отново. Ответното дружество изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1000 лева.

В отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва твърдените в исковата молба увреждания на ищеца да са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Поддържа, че изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1000 лева съответства на справедливия размер за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на ПТП. поддържа, че ищецът не е спазвал необходимата дистанция с движещото се пред него МПС и нямал готовност да предприеме спиране при възникване на опасност. Възразява, че ищецът не е провел адекватно лечение. Сочи, че ищецът не представил всички допълнително изискани документи и не оказал съдействие по отношение на останалите, поради което счита, че акцесорния иск за лихва не следва да се уважава считано от датата на заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение.

В частта, с която е уважен искът за неимуществени вреди в размер до 2000 лева и за имуществени вреди до размер на 83,72 лева ведно със законната лихва, считано от 14.11.2019 г., решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът, след съвкупна преценка

4 на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С влязлото в сила решение на ВРС в частта, с която е уважен искът на К.Я. за неимуществени вреди в размер на 2000 лева и имуществени вреди в размер на 83,72 лева в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо са разрешени всички спорни въпроси, касаещи настъпването на застрахователното събитие, неговата противоправност, вината на делинквента, настъпването на неимуществени и имуществени вреди в правната сфера на ищеца, тяхната причинна връзка с извършеното деяние и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на ПТП, обуславяща отговорността на ответника по предявените срещу него преки искове с правно основание чл.

432 от К3.

Спорни между страните във въззивното производство са справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, основателността на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и началният момент от който ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди изразяващи се във физически и психически болки и страдания са допуснати съдебно-медицинска експертиза и гласни доказателствени средства – свидетелски показания.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска 5 експертиза се установява, че на 04.10.2019г. ищецът е получил контузия на шията, травматични отоци в областта на лицето, кръвонасядания в областта на гръдния кош и корема, изгаряне в областта на дясната предмишница, травматичен оток и хематом в областта на двете коленни стави, хематом в областта на лявата подбедрица. Травматичните увреждания били съпроводени с болки, ограничено движение на шията, ограничено движение в областта на гръдния кош, двете коленни стави. Увреждания от този вид обичайно отзвучават в рамките на 25 дни. Няма данни за възникнали усложнения в резултат на процесното ПТП, като към момента на извършения преглед е налице белег в областта на дясната предмишница и умерена болезненост в областта на шията при натоварване.

От събраните гласни доказателствени средства – свидетелски показания се установява, че след инцидента ищецът не е бил настаняван в болница, оплаквал се от болки във врата, имал голямо изгаряне на лявата ръка, мишницата го боляла и коленете от въздушната възглавница. Лекувал се с медикаменти и започнал да носи шийна яка, което продължавало и към момента. Раната на ръката била лекувана 7-8 месеца. Продължавал да има изтръпване на пръстите и да изпуска предмети. Преди инцидента ходел да играе футбол, което спрял след това защото го болели коленете и за да си пази врата. Поведението на ищеца се променило след инцидента – станал позатворен, по-нервен, не спял спокойно, чувствал се по-неуверен и понесигурен, страхувал се да шофира и променил навиците си, по-рядко пътувал.

Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при 6 причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.