Решение № 504 от 14.05.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр.

Пловдив, 14.05.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IXвъззивен съставв открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА

ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ РАБЧЕВА

СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 1510 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.П.Д., П.Д.Д. и Н.Т.Д. чрез законния му представител Т. Д.Д., чрез адв. С.П.-К., срещу решение №131 от 15.04.2019 г., постановено по гр. дело № 142/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово, ІІІ гр. с.

Във въззивната жалба се посочва, че обжалваното решение е неправилно, тъй като същото е постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. С обжалваното решение, се сочи от жалбоподателите, че бил уважен предявеният от ищците иск, с правно основание чл. 109 от ЗЗД, като се сочи, че първоинстанционният съд не е взел предвид и всички приети по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в съвкупност. Сочи, се, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 172 от ГПК, обосновавайки правните си изводи с показанията на свидетелите, посочени от ищците, които са родители на В.Н.Н., без да прецени същите, с оглед всички други данни по делото, отчитайки възможната заинтересованост на свидетелите, в полза на ищците.

Посочва се, че първоинстанционният съд не е съдействал на страните в максимална степен за изясняване на делото от фактическа и правна страна, като не е указал, че за част от релевантните за спора факти не са посочени и събрани доказателства. Посочва се, че не е бил изследван регулационният статут на двата имота, този на ищците и този на ответниците, което е следвало да се извърши с поставяне на такава задача на вещото лице по СТЕ, тъй като предявеният иск касаел границата между тях – нанесена ли е правилно в кадастралната карта от 2011 г. Сочи се, че съдът не е обсъдил заключението на вещото лице в съвкупност със събраните по делото гласни и писмени доказателства, като не е отчел наличието на противоречиви изводи на вещото лице относно регулационния статут на изследваните имоти.

Моли се настоящият състав да постанови решение, с което да бъде уважена въззивната жалба като основателна и доказана и да бъде отменено изцяло решение № 131/15.04.2019 г., постановено по гр. дело № 142/2018 г. по описа на Карловски Районен съд, ІІІ гр.с. като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и бъде решен спорът по същество, като бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск, с правно основание чл. 109 ЗС. Претендират се разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите уточнява, че се обжалва решението единствено в частта, с която са осъдени жалбоподателите Д.

По делото е представен отговор от В.Н.Н. и П.С.Н., чрез адв. П., с който се оспорват наведените във въззивната жалба твърдения. Посочва се, че Карловския районен съд подробно, задълбочено и мотивирано е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства. Сочи се, че съдът е обосновал правните си изводи на практика на показанията на двете групи свидетели. Посочва, че по делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице много подробно е проследило регулационния статут на процесните имоти по всички действали кадастрални и регулационни планове на гр. ****.

Вещото лице, се сочи в отговора, е отразило своите констатации на цели осем скици, неразделна част от заключението. Сочи се, че това заключение е много подробно и задълбочено, както и, че в него няма противоречиви изводи. Посочва се, че не е вярно твърдението, съдържащо се във въззивната жалба, че според първоинстанционния съд процесната част от сграда с идентификатор *** принадлежала на ищците, а съдът всъщност е приел, че процесната сграда е построена от праводателя на жалбоподателите и се ползва от същите. Моли се съдът да постанови решение, с което да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лицa, имащи право на жалба и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. В хода на производството, след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, е починала една от ответниците – К. Н.П., като неин единствен наследник е жалбоподателката Д.П.Д. (съгласно представеното удостоверение за наследници изх. № 1118 от 24.06.2019г. (л. 239 от първоинстанционното дело), поради което и съдът следва да разгледа делото с така конститутираните във въззивното производство страни. Смъртта на ответницата К. П. е настъпила на 26.04.2019г., т.е. след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция (приключило на 15.03.2019г.) и след постановяване на съдебния акт (15.04.2019г.), поради което и първоинстанционното решение е допустимо.

Съдът, като съобрази събраните доказателства пред първата и пред въззивната инстанцияи с оглед предмета на въззивното дело, установи от фактическа страна следното:

Съгласно представените документи, въззиваемите са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.К. (нататък - ПИ 2091) на построените в него сгради, а жалбоподателят Н.Т.Д. е собственик на поземлен имот с идентификатор

*** (нататък - ПИ 2094), а останалите жалбоподатели са ползватели на този имот. Тези констатации на първоинстанционния съд не се оспорват от страните, като съдът е посочил, че вещните права върху имотите се установяват от представените писмени доказателства: нот. акт № **** на СлВп при Карловски районен съд; нот. акт № ****, том V, дело № **** на СлВп при Карловски районен съд; нот. акт № ****, том XI, дело № **** на СлВп при Карловски районен съд; удостоверение за сключен граждански брак на ищците; нот. акт № ***, том III, дело № **** на КрлРС; нот. акт № ****, том III, рег.№ ****, дело № **** на нотариус П. И. с рег. № 665 на НК, ведно с цялото нотариално дело, и приетите по делото скици на имотите. Документи за собственост на въззивамеите и собствениците на ПИ 2094 са приложени и към преписката по издаване на заповед № 493/25.05.2009 г. на Кмета на Община ****. От нея се установява, че през 2009 г. П. Н.Н. – праводател на ищеца, е подал жалба за незаконно строителство в собствения му имот. По проведената административна процедура е била издадена посочената заповед, с която е разпоредено собственикът на УПИ ХХХІ-1519 в кв. 84 по плана на града, да премахне за своя сметка частта от сградата на допълващо застрояване, попадаща в УПИ ХХІІ-1918. Определен е срок от 1 месец за изпълнение за заповедта. Няма данни по делото дали тя е обжалвана и е влязла в законна сила. От преписката се установява, че жалби са подавани и до РП ****.

По отношение на имота 2091, ищецът Н. към 2000г. е бил придобил ½ идеална част по наследство по завещание като наследник на В. Д. Г. (съгласно нот. акт от л. 6 от първоинстанционното дело). Имотът бил описан като дворно място с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и други подобрения и трайни насаждения, цялото със застроена и незастроена площ от 524 кв.м., находящо се в гр. ****, при съседи по нот. акт: улица, Х. И. К., П. К. и Х. Ф., а при нови съседи: улица, Д. Г. П., Т. Г. Д. и Н. Л. К., съставляващо имот с пл. № 1918, за който е отреден урегулиран парцел XXII в кв. 84 по плана на града. Останалата ½ идеална част била придобита чрез продажба от П. Н.Н. и Г. Д.Н. на В.Н.Н. (съгласно нот. акт от л.

7 от първоинстанционното дело) през 2010г. Имотът при продажбата бил описан като дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ от 524 кв.м., съгласно документ за собственост, находящо се в гр. ****, с адм. адрес: ул. „****, съставляващо УПИ № XXII – 1918, с площ от

555 кв.м., съгласно актуална скица, в кв. 84 по плана на града, одобрен със заповед № 1382/1973г., а по кадастрален план, одобрен със заповед № 300-4-21/04г. УПИ XXII – 1918, съставлява част от

ПИ пл. № 2091, 2092, 2093 и 2094, с площ от 510 кв.м., до съседи: улица с о.т.

262-630, УПИ XXI-1919, УПИ XXXV – 1519, УПИ XXXII – 1515, УПИ XXIII – 1520, 1917, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, завършена до степен „груб строеж” и всички други строителни подобрения и трайни насаждения. С оглед на сключения през 09.09.2009г. граждански брак между Н. и П.С.Н., съгласно чл. 21, ал. 1 от СК, закупената ½ идеална част е преминала в режим на СИО.

Няма спор между страните, че процесната постройка е собственост на Н.Т.Д., а останалите жалбоподатели – П.Д.Д. и Д.Д.Д. са ползватели на постройката.

Тъй като спорът със собствениците на ПИ 2094 е за построена сграда, за която се e твърдяло в отговора на исковата молба, че попада в дворното място на въззиваемите, съдът констатира следното: на скицата на ПИ 2091 (л. 8 от първоинстанционното дело) спорната сграда е отразена като сграда № 2 с площ 29 кв. м. и е отразено, че границата между двата имота преминава през постройката; на скицата на ПИ 2094 (л.116 от първоинстанционното дело) има построена друга стопанска постройка, също означена като сграда № 2 с площ 9 кв. м.

На тази скица е отразена и част от сграда № 2 показана в ПИ 2091, без да е означена с отделен номер.

В хода на първоинстанционното производство, КРС е извършил оглед на място, по време на който е разпитал свидетели.

При огледа на място в ПИ 2091 – собственост на ищците съдът е констатирал, че като видима северна граница на този имот е съществуващият каменен зид, а на терена има денивелация. Имотите на ответниците са в по-високата част на терена.

Първоинстанционният съд е приел, че от показанията на св. Н., майка на ищеца, се установява, че познава имота на ищците от раждането си, защото е израснала там. През 2008г. синовете на свидетелката построили къщата, която в момента е в имота, преди това имало стара къща. По това време те решили да направят и ограда на имота. Тогава възникнал проблем със съседите им от север – собствениците на ПИ 2094. Те от години знаели, че стопанската постройка в имота им е незаконна, и че постройката, която е долепена до оградата, е в място на ищците. Бащата на свидетелката бил животновъд и в каменния зид в северната част на терена преди години имало врата, през която той пускал животните в горната част на двора. Преди време той бил част от стена на стопанска постройка за отглеждане на животни – овце, а постройката представлявала стреха с покрив. Най северната част от двора, до която понастоящем нямали достъп, била оградена с „герме“ (пръчки, сплетени като плет). Бащата на свидетелката починал през 2000 г., а четири-пет години по-рано решил да зазида вратата, която се намирала в зида, заради инцидент. По това време спорната постройка в имот 2094 я нямало.

След като баща й зазидал вратата, собственикът тогава – Н. П. построил постройката.

Свидетелката и нейната майка много пъти ходили по съседски да го предупредят да я премахне. Зидът им непрекъснато се наводнявал, но съседът бил агресивен и отказал. В края на 2008 г. - началото на 2009 г. подали жалба в Община ****.

Тогава съседите Д.Д. и двамата й синове отишли у свидетелката и при разговора предложили да изкупят мястото, но тя отказала – имотът бил неин бащин, синовете й искали да направят ограда. Подобен разговор с тези съседи се състоял и в Община **** по повод образуваната преписка за незаконно строителство. Въпреки издадената заповед, стопанската постройка в ПИ 2094 не била съборена.