Определение № 14641 от 07.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14641 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509637 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от ГПК, вр. чл. 248 ГПК .

Образувано е по частна жалба на адв. Д.Г. /процесуален представител на ищеца В. Г. К./ срещу определение №30 194 от 16.07.2025г., постановено по гр.д. № 10 024/2025 г., по описа на СРС, Г. О., 46-ти състав, с което е оставена без уважение молба с вх. №213798/18.06.2025г. на В. Г. К., чрез адвокат Д.Г. за изменение на решение № 9 824 от 28.05.2025г. по гр. д.

№10 024/2025г. на СРС, в частта на разноските.

Жалбоподателят – адвокат Д.Г. поддържа, че по делото са налице доказателства за регистрацията му по ДДС, поради което счита, че следва да му присъдено и ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение. Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт, като към присъденото му адвокатско възнаграждение, се добави и ДДС. Претендира разноски за заплатена държавна такса.

На 05.08.2025г. е връчен препис от подадената частна жалба на другата страна – „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

На 13.08.2025г. е постъпил отговор на частната жалба от „Изи асет мениджмънт“ АД. Поддържа, че оказаната адвокатска помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал.1 ЗАдв. е безплатна и върху същата ДДС не се дължи.

На 05.08.2025г. е връчен препис от подадената частна жалба на другата страна – „Файненшъл България“ ЕООД.

На 13.08.2025г. е постъпил отговор на частната жалба от „Файненшъл България“ ЕООД. В него също се поддържа, че не се дължи ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

1

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

На 27.05.2025г. е подадена молба от адв. Д.Г., в която се прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв. Към молбата /на л. 60 от делото на СРС/ е посочен данъчния номер по ДДС на адвоката.

На 27.05.2025г. е проведено единственото открито съдебно заседание по делото, на което е докладвана описаната по-горе молба.

С решение №9 824 от 28.05.2025г., постановено по гр.д. № 10 024/2025г. по описа на СРС, Г. О. , 46-ти състав, съдът е уважил предявените от В. Г. К. искове и е осъдил „Изи Асет Мениджмънт“ АД на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да заплати на адв. Д.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и е осъдил „Файненшъл България” ЕООД на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да заплати на адв. Д.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

С молба вх. № 213 797 от 18.06.2025г. адв. Д.Г. е поискал изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските. В същата е посочено, че адв. Д.Г. е регистриран по ДДС и моли решението да бъде изменено в частта относно разноските, като към същите бъде присъдено и ДДС към определеното възнаграждение.

С обжалваното определение № 30 194 от 16.07.2025г., съдът е оставил без уважение искането по реда на чл. 248 от ГПК на адв. Д.Г. за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските.

При така установеното, настоящият съдебен състав, прави следните изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно решение от 23.10.2025г. постановено по дело С – 744/23 на съда на Европейския съюз „Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази 2 доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер“. Предвид обстоятелството, че разглежданият случай напълно съответства на описаната хипотеза в цитираното решение на ЕС:

– представен е договор за правна помощ между ищеца и неговия процесуален представител, в който е уговорено, че не се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на една от предвидените в закона хипотези на чл.

38, ал. 2 от ЗАдв.,

-постановено е съдебно решение, с което са уважени предявените искове от ищеца,

- съдът е приел, че ответниците дължат възстановяване на направените разноски от ищеца за съдебното производство и

- съдът е определил адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца, което следва да бъде заплатено от всеки от ответниците, следва да се приеме, че осъществената доставка на услуги от адвоката на ищеца е възмездна сделка, поради което върху нея следва да се начисли ДДС, което съответно следва да бъде заплатено от ответниците.

Предвид направения по-горе извод настоящият съдебен състав приема, че молбата по чл. 248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното на 28.05.2025г. решение №9 824 постановено по гр. д. № 10 024/2025г. по описа на СРС, 46 състав, в частта за разноските следва да бъде уважена, като се осъди всеки един от ответниците да заплати на адв. Д.Г. и ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение /от по 400 лв./ в размер на по 80 лв.

С тези мотиви настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №30 194 от 16.07.2025г. постановено по гр. д. № 10 024/2025 г. по описа на СРС, ГО, 46-ти състав и вместо него постановява:

ДОПЪЛВА решение №9 824 от 28.05.2025 г., постановено по гр. д. № 10 024/2025 г. на СРС, ГО, 46-ти състав в частта за разноските както следва:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК - 131576434 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. Д.Г., вписан в АК – Ловеч с № 1900017355 сумата 40, 90 евро /80 лв./, представляваща ДДС върху присъденото с решението адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

3

ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК - 202513690 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв.

Д.Г., вписан в АК – Ловеч с № 1900017355 сумата 40, 90 евро /80 лв./, представляваща ДДС върху присъденото с решението адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4