Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 259 от 17.07.2024, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 534/2023
Вид
Решение № 259
Подписан
17.07.2024
Състав
Мария Маркова Берберова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 18 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 64, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • § 1, т.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 147, ал. 1, т. 4 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. гр.Несебър, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20232150100534 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Д. А. Р., гражданин на **********роден на **********г., Г. Д. Т., гражданин на **********роден на **********г., А. Д. Р., гражданин на **********роден на **********г., Л. А. Н., гражданин на **********роден на **********г., Н. Л. Д., гражданка на САЩ, родена на **********г., С. М. У., гражданин на **********роден на **********г., Т. Ан Т., гражданка на **********родена на **********г. и Л. Е. В., гражданка на Руската Федерация, родена на **********г., подадена чрез пълномощниците им - адв.Р. Д. и адв.М. Т., двамата от АКБургас, със съдебен адрес: гр. ********* против И. К. Ч. с ЕГН **********, с адрес: гр.

********** и Р. П. З. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***********.

Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № ********. Излагат, че през 2003г. ищецът Г. Т. решил да закупи поземлени имоти с идентификатори № ******** и № ********* по КККР на гр. Свети Влас, които ответникът И. Ч. предложил да закупи на свое име и със средства на Т., тъй като щяло да бъде по-удобно за строителството и нямало да се налага Т., като чужденец, да регистрира фирма. Ищецът се съгласил с предложението на Ч. и му предоставил средства в размер на близо 130 000 паунда за строеж на сграда, която следвало да бъде построена в поземлен имот с идентификатор № ********. Уговорката била, че след като сградата бъде построена, двата парцела да бъдат прехвърлени от Ч. на Т.. Сградата била завършена през 2006г. Със средства на ищеца, в поземлен имот с идентификатор № ********, бил построен и басейн пред сградата. През 2008г. били поставени плочки, изградена била барбекю зона. Сочи се, че от построяване на сграда с идентификатор № ******** до месец юни 2021г. те, или техните праводатели, използвали необезпокоявано басейна и барбекюто. Навеждат, че от построяване на сградата до момента, етажните собственици събирали годишна такса, която служила за закупуване на консумативи, необходими за басейна, за почистване, за вода, както и за поддръжката на общите части на сградата и на дворното място, в което е построена същата. Развиват съображения за обстоятелството, че през 2016г. между ищеца Г. Т. и ответника И. Ч. възникнал конфликт и двамата прекъснали взаимоотношения. Акцентират, че през 2017г. Ч. заминал за Америка, като след завръщането му през 2021г., залепил на 1 входната врата на сграда с идентификатор № ******** съобщение до етажните собственици, изхождащо от двамата ответници, с което последните уведомяват собствениците на недвижими имоти, че занапред нямат право да използват недвижимия имот, върху който е построена сградата, в това число басейна и барбекюто, като имат право само да преминават през парцела. През 2022г. ответниците поставили метална врата, която не е позволявала достъпа на етажните собственици до басейна. Обръщат внимание, че по този начин бил ограничен достъпа и до септичната яма, обслужваща сградата, което лишило собствениците от възможността да извършват почистване и профилактика на септичната яма и било предпоставка за влошаване на санитарно-хигиенните условия в сградата. Наред с това се развиват подробни доводи, че басейна и барбекюто представляват прилежащи съоръжения към сграда с идентификатор № ********, поради което следва да се ползват от всички етажни собственици, както е било в периода от 2006г. до 2021г. необезпокоявано. Позоват се на нормата на чл. 147, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. Цитира се съдебна практика.

Предвид гореизложеното, се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответните страни да преустановят възпрепятстване на ползването на имот с идентификатор № ******** досежно изградените в него басейн, барбекю и септична яма, като осигурят на ищците свободен достъп до прилежащите към сградата съоръжения. Представят се писмени доказателства. Прави се искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. Моли се да бъдат допуснати до разпит трима свидетели при режим на довеждане.

Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото постъпи писмен отговор от ответните страни, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Прави се изложение на фактическата обстановка. Оспорват се твърденията в исковата молба.

Изтъква се, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в построената в имота жилищна сграда, без да притежават соб собственост върху дворното място. Сочи се разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУЕС, съгласно която ищците нямат права да ползват басейна и барбекюто. Обръща се внимание, че правото на строеж върху земята и правото на собственост върху постройката следва да се разграничават. Анализира се понятието прилежащи площи. Излагат се доводи, че дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС. Навежда се, че процесните съоръжения не попадат в хипотезата на чл. 18 от ЗУЕС, поради което ищците не могат да се разпореждат с тях, да ги поддържат и управляват. Заявява се, че не е налице функционална и техническа връзка между жилищната сграда и процесния басейн и барбекю, които били изградени в свободна зона на дворно място и не препятсват достъпа до жилищна сграда. С тези съображения се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. Прави се искане за допускане на съдебнотехническа експертиза. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, ищците не се явяват. Явява се процесуалният им представител, който поддържа исковата молба от името на доверителите си. Ангажира гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза. В хода по същество на делото заявяват, че процесните басейн и барбекю не са самостоятелни обекти, поради което са прилежащи към сградата, която служи за отдих. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

Правят възражение за прекомерност на претендирания от ответните страни адвокатски хонорар.

Ответниците също не се явяват в съдебно заседание. За двамата се явява процесуалният им представител, който поддържа отговора на исковата молба от името на доверителите си. Също ангажират съдебно-техническа експертиза. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК. Също правят възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответниците не оспорва твърденията на ищците, че от лятото на 2021г. е забранен достъпа на ищците до басейна, навеса с барбекюто 2 и септичната яма в процесния имот. В тази връзка твърди, че етажните собственици не притежават идеални части от дворното място, техните самостоятелни обекти не са свързани нито технически, нито функционално с басейна и барбекюто, поради което не могат да имат претенции за тази част от дворното място.

Съдът счита, че исковата молба е допустима – подадена е от лица, които имат правен интерес от решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че ищците са собственици на самостоятелни обекти /апартаменти/ във „Ваканционна жилищна сграда“ - многофамилна, със застроена площ на сградата – 375 кв.м, на два етажа, с идентификатор ******** по КККР на гр.Свети Влас, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, който имот е на площ от 1120 кв.м, с адрес на имота: гр.*********. В подкрепа на това са и представените по делото нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти – л.11-л.22 вкл./. Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от 17.11.2003г. /л.23/, собственици на процесния имот, върху който е изградена многофамилната жилищна сграда, в режим на СИО са ответниците И. К. Ч. и Р. П. З.. Не се спори също, че в процесният имот е изградено и допълващо застрояване, състоящо се в изграждането на басейн, кът за почивка, барбекю, помпено помещение за нуждите на басейна и септимна яма.

Твърди се от страна на ищците, че от 2006г. до месец юни 2021г., ищците са ползвали необезпокоявано изградените в процесния имот басейна и барбекю. В допълнение на това се сочи, че от построяването на сградата до момента, ищците-етажни собственици са събирали годишна такса, която е служила за закупуване на консумативи, необходими за басейна, за почистване, за вода, както и за поддръжка на общите части на сградата и дворното място, в което е построена сградата. Навежда се, че през 2021г., ответниците залепили на входната врата на процесната сграда съобщение до всички етажни собственици на недвижими имоти в сградата, с което ги уведомили, че занапред нямат право да използват недвижимия имот, върху който е построена сградата, в това число и басейна и барбекюто, като имат право само да преминават през парцела. Твърди се, че за целта, през 2022г., ответниците поставили метална врата, ограничаваща достъпа на етажните собственици до басейна, барбекюто и септичната яма, обслужваща сградата. В подкрепа на твърденията си, ищците ангажират гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза.

Видно от показанията на водения от ищците свидетел П. Т., същият се познава с ищците, които били клиенти на стопанисвания от него бар в гр.Свети Влас. Покрай познанството си с ищците, свид.Т. посещавал многократно процесният имот и сочи, че всички етажни собственици ползвали басейна и барбекюто до 2021г., когато достъпа до басейна бил заключен с метална решетка с катинар.

От заключението по изготвената по делото първоначална съдебно-техническа експертиза се установява, че в процесния имот с идентификатор ******** има изграден басейн и барбекю с кът за почивка, обстоятелство, за което не се спори между страните.

Общият обем на изградения в имота басейн е 52,66 кв.м. За изграждането на басейна, вещото лице сочи, че не е открила в Община Несебър издадено разрешение за строеж, каквото се изисква за изграждането на басейн под 100 куб.м, съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1, т.4 от ЗУТ. Басейнът няма идентификационен номер, няма необходимите допълнителни елементи като – съблекалня, душове, санитарен възел, за да може да се ползва самостоятелно.

Относно барбекюто, вещото лице сочи, че е преместваем обект и за него не се 3 изисква разрешение за строеж.

Според вещото лице изградените басейн, барбекю и навес за почивка, не са свързани функционално със самостоятелните обекти на ищците и не възпрепятстват достъпа до собствените им имоти, който се реализира през отстоянията на сградата от 3 метра до двата съседни имота.

Септичната яма е разположена в югозападния ъгъл на процесния имот и попада в заградената от метална ограда и врата с катинар част от имота. За нейното почистване се ползват услугите на почистващи фирми, като според вещото лице това може да се реализира само при осигуряване на достъп до нея и при отключване на входната врата за имота и вътрешната вратичка, поставена на металната ограда вътре в долната част /вж.снимка № 4 на л.129 по делото/. В заключение, вещото лице сочи, че при необходимост от ремонт и други ситуации, достъпа до септичната яма и ограничен.

В заключението по допуснатата по делото допълнителна СТЕ, вещото лице е отразило, че след проверка в ЕВН-КЕЦ Поморие е установила, че в имота ива разкрити 10 самостоятелни партиди за ел.захранване, като 9 от тях са за самостоятелните обекти в сградата, а десетата партида е за общите части на сградата – коридори и стълбища, както и за захранване с ток на басейна и навеса с барбекюто. След справка в техническия отдел на проектантите към ЕВН в гр.Поморие, вещото лице е установила, че е възможно отделяне на ел.захранването на общите части и ел.захранването на басейна и барбекюто, след изготвяне на проектна документация и представяне на всички документи, изискващи се за откриване на нова партида.