Решение № 19 от 10.04.2023, Районен съд - Исперих
- Съд
- Районен съд - Исперих
- Дело
- Административно наказателно дело 12/2023
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 10.04.2023
- В сила
- 16.10.2023
- Състав
- Елица Денчева Бояджиева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. Исперих, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Административно наказателно дело № 20233310200012 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба вх.№ 148/ 16.01.2023г. от З. М. Ш. от село Я Г, община И, ул.”Е” № .. против Наказателно постановление № 22-075-000950/ 05.12.2022г. на Началник Група в ОДМВР, РУ – И, с което на жалбоподателката за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС на осн. чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП са наложени административни санкции Глоба в размер на 200.00лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от Шест месеца. Жалбоподателката твърди, че не е собственик на процесното МПС и счита, че санкциите следва да се наложат на собственика С С от село Ч, община Д. Сочи, че е управлявала автомобила тъй като същият е имал годишен технически преглад, както и застраховка „Гражданска отговорност” и е смятала, че всичко с МПС-то е наред. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незоконосъобразно.
В съдебно заседание се явява представител на жалбоподателката – нейният баща М. Ш., който поддържа жалбата и моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.
Въззиваемия Началник Група към ОД на МВР, РУ – И не се явява в съдебно заседание и не заявява становище.
За РП-Р уведомени, не се явява представител и не вземат становище по жалбата и атакувания административен акт.
1
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка: На 15.05.2022г. жалбоподателката З. М. Ш. при управление на МПС – „О” с рег.
№............, собственост на С С С съгласно представен Договор за продажба на МПС от 23.12.2015г. предизвикала ПТП с друг автомобил, като изпратените на място полицейски служители свидетелите Д. В. и П. У. при извършена проверка установили, че управляваното от жалбоподателката Ш. МПС е със служебно прекратена регистрация на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП т.к. МПС-то не е било прехвърлено в срок и все още се водило в КАТ – ПП собственост на Ф Ю С от село Р страна – продавач по цитирания горе договор. За костатираното административно нарушение на З. Ш. бил съставен АУАН № 484950/ 15.05.2022г., който тя подписала без възражения. Било образувано досъдебно производство, но същото било прекратено от прокурор в Районна прокуратура – Р, тъй като приел несъставомерност по чл.345, ал.2 от НК от субективна страна. Въз основа на съставеният акт е издадено обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите Д. В. и П. У., както и от приобщеният писмен доказателствен материал по делото.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право на жалба и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От формална страна съдът счита, че АУАН и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му. При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дали описаното в него административно нарушение е било действително извършено от санкционираното лице. Безспорно по делото е установено, че в момента на проверката осъществена от служителите на РУ – И жалбоподателката З. Ш. е управлявала нерегистрирано МПС. Лекият автомобил е бил продаден на лицето С С С, който в двумесечен срок от придобиването не е пререгистрирал МПС-то, поради и което регистрацията на автомобила е била служебно прекратена по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП изрично сочи, че „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ В случая управляваното от жалбоподателката МПС не е било регистрирано, което е в нарушение на цитираната разпоредба. Съгласно чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 2 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“ Жалбоподателката като водач на МПС е длъжна да познава разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В случая съдът счита, че тя е проявила небрежност, а това обуславя и нейната вина. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.
2
Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност.
Небрежността се нарича още «несъзнавана непредпазливост». При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят следва да носи административно наказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. В този смисъл З. Ш. като водач на МПС е била длъжна да знае предвидените в ЗДвП последици при управление на нерегистрирано МПС. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност на водач» и т. н. На жалбоподателката са наложени минимални санкции по чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП поради което същите не подлежат на редукция по настоящият процесуален ред. Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация, тъй като водачът има самостоятелно задължение да се увери, че МПС-то което се качва да управлява е изправно от законова гледна точка, още повече че в случая никъде документално жалбоподателката Ш. не фигурира като нов собственик на автомобила и не твърди, че е закупила автомобила от лицето, което фигурира като собственик в масивите на КАТ – ПП или съгласно представеният Договор за продажба на МПС от 23.12.2015г.
На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност.
Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателката автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от нея непредпазливост под формата на небрежност. /виж Решение № 70/ 19.05.2021г. по канд № 61/ 2021г. на Административен съд – Разград; Решение № 281/ 18.02.2022 г. на Административен съд - Пловдив канд № 3165/2021г./ Като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-075-000950/ 05.12.2022г. на Началник Група в ОДМВР, РУ – И, с което на жалбоподателката З. М. Ш. от село Я Г, община И, ул.”Е” №.. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС на осн. чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП са наложени административни санкции Глоба в размер на 200.00лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от Шест месеца КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 4