Определение № 17437 от 18.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17437 гр. София, 18.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20251100508056 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 151793/30.04.2025г., с която се атакува разпореждане № 63339/16.04.2025г. по ч.гр.д. № 44090/2023г. по описа на СРС, 156 състав, с която е върната по чл.275, ал.2 ГПК вр. чл.262 ГПК частна жалба вх.№ 26909/21.02.2025г. като просрочена.

В жалбата са изложени съображения, че частна жалба вх.№ 26909/21.02.2025г.

(подадена чрез ЕПЕП на 20.02.2025г.) е подадена в срок, доколкото атакуваното определение на СРС не било влязло в сила, защото било връчено на 13.02.2025г., а частната жалба била подадена на 20.02.2025г. в едноседмичния срок за обжалване от момента на връчването.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. За да се произнесе по същество съдът намира за установено следното:

Въз основа на заявление по чл.410 ГПК от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД на 23.08.2023г. е издадена заповед по чл.410 ГПК, с която е разпоредено А. С. И. да заплати на заявителя вземания по договор за потребителски заем.

В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение вх. № 306026/30.10.2023г., от длъжника А. С. И., в който е посочен адрес за призоваване: гр.София, ул. ******** (партер), както и пълномощник адв. К.И.Б., съдебен адрес за призоваване: гр. София, ул. ******** (партер), в което е декларирал, че е материално затруднено лице и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Б. се прави искане за присъждане на адв.

1 възнаграждение.

Съдът с разпореждане № 138175/01.11.2023г. е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, връчени на 27.11.2023г., които не са били изпълнени в срок, поради което с разпореждане № 12816 от 24.01.2024г. съдът е обезсилил издадената заповед по чл.410 ГПК и е прекратил производството по делото. Дадени са указания препис от разпореждането да се връчи на страните. Със съобщение (л.39) е връчено на 08.02.2024г. разпореждане № 12816 от 24.01.2024г. лично на длъжника А. С. И. на адреса в гр.София, ул. ********

С молба по чл.248 ГПК вх.№ 51090/15.02.2024г. адв. Б. е поискала изменение на разпореждане № 12816 от 24.01.2024г. в частта за разноските с присъждане на такива по чл.38 ЗАдв. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпило становище от заявителя, в който намира молбата за недопустима като просрочена.

С определение № 18511 от 30.04.2024г. съдът е оставил без уважение молба с вх.

№ 51090/15.02.2024г. Определението е връчено на 14.05.2025г. лично на длъжника и е влязло в сила на 29.05.2024г.

С молба вх.№ 271230/26.08.2024г. адв. Б., като процесуален представител на А.

И., твърди, че след молбата по чл.248 ГПК все още няма произнасяне, което да е редовно връчено, по което съдът с разпореждане от 28.08.2024г. се е разпоредил, че е налице произнасяне от 30.04.2024г., което е влязло в сила.

С молба вх.№ 12912/04.02.2025г. (при СГС) от А. С. И. чрез адв. Б. по реда на чл.255 ГПК определяне на срок за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК, изпратена по компетентност на СРС, по която с разпореждане № 25650/10.02.2025г. съдът се е произнесъл в смисъл, че е налице произнасяне на съда, като определението по чл. 248 ГПК е влязло в сила, като е било надлежно връчено на страната, както и да се изпрати на страната препис от влязлото в сила определение, като същата в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да посочи дали поддържа молбата за давност, като при непосочване, съдът ще счита молбата за оттеглена.

С вх.№ 62909/21.02.2025 е подадена частна жалба от адв. Б. срещу Определение № 18511/30.04.2024 г.

С разпореждане № 36146 / 28.02.2025 съдът е предоставил възможност на длъжника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да уточни дали поддържа частната жалба, доколкото определението е влязло в сила, респективно да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15,00 лв. по сметка на СГС, ако поддържа частната жалба.

С молба с вх. № 83581/10.03.2025 адв. С.С.С. /с представено пълномощно от адв.

Б./ прилага документ за платена държавна такса, за който се твърди, че е приложен и с депозираната частна жалба на 20.02.2025г. по ССЕВ, така и заявява, че поддържа депозираната частна жалба с твърдения, че обжалваното Определение не е влязло в 2 сила, тъй като същото е било връчено на 13/02/25г., а подадената Частна жалба е депозирана на 20/02/25г. в законоустановения едноседмичен срок за обжалване на същото от момента на връчването му.

С разпореждане № 63339 / 16.04.2025г. съдът на основание чл. 275 ГПК във вр. чл. 262 ГПК връща частна жалба с вх. № 62909/21.02.2025 г. Указано е, че разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението.

В срок е подадена частна жалба с вх. № 151793/30.04.2025г. от „адв. С.С.С.“, в която е описано, че „оспорваме обективираното в Разпореждане №63339 от 16.04.2025г. по ч.гр.д.№ 20231110144090, 156-ти с-в, СРС“, като се иска от СГС да „отмените акта на първоинстанционния съд, който прегражда възможността ни за разглеждане от въззивна инстанция на постановения от него неправилен и незаконосъобразен акт, и да бъде образувано съответното въззивно частно гражданско дело по РЕДОВНО депозираната от нас частна жалба в законоустановения срок и със съответната държавна такса, приложена не веднъж на първоинстанционния състав“.

С разпореждане № 74146/09.05.2025г. съдът е указал на адв. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да посочи чии процесуални права упражнява, както и да представи надлежно пълномощно за процесуално представителство.

С вх.№ 171204/16.05.2025 е постъпила уточняваща молба от адв. С., в която се уточнява, че упражнява процесуалните права на адв. Б. като представител на А. С. И..

С разпореждане № 99491 / 24.06.2025г. съдът дал е последна възможност на страната да представи доказателства за внесена държавна такса по отношение обжалването на разпореждането от 15.04.2025 г.

С вх.№ 208700/13.06.2025г. е постъпила молба уточнение от адв. Б. чрез адв. С., в която се твърди, че указанията дадени с разпореждането от 24.06.2025г. били изпълнени с частната жалба, а с молба 235217/04.07.2025г. прилагам платежно нареждане от 04.07.2025г. за администриране на частна жалба по производството.

С разпореждане от 09.07.2025г. е разпредено делото да се изпрати на СГС за произнасяне срещу разпореждането от 16.04.2025г.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Спорният по делото въпрос е дали връчването на определение № 18511 от 30.04.2024г., /връчено на 14.05.2025г. лично на длъжника/, въпреки по с възражението по чл.414 ГПК е посочен съдебен адресат за връчване, е редовно, съответно с подаване на частна жалба /с вх.№ 62909/21.02.2025г./ срещу Определение № 18511/30.04.2024 г. е извън преклузивния едноседмичен срок.

Настоящият състав приема, че ако страната има съдебен адресат или 3 упълномощен процесуален представител по делото (както е в настоящия случай), съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки и съобщения чрез тези лица. В тази хипотеза връчването, извършено не на упълномощения представител или съдебен адресат, а на адреса на страната чрез друго лице по чл. 46 ГПК не е редовно, но редовността на връчването не се засяга само ако страната е получила призовката или съобщението лично (както е в настоящия случай). /В този смисъл и последователната практика на ВКС Вж. Определение № 50359 от 06.10.2022 г. по ч. гр. д. № 3360 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Определение № 420 от 16.03.2023 г. по ч. гр. д. № 677 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Определение № 2814 от 07.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1820 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Определение № 3903 от 03.08.2025 г. по ч. гр. д. № 2143 / 2025 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение; Определение № 3422 от 30.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1833 / 2025 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение; и др. вкл. изрично „Тоест, възможността за връчване чрез представител или на съдебен адресат не изключва възможността за лично връчване на страната“ - Определение № 3903 от 03.08.2025 г. по ч. гр. д. № 2143 / 2025 г. на ВКС/, т.е. отнесено към настоящия случай – с оглед посочения съдебен адресат /адв. Б./ съдът е следвало да връчи атакуваното определение № 18511 от 30.04.2024г. на посочения от страната съдебен адресат, но с оглед връчването на опоределението лично на страната /видно от съобщение л.66 по делото/ е налице редовно връчване, от което тече срокът за обжалване, поради което и частна жалба /с вх.№ 62909/21.02.2025г./ се явява просрочена, поради което и с разпореждане № 63339/16.04.2025г. по ч.гр.д. № 44090/2023г. по описа на СРС, 156 състав, с която е върната по чл.275, ал.2 ГПК вр. чл.262 ГПК частната жалба с вх.№ 26909/21.02.2025г. като просрочена, се явява законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 151793/30.04.2025г., с която се атакува разпореждане № 63339/16.04.2025г. по ч.гр.д. № 44090/2023г. по описа на СРС, 156 състав, с която е върната по чл.275, ал.2 ГПК вр. чл.262 ГПК частна жалба вх.№ 26909/21.02.2025г. като просрочена.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5