Присъда № 1 от 31.01.2024, Районен съд - Първомай

МОТИВИ към

Присъда № 1/31.01.2024 г. по НОХД № 162/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав

Настоящото производство е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК въз основа на внесен обвинителен акт, с който Районна прокуратура – Пловдив, Териториално отделение – Първомай, повдига обвинение срещу К. М. Ш., ЕГН: **********, с адрес:

*******, понастоящем в Затвора – Пловдив, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от Наказателния кодекс (НК), с оглед на това, че на 03.05.2023 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи – портфейл на стойност 425, 00 лева, и пари – сумата от 20, 00 лева, всичко на обща стойност 445, 00 лева, от владението на Е. Н. Х. от гр.

Първомай, обл. Пловдив, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

В открито съдебно заседание: представителят на прокуратурата пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и след отчитане отегчаващите вината му обстоятелства – а именно множеството му предишни осъждания извън тези, обуславящи квалификацията на престъпния акт, да му бъде наложено при условията на чл. 54, ал. 1 от НК наказание „Лишаване от свобода” в размер между минимума и средата на законоустановения, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), и от което по правилото на чл. 59, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НК да се приспадне времето на задържането му за срок от 24 часа по реда на ЗМВР и от 72 часа по чл. 64, ал. 2 от НПК и на наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража”, както и в негова тежест да се присъдят разноските по производството защитникът адв. Н. З. И. счита подзащитния си за виновен, а последният моли да не бъде наказван.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. М. Ш. е роден на ******* г. в гр. Асеновград, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, неработещ, с постоянен адрес:

*******, понастоящем в Затвора – Пловдив, и с ЕГН: **********.

Данните, отразени в Справка рег. № 231219005000569359/19.12.2023 г. за съдимост, издадена от „Бюро за съдимост” при Районен съд – Асеновград, сочат, че е многократно осъждан на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер – изключително кражби. От значение за правната квалификация на процесното деяние като извършено при „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК са следните:

Със Споразумение за решаване на НОХД № 737/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград, одобрено с Определение № 155/22.10.2018 г., влязло в законна сила на 22.10.2018 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, извършено на 18.10.2018 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изтърпяно на 18.04.2019 г.

Със Споразумение за решаване на НОХД № 693/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград, одобрено с Определение № 374/26.10.2022 г., влязло в законна сила на 1

26.10.2022 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, извършено в периода от 05.08.2022 г. до 06.08.2022 г. вкл., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от седем месеца, изтърпяно на 15.03.2023 г.

На 02.05.2023 г. около 20:00 часа свид. Е. Н. Х. паркирал на паркинга пред притежавания от него Хотел „Цариград” на ул. „Цариградска“ № 15а в кв. „Дебър“ на гр.

Първомай, обл. Пловдив, своя лек автомобил марка и модел „Тойота Хайлукс“ с рег. № *******, в купето на който до ръчната спирачка оставил черното си кожено портмоне марка „Монблант“, което бил закупил за цена от около 500, 00 лева и в което съхранял свидетелството си за управление на моторно превозно средство, личната си карта, разрешително си за оръжие, свои банкови карти, както и сумата от 20, 00 лева, излязъл и задействал дистанционното заключване, което обаче не сработило.

Около 03:00-03:30 часа на 03.05.2023 г. подсъдимият, облечен със зимно яке с дълги ръкави, скитайки из кв. „Дебър”, минал покрай превозните средства, гарирани на въпросния паркинг, и решил да провери дали може да открадне нещо от тях. Първо приближил до джип марка „Мерцедес“, надникнал в него през един от прозорците му и неуспешно се опитал да отвори задната му врата, след което огледал съседната кола марка „Тойота“. Впоследствие се отправил към автомобила на пострадалия, отворил предната му лява врата, която била отключена, видял портфейла, взел го, извадил от него сумата от 20, 00 лева и го изхвърлил в неустановен контейнер. По-късно отишъл в центъра на града и с парите си закупил билет за железопътния транспорт, а след два-три дни бил задържан в гр. Харманли за друго престъпление.

Същата нощ на територията на гр. Първомай самоличността му била идентифицирана при случайната му проверка от автопатрулиращи полицейски служители.

Около 09:00 часа на 03.05.2013 г. свид. Х. заварил предната лява врата на автомобила си открехната и установил липсата на портмонето си. Прегледал записите от видеокамерите, монтирани пред входа на хотела, видял гореописаните действия на подсъдимия, когото не познавал, и на 04.05.2023 г. съобщил в РУ – Първомай за кражбата, за която подал Заявление УРИ 325 000-2147/04.05.2023 г., като споделил на полицейските органи, че за неин извършител подозира лице на име „К.” от гр. Асеновград, което негови познати често забелязвали да скита по пътя между кв. „Дебър“ и гр. Садово, включително и в конкретната вечер.

Въз основа на данните, събрани в хода на започнатата по сигнала проверка, с Постановление на РП – Пловдив, ТО – Първомай, от 07.06.2023 г. било образувано настоящото наказателно производство.

Месец или два по-късно при беседа със свид. В. Р. Д., изпълняващ длъжността „Разузнавач“ в Група „Криминална полиция“ при РУ – Първомай, проведена в полицейския участък, подсъдимият описал механизма на деянието, като дал точно описание на отнетия портфейл, чиято стойност според заключението на назначената в досъдебната фаза стоковооценъчна експертиза възлиза на 425, 00 лева.

В изпълнение на Заповед рег. № 323зз-119/09.10.2023 г., издадена от младши експерт Г. Н. К. при РУ – Първомай, и на Постановление на Районна прокуратура – Пловдив, Териториално отделение – Първомай, по Пр. пр. № 5449/2023 г. от 10.10.2023 г. деецът бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от 14:00 часа на 09.10.2023 г. до 11:50 часа на 10.10.2023 г. и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 11:00 часа на 10.10.2023 г., а с влязло в сила протоколно Определение № 113/11.10.2023 г. на Районен съд – Първомай по ч. н. дело № 130/2023 г. спрямо него била постановена мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Разпитан в рамките на предварителното разследване и в съдебно заседание, същият 2 съответно признава и отрича вината си, като отказва да изложи обяснения по случая.

Гореизложените фактически положения са изяснени от показанията на свидетелите Е.

Н. Х. и В. Р. Д., които се кредитират изцяло, тъй като логично, последователно и правдоподобно пресъздават преки възприятия относно процесното събитие, кореспондират и се допълват както помежду си, така и с всички останали доказателствени източници, от заключението на стоково-оценъчната експертиза (л. 42 от досъдебното производство), което се възприема като обективно и компетентно изготвено, както и от приобщените писмени доказателства: Характеристична справка от 14.11.2023 г. (л. 62 от досъдебното производство); Справка рег. № 231219005000569359/19.12.2023 г. за съдимост (л. 34 – л. 37), издадена от „Бюро за съдимост” при Районен съд – Асеновград; Заповед рег. № 323зз119/09.10.2023 г. (л. 5 – л. 6), издадена от младши експерт Г. Н. К. при РУ – Първомай;

Постановление на Районна прокуратура – Пловдив, Териториално отделение – Първомай, по Пр. пр. № 5449/2023 г. от 10.10.2023 г. (л. 38 – л. 39 от досъдебното производство), Определение № 113/11.10.2023 г. на Районен съд – Първомай по ч. н. дело № 130/2023 г. (л.

7 – л. 9) и материалите по Преписка рег. № 325000-2147/04.05.2023 г. по описа на РУ – Първомай.

При така очертаната фактическа обстановка от правна страна се заключва, че подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци от състава на вмененото му престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, тъй като на 03.05.2023 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, без съгласието на пострадалия Е. Н.

Х. е отнел от владението му принадлежащите му движими вещи – портфейл, експертно остойностен в размер на 425, 00 лева, и пари – сумата от 20, 00 лева, и с намерение за противозаконното им своене е установил върху тях своя фактическа власт. Обосновават се предпоставките и на чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК за по-тежката му наказуемост поради извършването му в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, след като по НОХД № 737/2018 г. и НОХД № 693/2022 г. за умишлени провинения от общ характер, които помежду си не формират съвкупност при условията на чл. 23-25 от НК, извършителят е бил санкциониран с ефективни наказания „Лишаване от свобода” за срок помалък от една година, от изтърпяването на които не са изтекли пет години, в каквато хипотеза чл. 30, ал. 1 от НК изключва приложимостта на правилата на чл. 28 и чл. 29 от НК.

Доказателственият масив разкрива и безсъмнена субективна съставомерност, тъй като позволява извод, че деецът е съзнавал общественоопасния характер на стореното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Процесното провинение е наказуемо с „Лишаване от свобода” от две до десет години.

В съответствие с чл. 54, ал. 1 от НК при индивидуализацията му в указаните рамки съдът съобрази, че то се отличава с обичайната степен на обществена опасност, взета предвид при криминализацията му. Особена важност обаче се отдава на тази на подсъдимия, която е твърде завишена. Към датата на разглежданата проява наказателната му отговорност е била многократно ангажирана за тежки умишлени престъпления, за които не е бил реабилитиран и които са наказани ефективно с лишаване от свобода. Казаното създава красноречива представа за интензивната му престъпна деятелност, която е изключително насочена срещу неприкосновеността на правото на собственост и която е овладявана единствено в периодите на пенитенциарния му престой. Хронологичното последяване на криминалната му активност показва, че същият е нарушавал наказателноправни запрети много скоро след изтърпяване на наложените му наказания, което илюстрира подчертаната му престъпна упоритост, а предвид трайната му трудова незаетост – говори и за утвърдената му нагласа към набавяне на доходи за самоиздръжка по престъпен начин. В контекста на горното акцент заслужава и фактът, че е извършил посегателството – предмет на обвинението, едва месец и половина след освобождаването му на 15.03.2023 г. от затворническо заведение.

Следва да се отбележи също, че поведението му е било доминирано изцяло от 3 користни подбуди, доколкото е пристъпил към кражбата, воден единствено от желанието за противоправно облагодетелстване.

Като отегчаващи обстоятелства се отчитат многократните му предходни осъждания извън тези, относими към квалификацията „опасен рецидив”, и недобрата му личностна характеристика, базирана на информацията за престъпния му начин на живот и липсата на семейна и трудова реализация.

Данни, които предполагат смекчаване на наказателноправната реакция, не са доказани.

Предвид горното според съдебния състав набелязаните от чл. 36 от НК цели за поправяне и превъзпитаване на извършителя и ограничаването му да върши други престъпления и за упражняване на възпитателно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото биха се реализирали с наказание „Лишаване от свобода” в размер между минимума и средата – а и именно две години и шест месеца, което следва да изтърпи при първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, след приспадане на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от НК на времето на задържането му, считано от 09.10.2023 г. по реда чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и от 10.10.2023 г. по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, и на взетата му мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 11.10.2023 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.