Решение № 11711 от 14.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11711 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110101313 по описа за 2023 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.Съдът е сезиран с иск с правно основание на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД от Л. В. М. и Е. В. М. срещу Столична Община за осъждане ответника да заплати на ищците сумата от 6000 лева обезщетение за ползването на собствените им по 1/98 идеални части от общо възстановените на всички съсобственици 3 832 кв.м. от поземлен имот е пл.№ 170, в кв. 187А, по плана на гр. София, местност „Южен парк”, целият с площ 3 873 кв.м., както следва: 7 000 лв. на Л. В. М., за притежаваните от него 1/98 ид.ч. от процесния имот, предявен частично за сумата от 3 000 лв. и 7 000 лв. на Е. В. М., за притежаваните от нея 1/98 ид.ч. от процесния имот, предявен частично за сумата от 3 000 лв.,с които суми ищците считат, че са обеднели за времето от 09.01.2021 г. до 09.01.2023 г., г. (общо 24 месеца), вследствие на това, че са лишени от ответника от възможността да ползват гражданските плодове от съсобствения им недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (10.01.2023 г.) до окончателното изплащане.

В ИМ се твърди, че ищците са законни наследници на Иван П

Твърдят, че с 2 бр. удостоверения № 94-И-00177/04.02.2000

За периода от 01.11.2013 г. до 07.03.2017 г., с влязло в с

В срока за отговор ответникът не е ангажирал такъв, не е

От фактическа страна.

С влязло в сила решение от 27.11.1998г. по дело № 405/1998

1

От оспорената от ищеца, и приета от първия състав на СРС съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещо лице ***, се установява, че ПИ с площ 1420 кв.м. и имот от 2412 кв.м. по решението са идентични с ПИ пл.№ 170, кв.187А, по КП на София, действал до одобрение на КККР, като ПИ пл.№ 170, кв.187А, по КП на София, идентичен с ПИ *** с площ 3877 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-108/13.12.2016г. на ИГ КК, попада в УПИ II- за парк, по действащия РП на София и попада в границите на Южния парк на София, като съгласно ОУП на София попада в зона Зп /зона за паркове и градини/, с допустими параметри за застрояване : Кинт : 0,06, и минимално озеленена площ – 85% , като в него е разрешено застрояване, свързано с отдих. Вещото лице сочи, че от този имот, реално, могат да се използват само 250 кв.м. от югоизточната част на имота, които не са залесени. Изложеното от инж. *** се потвърждава от техническата експертиза, допусната и приета от настоящия състав на СРС, изготвена от вещо лице Д. М. на 21.5.2024г. Вещото лице, по приложената скица, описва, че в имот № 170 попада кръстовище на две алеи от Южния парк, както и озеленени площи. При извършения от вещото лице оглед на място се установява, че имотът е неограден, разположен в югозападната част на Южния парк, преобладаващата му част попада в озеленена и затревена площ, засадена с дървета и храсти.

Относно предназначението на имота по ОУП, вещото лице М. сочи, че устройствената зона е предназначена за паркове за ежедневен и седмичен отдих с площ над 5 ха, като в зоната се допуска застрояване със сгради и съоръжения за дейности, свързани с отдих. Заключението на вещото лице, при отчитане на параметрите, допустими за застрояване на този тип зона, е че от общата площ, възможно е да се застрои или в нея да се монтират преместваеми съоръжения само на 232,62 кв.м. / 3877*0,06/.И в двете заключения е посочено, че за терена на Южния парк за исковия период не са установени отдадени под наем недвижими имоти. Ето защо, се прилагат сравнителни методи.

Ответникът, задължен от съда, по реда на чл.190 ГПК, е представил по делото справка за договори за отдадени под наем терени в Южен парк, които са с изтекъл срок отпреди исковия период.

По делото ищецът е представил писма от СО, район Триадица, в които се съдържа признание, по реда на чл.176 ГПК, че към 2012г. е отдаден за ползване на терен от Южен парк, за временен търговски обект /количка за пуканки/ с цена 45 лева на кв.м., както и отдаден за ползване терен за надуваеми атракционни съоръжения за сезонно ползване от 22 лева на кв/м.. Представена е информация към 2011г., събрана от вещо лице по друго дело, за публично оповестен конкурс за отдаване под наем на части от имоти – публична общинска собственост за срок 5 години, в съответствие с /вписано в обявата/ одобрена с решение № 576 по протокол 75 от 21.10.2010г. на Столичен общински съвет, план – схема за поставяне на преместваеми обекти на територията на Южен парк – 3 – та част, заповед за оттегляне на обявление от 2018г., както и обявление от 2022г., основаващо се на Решение № 731 по протокол 42 на СОС от 28.10.2021г, заповед на Кмета на СО, за обявяване на конкурс за отдаване под наем на имот – публична общинска собственост, за поставяне на самостоятелни търговски съоръжения със сезонен и часове режим на работа, съгласно 2 одобрени план – схеми за Южен парк 3 част, за срок 5 години, включително терени, съставляващи части от алеи, за поставяне на преместваеми обекти, например търговски обект за хот – дог и палачинки, за сладолед, пуканки.

По делото са представени поредица молби от наследниците, до Общината. С молба от 2004г. СО, район Триадица, е запитана какви дейности могат да се извършват в имота.

Представен е отговор, с който е посочено, че следва да се обърнат към ДАГ. На подадената молба до ДАГ, е отговорено през същата година, че имотът попада по ОУП с параметри за застрояване, съвместими с парка, като е посочено, че във връзка с възстановяване на имота, е решено възстановяване източно от главната алея, допустимо е изграждане на обекти, съвместими с основната функция.

През 2007г., ищците са подали до Кмета на СО, молба да им се преотреди друг равностоен имот от Общинския жилищен фонд, или имотът им да се изкупи от Общината, като пред 2010г., наследниците са уведомили общината, че ще влязат във владение на имота.

По направените две искания, е получен отговор от страна на СО, район Триадица, че се счита за целесъобразно имотът да се изкупи от СО. Представен е отговор от СО, с който се сочи, че за 2010г., е налице утвърдена Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на СО, имотът им не е включен в нея, като същият ще бъде включен в Програмата за 2011г.Представен е отговор и от 2011г, че и за тази година имотът не е включен в Програмата.

Съгласно дадените разяснения в Постановление № 1/1979 г. н

За успешното доказване на иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД ищецът следва да установи разместването на имуществени блага, което е лишено от основание, както и че в резултат на същото ответникът се е обогатили с претендираната от него сума, а в същия размер е налице обедняване в имуществената сфера на ищеца.

Искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен, и е на разположение на страната – ищец, която няма друг път за защита. По твърденията на ищците, претенцията им е квалифицирана именно като иск по чл.59 ЗЗД, доколкото се твърди, че ищците са се обеднили, ответникът се е обогатил, и е налице връзка между обедняването и обогатяването.

Фактите по делото, обаче, са различни от твърденията на ищците. За исковия период се установи, че имотът, както и целият Южен парк, с ОУП, е предназначен за паркове за ежедневен и седмичен отдих с площ над 5 ха, като в зоната, в която се намира имота на ищците се допуска застрояване със сгради и съоръжения за дейности, свързани с отдих. Не са намерени и от двете вещи лица договори, сключени от ответника, за отдаване под наем на терени, за търговска дейност. Не се твърди в исковата молба, че ищците искат да разположат в собствения си имот сграда или съоръжение, за дейност, свързана с отдих. Не се установи ответникът да е отдавал под наем конкретни терени от Южния парк.

Следователно, не се доказва нито твърдението за обедняване на ищците, нито твърдението за обогатяване на ответника. Тук е моментът да се посочи, че действително, поведението на СО е силно укоримо, след като в продължение на повече от 13 години / от 3

2010г, когато е първата молба на наследниците/, нито изкупува имота на ищците, нито им предлага равностоен имот. СРС намира, че Общината има друго, възникнало от закона, задължение, уредено с императивна разпоредба.

С ОУП предназначението на имота е изменено от посоченото в решението, с което спорът за собственост между страните е разрешен / в което е прието само, че имотът е частна собственост. При съобразяване на приетия след влизане в сила на решението ЗУТ, се налага извод, че целият парк е публична общинска собственост /чл.61, ал.4 ЗУТ/. Публична общинска собственост, поради предназначението си, е и имотът, собственост на ищците. С разпоредбата на чл.62,ал.5 ЗУТ е предвидено задължение на общината, когато завари имотичастна собственост в рамките на имота – публична общинска, по предназначението си, собственост, да отчужди същите по съответния ред. Доколкото мероприятието „обществен парк” е реализирано мероприятие и имотът, собственост на ищците /частен имот по смисъла на ЗУТ/ попада в него, то Общината отказва да изпълни вменено й по закон задължение по чл.62,ал.5 ЗУТ да отчужди същия имот по съответния ред. Невярно е посочването от страна на ответника, че ищците не са предприели никакви простъпки, тъй като по делото са представени множество доказателства за депозирани до Общината искания от страна на ищците, след влизане в сила на ЗУТ - Общината да изкупи имота, да им заплати обезщетение. Обстоятелството, че искането не е точно формулирано като искане за отчуждаване, не освобождава Общината от задължението й, което й е вменено от ЗУТ, да отчужди имота и обезщети собствениците, съгласно чл.62,ал.5 ЗУТ. Тук е моментът да се посочи, че разпоредбата на чл.81,ал.2 ЗЗД изрично посочва, че липсата на парични средства не освобождава длъжника от паричното му задължение, поради което и доводите, изложени с писма до ищците от 2010г .и 2011г., че имотът не е включен в Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на СО за съответната година е абсолютно неотносим.

Ето защо, съдът намира, че отношенията между страните по делото следва да се уредят по специалното правило на чл.62,ал.5 ЗУТ, а не въз основа субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД, с който иск разполага само ищец, който няма друг иск. Твърденията на ищците не могат да се субсумират под нормата на чл.62,ал.5 ЗУТ, защото това би означавало съдът да се произнесе в противоречие с диспозитивното начало в процеса, по незаявени основания.

Очевидно е налице бездействие на общината, която нито обезщетява ищците, нито отчуждава имота, поради което и бездействието на общината е противоправно, и за ищците е възникнало правото да търсят обезщетение за вреди, а не обезщетение вследствие на неоснователно обогатяване. Общата деликтна отговорност предвижда, че обезщетението обхваща както претърпяната вреда, така и пропусната полза , поради което и доколкото ищците разполагат с друг ред за защита на притезанието си, то и искът , основан на неоснователно обогатяване, следва да се отхвърли.

По разноските.

На ответната страна следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер 4

100 лева, определено въз основа фактическата и правна сложност на делото. Следва да се съобрази, че отговор в срока по чл.131 ГПК не е подаден, защитата на ответника, която се изразява в непреклудирани възражения, е посочена по –горе и се обхваща от две твърдения.

В проведените открити съдебни заседания не са извършвани множество процесуални действия, нито са налице множество оспорвания. Ето защо, делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, поради което възнаграждение около минималното е обосновано.

На основание чл.77 ГПК, изплатеното възнаграждение от 80 лева, в о.с.з. от 30.5.2024г., от Бюджета на СРС следва да се възложи на ищците, поравно.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. М. ЕГН ********** и Е. В. М. ЕГН ********** – и двамата с адрес ***, иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД против Столична община с адрес *** за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на по 1/98 ид.ч. от имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-108/13.12.2016г., находящ се в град София, район Триадица, целият с площ 3832кв.м., по скица № 151071349/16.11.2020г. на СГКК София, с площ 3877 кв.м., съставляващ съгласно документи за възстановяване право на собственост имот с пл.№ 37, кадастрален лист 545, местност Южен парк ІІІ част, по кадастрален план на град София от 1974г., с номер по предходен план 170, квартал 187А, парцел ІІ, дължимо за период от 1.7.2017г. до 31.12.2020г., за всеки ищец – сумата 3000лева / частичен иск от цялата претенция от 7000лева/, дължимо за период от 9.1.2021г. до 9.1.2023г.

Разпечатката съдържа 38 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2659beb5-d320-4b82-9154-1050dc4313fe