Определение № 351 от 13.10.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 351 гр. Враца, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Ана Б. А.-М.а

Васил П. Ганов като разгледа докладваното от Ана Б. А.-М.а Въззивно частно наказателно дело № 20261400600512 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345, вр.чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от М. А. Г. подадена чрез адв. М. С. от АК – Враца срещу определение от 16.09.2026г., постановено по реда на чл.248, ал.5 от НПК по НОХД №1/2026г. по описа на Районен съд – Козлодуй.

Релевират се оплаквания, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съда без изложени мотиви е игнорирал молбата на адв. С. за отлагане на делото поради негова служебна ангажираност, за която твърди, че е представил доказателства, както и не се е произнесъл по молбата на пострадалата М.

А. Г. за конституирането й като граждански ищец и частен обвинител.

Твърди се, че районния съд след като не се е произнесъл по исканията им е допуснал съществено процесуално нарушение, с което е нарушил правата на пострадалото лице. С изложеното се иска, въззивния съд да отмени постановеното по реда на чл.248, ал.5 от НПК определение от 16.09.2026г. по НОХД №1/2026г. и делото да бъде върнато обратно на съда за отстраняване на допуснатите процесуални нарушение.

По делото е постъпило възражение от страна на Районна прокуратура – Враца, ТО – Козлодуй, в което се поддържа, че въззивния съд следва да остави без разглеждане частната жалба депозирана от М. А. Г., като майка и законен представител на малолетната И. С. Н., като процесуално недопустима и да бъде прекратено производството по нея. При условията на евентуалност, ако въззивния съд приеме 1 жалбата за допустима, да я остави без уважение като неоснователна и да се потвърди протоколно определение по чл. 248, ал.5 от НПК, постановено по НОХД №1/2026г.от Районен съд – Козлодуй. При най-далечна евентуалност, се поддържа, че ако въззивния съд приеме, че е налице непроизнасяне по молбата за конституиране, да не отменя изцяло определението по чл.248, ал.5 от НПК и да не връща делото като при отстранимо съществено нарушение на досъдебното производство, тъй като твърдените пороци не попадат в хипотезата на чл.248, ал.1, т.3 от НПК и не засягат законосъобразността на останалите произнасяния в разпоредителното заседание.

Врачанският окръжен съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложените съображения в частната жалба и постановеното протоколно определение, като взе предвид материалите по делото и внесения за разглеждане обвинителен акт, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес от оспорване на съдебния акт и в срока по чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

В Районен съд - Козлодуй е било образувано НОХД № 1/2026г. по описа на същия съд, по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Враца, ТО – Козлодуй, с който е било повдигнато и предявено обвинение на С. Н. И. за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК. Съгласно разпореждане с рег.№ 4/06.01.2026г. на съдията – докладчик, делото е насрочено за разпоредително заседание на 23.02.2023г., като на страните са им били разяснение правата съгласно чл. 247в, ал. 2 – 5 от НПК.

По делото е депозирана молба с вх.№491/20.01.2026г. по описа на РС – Козлодуй, депозирана от М. А. Г., като майка и законен представител на малолетната И. С. Н., чрез пълномощника й адв. М. С. от АК – Враца срещу подс. С. Н. И., подс. по НОХД №1/2026г. по описа на РС – Козлодуй, с искане същата да бъде конституирана в качеството й на граждански ищец и частен обвинител и е предявен граждански иск за причинени от деянието вреди в размер на 1651.98 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 19.01.2026г. до окончателното й изплащане. Към така депозираната молба е представен договор за правна защита и съдействие от 16.01.2026г. с адв. С..

Делото е отлагано три пъти на 24.02.2026г., 20.04.2026г. и на 01.06.2026г., поради неявяване на подсъдимия И.. В съдебно заседание, проведено на 01.06.2026г., делото е отложено за 16.09.2026г., като в съдебно заседание са присъствали представител на РП – Враца, ТО – Козлодуй, сл.защитника на подсъдимия, адв. П. и адв. С..

Адв. С. е депозирал молба с вх.№6914/15.09.2026г., че е възпрепятстван да се яви и моли за отлагане делото за друга дата и час, като е представил доказателство за 2 своето отсъствие, участието му в сесия на Общински съвет – Козлодуй, тъй като е общински съветник.

Независимо от така депозираната молба, видно от приложения протокол от съдебно заседание от 14.09.2026г./л.70-77 от съдебното производство пред РС Козлодуй/ ход на разпоредително заседание е бил даден, но съдът не се е произнесъл по молбата за отлагане на делото и не се е произнесъл по искането на М. Г., като майка и законен представител на малолетната И. Н., за конституирането й в процеса като частен обвинител и граждански ищец, по депозирана молба с вх.

№491/20.01.2026г. по описа на РС – Козлодуй.

Като своеобразен начален етап от съдебното заседание пред първата инстанция, предназначението на разпоредителното заседание е предварителното решаване на редица въпроси от съществено значение за хода на съдебното производство, в това число и конституиране на нови страни. В разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание, на пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице се указва възможността да предявят граждански иск, както и пострадалият или наследниците му да се конституират като частни обвинители. Срокът по чл. 247в, ал. 4 НПК е инструктивен, защото съобразно чл. 77 и чл. 85 НПК, молбата за конституиране като частен обвинител и граждански ищец се прави най-късно до започване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. Крайният момент за конституиране на страни е самото разпоредително заседание, като след приключването му, страни не могат да се конституират. В този смисъл разпоредителното заседание и подготовката за него имат важно процесуално значение с предназначението си, а именно да подготви разглеждането на делото в съдебно заседание по същество, така че да се избегне затрудняването му от предварителни въпроси по развитието на наказателното производство и усилията на страните да се концентрират върху установяването на обективната истина в състезанието по посочване, събиране, проверка и анализ на доказателствените материали. С приключването на разпоредителното заседание се преклудира възможността за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза с регламентираната забрана в чл. 248, ал. 3 НПК, според която в съдебното заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по чл.248, ал. 1, т. 3 от НПК, които не са поставени на обсъждане в разпоредително заседание, включително и по почин на съдията – докладчик, или които са приети за несъществени. Въведено е преклудиране на възраженията за допуснати на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила. В случая, подсъдимият, неговият защитник и прокуратурата са упражнили надлежно тези свои права, но пострадалата М. Г., като майка и законен представител на малолетната И. Н. е била лишена от съда да възрази в съдебната фаза на процеса за наличие на процесуални нарушения довели 3 до ограничаване на правата й. А това право се преклудира щом като не е направила своевременно възраженията си, за да бъдат обсъдени в разпоредително заседание - чл.

248, ал. 3 НПК. С посочено нарушение, районният съд е лишил на практика пострадалата от правото й на участие в производството, респективно да бъде конституирана като частен обвинител или граждански ищец в производството, ведно с всички последици от това.

По този начин, като самостоятелно нарушение на процесуалните правила, настоящата въззивна инстанция отчита обстоятелството, че районния съд в нарушение на чл. 248, ал. 1, т. 1 – 8 от НПК не се е произнесъл по всички въпроси, подлежащи на разглеждане в разпоредително заседание, въпреки задължението му в тази насока, а именно не се произнесъл по искането на пострадалата за конституирането й като страна в процеса.

На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че разпоредителното заседание по НОХД №1/2026г. е проведено на 14.09.2026 г., както е посочено и в съдебния протокол. Съгласно чл. 131 от НПК, когато съдебният протокол е съставен при условията и по реда, предвидени в закона, той съставлява писмено доказателствено средство за извършването на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Доказателствената сила на съдебния протокол се отнася и до времето на започване и завършване на съдебното заседание, така че в случая са удостоверени обстоятелствата на начало и на край на съдебното заседание и е посочена дата 14.09.2026г., за която дата страните не са били уведомени.

Същите са уведомени от съдебно заседание, проведено на 01.06.2026г., че датата на следващото заседание е 16.09.2026г. Следва да се има предвид, че повереника на пострадалата – адв. С. е представил доказателства, че по уважителни причини не може да се яви в съдебно заседание, независимо, че е бил редовно призован за дата на съдебното заседание и новата дата е била съобразена с неговите ангажименти.

Давайки ход на разпоредително заседание при тези обстоятелства, районният съд е нарушил правото на пострадалата да участва в производството.

Предвид допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при провеждането на разпоредителното заседание, постановеното протоколно определение следва да бъде отменено. Касае се за изцяло опорочено произнасяне, което не може и няма как да бъде заместено с акт на въззивната инстанция по същество, защото същата е снабдена с правомощия да контролира изразено процесуално валидно произнасяне на първата по въпросите на разпоредителното заседание, но не и да изземва напълно функциите й, защото по този начин страните се явяват лишени от възможност за инстанционна проверка.

С оглед всичко изложено, въззивният състав намира, че атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато за 4 продължаване на процесуалните действия от стадия на разпоредителното заседание.

Поради изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 НПК, Врачанския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение от 14.09.2026 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1/2026 г. по описа на Районен съд - Козлодуй.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав при Районен съд - Козлодуй за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на разпоредителното заседание.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5