Решение № 5128 от 12.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5128 гр. София, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100500951 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 20063389 ОТ 24.10.2022 г., постановено по гр.д. № 759/2007 г. по описа на СРС, 176-ти състав, е отхвърлен предявеният от Р. И. Б. срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск с правна квалификация чл.108 ЗС да се признае за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с проектен идентификатор № 0269.1200.5, с площ от 1031 дка по КК и КР, утвърден със заповед № РД – 18 – 13/27.09.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК за гр. Банкя, м.т. “Мирково равнище“ и описан в нотариален акт № 130, том XX, нот. дело №3791/1957 г. на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и предаване на неговото владение в полза на ищцата.

Със същото решение и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата – Р. И. Б. е осъдена да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите.

Поддържа, че СРС неправилно е приел въз основа на представеното по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, че процесният имот е идентичен с имот с пл. № 114, местност парк “Димитър Благоев“, който бил отчужден в полза на държавата по пр. 117/87 г. въз основа на Заповед № РД – 40 – 1430/29.10.1987 г., тъй като идентичност между двата имота не се установявала. Сочи, че макар и да бъде прието, че имотът на наследодателя й е бил заменен с друг селскостопански (земеделски) имот поради включването му в блок на ТКЗС, то замяната не възпрепятства реституцията на имота, който собственикът е 1 притежавал преди замяната по реда на ЗСПЗЗ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск, както и да присъди направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ответник - Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област София, в законоустановения срок по чл. 263 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Счита, че доколкото процесният недвижим имот по предназначението си е бил земеделска земя, то спрямо него не е приложим редът за възстановяване по ЗВСОНИ, а същият подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, до какъвто извод правилно е достигнал и СРС. Моли решението да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на фактическите констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстационното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения на настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящия състав намира следното:

Ищцата Р. И. Б. твърди, че е собственик на поземлен имот с площ от 1000 кв.м., находящ се в м. “Мирково равнище“ на основание наследствено правоприемство от И.С.Ц., като основава предявения ревандикационен иск на обстоятелството, че процесният имот е бил незаконно отнет от държавата и включен в урбанизираните територии на населеното място, като основава правото на собственост на възникнало в полза на наследодателя й реституционно право по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, което се поражда по силата на закона без да е необходимо неговото опосредяване от влизане в сила на акт, издаден от административен орган.

С оглед на конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания следва да бъде посочено, че предметът на делото е заявеното за защита право, което се определя в зависимост от фактическите твърдения в исковата молба на ищеца. В конкретния случай ищцата е предявила иск с правно основание чл. 108 ЗС, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ с предмет – процесния имот, поради което и наведените във въззивната жалба твърдения за осъществяване на придобивен способ по реда на ЗСПЗЗ не биха могли да бъдат разглеждани в настоящото производство, тъй като по същността си подобно процесуално действие би представлявало изменение на основанието на иска, извършването на което е ограничено с преклузивния срок по чл. 214 ГПК и е недопустимо да бъде извършено във въззивното 2 производство.

Чрез петиторния иск по чл. 108 ЗС ищцата иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищцата и въз основа на това установяване да се осъди ответника, който я владее или държи, без да има основание за това, да предаде фактическата власт на собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставка. По силата на чл. 124, ал. 1 ГПК на ищецът принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответниците са длъжни да установят, че упражняват фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.

Тъй като по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ (в сила от 22.11.1997 г.) възстановяване правото на собственост върху отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред недвижими вещи настъпва по право, за установяване материалната легитимация на ищцата следва да докажат следните предпоставки, обуславящи възникването на правото й да бъде реституиран процесният имот, а именно - 1. имотът да е отнет без законово основание или да е отчужден не по установения законов ред от държавата, от общините или от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г.; 2. при влизането на закона в сила имотът да е собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон, както и да съществува реално до размерите, в които са отчуждени; 3. имотът да е бил отнет от ищцата или от нейния праводател – чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ и бившият собственик да не е бил обезщетен чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот.

В исковата молба ищцата твърди, че процесният имот не е бил включван в ТКЗС, а същият е бил отчужден от наследодателя й в противоречие с предвидения в нормативната уредба ред, поради което отчуждаването е нищожно и на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ правото на собственост върху имота е възстановено по право. В тази връзка и основният спорен по делото е въпрос е относно реда, по който подлежи на възстановяване собствеността върху имота – по реда на ЗВСОНИ или ЗСППЗ, приложимостта на който от своя страна следва да бъде определен в зависимост от вида и предназначението на процесния имот.

От представените по делото доказателства се установи, че наследодателят на ищцата И.С.Ц. е придобил собствеността върху нива, находяща се в местността “Мирково равнище“ въз основа на договор за покупко-продажба, за който е съставен Нотариален акт № 130, том XX, нот. дело 3791/1957 г. и за която нива се установи идентичност с поземлен имот с проектен идентификатор № 0269.1200.5, с площ от 1031 дка по КК и КР, утвърдени със Заповед № РД – 18-13/27.09.2012 г. на изп.директор на АГКК за гр. Банкя, местност “Мирково Равнище“.

От представеното в производството заключение на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, изводите на което настоящият състав на съда възприема за обективно и компетентно дадени и кредитира с доверие се установи, че процесният недвижим имот е бил включен в блока на ТКЗС “Д. Благоев“ гр. Банкя, като в замяна наследодателят на ищцата И.Ц. е получил нива, находяща се в землището на село Банкя и местността “Купен дол“, която замяна е обективирана в Нотариален акт № 10, том II, дело № 156/1960 г. на нотариус Х.О. (така л. 338 от делото пред СРС) и която нива представлява имот с пл. № 114, кв. 10, местност “Димитър Благоев“.

3

Установи се, че с разпореждане № 167/01.08.1973 г. на Бюрото на Министерски съвет за отчуждаване и предоставяне на земи за държавни и обществени нужди се разпорежда включването в регулационния план на гр. Банкя и отреждане за правителствен балнеосанаториум на общо 255 дка, от които 131 дка и 500 кв.м. горска площ и 123 дка и 500 кв.м. от селскостопанския фонд в землището на гр. Банкя, както и че със заповед №1/18.01.1974г. на ИК на СГНС, издадена на основание чл.95 от ЗТСУ /приложена по преписката към делото/ е било постановено отчуждаване на 123,500 дка земеделски земи.

От заключението на вещото лице се установява още и че при извършената проверка по повод на проведената процедура по отчуждаване на имоти за изграждане на Правителствен балнеосанаториум всички отчуждени имоти са били собственост на ТКЗС “Димитър Благоев“. В тази връзка е и заключението на вещото лице, че процесният имот попада в обхвата на терена, послужил за отчуждаване на Правителствен балнеосанаториум, но липсват данни имот, собственост на И.Ц. да е бил отчуждаван.

Със Заповед на отчуждаване № РД – 40 – 1430 от 29.10.1987 г. имот с пл. № 114, кв. 10, местност парк “Димитър Благоев“ е бил отчужден на основание чл. 95 ЗТСУ, срещу което на наследодателя на ищцата И.Ц. е било определено парично обезщетение, както и му е отстъпено право на строеж върху парцел IX – 461, кв. 5 по плана на кв. Градоман (така л. 331 от делото пред СРС).

От заключението на вещото лице се установи още и че при проверка на издадените документи в хода на отчуждаването на имоти за терена на правителствения балнеосанаториум не е установен нотариален акт, съставен за лицето И.Ц. – нито като бивш собственик, нито като извършител на подобрение в имот на ТКЗС.

В тази връзка настоящият състав намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба за неправилно идентифициране на процесния имот въз основа на представената по делото експертиза. Заключението на вещото лице не е било своевременно оспорено от страните в производството пред СРС, като въззивицата не се е възползвала от предвидената в разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ГПК възможност да поиска извършване на повторна и/или допълнителна експертиза във въззивното производство в случай, че е считала, че в хода на производството пред СРС са били допуснати процесуални нарушения с оглед на които са останали неизяснени обстоятелства, относими към изхода на спора, като настоящият състав на съда намира , че и служебно не се налага изслушването на такава. Това е така, тъй като заключението на вещото лице и установените въз основа на него обстоятелства се подкрепят от събрани по делото писмени доказателства. В тази връзка, следва да бъде посочено, че съгласно заявената искова претенция предмет на ревандикационния иск е правото на собственост върху нива, находяща се в местността “Марково равнище“, представляваща поземлен имот с проектен идентификатор № 0269.1200.5, с площ от 1031 дка по КК и КР, утвърдени със Заповед № РД – 18-13/27.09.2012 г. на изп.директор на АГКК за гр. Банкя, местност “Мирково Равнище“, а обсъждането на имот с пл. № 114, кв. 10 и находящ се в местност парк “Димитър Благоев“ е единствено във връзка с изясняване на фактическата обстановка по делото.