Решение № 185 от 26.03.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Плевен, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ИГЛИКА Н. В.А като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20244430202388 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 038/02.10.2023 г. на ДИРЕКТОР на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН, на „***“ ЕООД-ДОЛНИ ДЪБНИК, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.131 ал.1 т.1 от Закона за храните, за нарушение по чл. 2 от Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните, във връзка с чл. 9, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, във връзка с Приложение II, § 5 от същия Регламент ЕС 1169/2011.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: както в АУАН, така и в НП липсва ясно, конкретно описание на твърдяното нарушение, както и обстоятелствата кога и по какъв начин, с какви действия, то е било извършено.

Наред с това, оспорва фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП като изтъква, че суровината млян фъстък, никога не е била влагана в сладките „****“, а наред с това, към момента на проверката, производственото помещение не е работело поради липса на ток, а същевременно – не са били иззети и изследвани вече произведени сладки от съответния вид. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване 1 жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

За ответната страна – ДИРЕКТОР на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН - се явява упълномощен адвокат, който оспорва жалбата; счита, че в хода на административнонаказателното производство са надлежно спазени изискванията както на процесуалния, така и на материалния закон. Акцентира върху направено от страна на Управителя на санкционираното юридическо лице писмено възражение в хода на административнонаказателното производство, в което се отбелязва, че мленият фъстък фигурира в рецептата на сладка „****“, макар и в резервен вариант. Пледира за потвърждаване на Наказателното постановление като законосъобразно и правилно, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. По нейната основателност, след като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 000512/02.06.2023г. от страна на Д. В. И. – инспектор в ОДБХ-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Л. Й. Т. и Управителя на „***“ ЕООД-ДОЛНИ ДЪБНИК, ЕИК: *** /“ДРУЖЕСТВОТО“/ - Д. И. Г.. Съставен е за това, че при извършена проверка на 31.05.2023г., в сладкарска работилница, находяща се на адрес гр.ДОЛНИ ДЪБНИК, обл. ПЛЕВЕН, ул. „***“ №30, стопанисвана от фирма „***“ ЕООД – гр.ДОЛНИ ДЪБНИК, е констатирано, че при производството на дребни сладки „****“ се влага като суровина млян фъстък, който не е обявен на етикета, че се съдържа в готовия продукт, като вещество или продукт, причиняващ алергии или непоносимост, съгласно изискванията на Регламент ЕО 1169/2011 г. – нарушение по чл. 2 от Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните, във връзка с чл.

9, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, във връзка с Приложение II, § 5 от същия Регламент ЕС 1169/2011. При съставяне на АУАН било направено възражение от страна на Управителя, че на 31.05.2023г., сладкарската работилница не е работела, поради преустановяване на електрозахранването; отделно от това, по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН били депозирани допълнителни възражения, в които било отбелязано, че установеният при проверката млян фъстък не се използва в производството, а е налице като резервен вариант на сладка „Бензана“, както и че в ТД на същия вид сладка е отбелязана възможността да се влага фъстък, поради което и възможните етикети за готовия продукт са два – с карамелизиран кокос и с млян фъстък /резерва/, но 2 поради липсата на електрозахранване при проверката, не е било възможно разпечатване на съответния етикет, а и такъв не е бил на разположение, защото резервният вариант се приготвя много рядко.

Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата правна квалификация, респ. – преценил като неоснователни, направените от страна на ДРУЖЕСТВОТО, възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ ЕООДДОЛНИ ДЪБНИК, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.131 ал.1 т.1 от Закона за храните, за нарушение по чл. 2 от Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните, във връзка с чл. 9, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, във връзка с Приложение II, § 5 от същия Регламент ЕС 1169/2011.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.27 – 37 от АНД №2284/23г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/. Неоснователно се възразява, че в АУАН/НП не е налице ясно, конкретно описание на твърдяното нарушение, както и обстоятелствата кога и по какъв начин, с какви действия, то е било извършено. Напротив, описанието на фактите и обстоятелствата на случая, отразени в АУАН/НП е достатъчно подробно и разбираемо, в т.ч. – относно времето, мястото на твърдяното нарушение и в какво се е изразило същото. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, е формално законосъобразно.

По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Д. В. И., Л. Й. Т., Е. П. П., Д. И. Г., както и писмени доказателства /л.49 – 50 от делото/.

Тук е мястото да бъде отбелязано, че Съдът не кредитира част от представените по делото писмени и веществени доказателствени материали, а именно:

Констативен протокол №0017384/31.05.2023г. /л18 – 19 от АНД №2284/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/ - същият е напълно нечетлив, до степен да не могат да бъдат възприети, узнати, отразените в същия, факти и обстоятелства. Следва да бъде обърнато внимание, че процесуалните закони в страната все още допускат попълнени на ръка официални документи /какъвто е и посоченият протокол/, но от друга страна, напълно недопустимо е попълването на такива документи по начин, който да не дава възможност да бъде узнато съдържанието и евентуално - обективираните правнорелевантни факти и обстоятелства;

3

Разпореждане за спиране на част или цялата дейност от 01.06.2023г. и Предписание от 02.06.2023г., Констативен протокол от 12.06.2023г. /л.20 – 24 от АНД №2284/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/ - касае се за писмени материали, нямащи отношение към предмета на доказване по делото, които са издадени от страна на органите на ОДБХ-ПЛЕВЕН актове във връзка с тяхната компетентност и упражнявания спрямо ДРУЖЕСТВОТО контрол;

Етикет на „**** /със захар/ 100г.“ /л.21 от делото/ - касае се за веществено доказателство, което не е иззето със съставения АУАН и липсват данни да е иззето в хода на административнонаказателното производство въобще; същото беше представено от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган в открито съдебно заседание на 21.01.2025г., като липсва яснота дали същият етикет е относим към 31.05.2023г., към предишен или последващ момент, поради което и няма как Съдът да основе вътрешното си убеждение върху него, без това пряко и негативно да се отрази върху правната сигурност;

Заверен препис на Технологична документация за Целувки и **** /със захар/ /л.42 – 48 от делото/ - касае се за писмен материал, представен от защитата в открито съдебно заседание на 17.03.2025г., който също не е обективиран в хода на административнонаказателното производство, като подобно на споменатия по-горе Етикет, липсват убедителни доказателства, че същият е относим към 31.05.2023г., още повече, че в горния десен ъгъл на Технологичната документация е отразена датата 02.06.2016г.; наред с това, от номерацията на документа следва, че същият се състои от десет страници, но представеният препис, в действителност се състои от седем страници, т.е. явно е, че същият документ, е и непълен – и не следва Съдът да основава вътрешното си убеждение върху него.

От друга страна, гласните доказателствени средства, условно, се разделят на две групи – от една страна, показанията на свидетелите Д. В. И., Л. Й. Т., които са в подкрепа на фактическата обстановка, отразена в АУАН/НП, а от друга – показания на свидетелите Е. П. П., Д. И. Г., които са в опровержение на същата фактическа обстановка. Тук е мястото да бъде отбелязано, че Съдът изключва от доказателствената съвкупност показанията на свидетелката Д. И. Г.. Причина за това не се явява съдържанието на нейните показания, вкл. – липсата на достоверност на същите, а наличието на законодателна непълнота касателно наличието или липса на възможност управляващ/представляващ юридическото лице, чиято отговорност е ангажирана, да бъде разпитан в качеството на свидетел. В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че съобразно чл.118 ал.1 НПК, „Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен: 1. обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда; 2.

4 пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник; 3. поемните лица, както и служители на Министерството на вътрешните работи, на военната полиция или на Агенция "Митници", присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети.“, а според чл.118 ал.2 НПК, „Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.“. Видно е, че се касае за правна разпоредба, предвиждаща редица ограничения, която обаче не е пряко, а единствено - съответно приложима, в производства като настоящото /и административнонаказателното производство като цяло/, тъй като редица от отбелязаните правни фигури и институти /обвиняем, частен обвинител, граджански ищец и ответник, лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи/, са напълно неотносими. Съдебната практика е трайна в позицията, че нарушителят/жалбоподателят, съобразно предвиденото в чл.84 ЗАНН препращане, няма пречка да дава обяснения пред Съда - така, както дават обяснения обвиняемите/подсъдимите лица; наред с това, трайна е и съдебната практика, че служебните лица, включително – актосъставител, свидетели по АУАН, не са нито разследващи по смисъла на чл.118 ал.2 НПК, нито са участвали в друго процесуално качество по смисъла на чл.118 ал.1 НПК – поради което и няма пречка да бъдат разпитани като свидетели в съдебните производства по чл.59 и сл. от ЗАНН /в тази насока, напр. Решение № 3420 от 4.10.2024 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 527/2024 г./. Не така стоят нещата обаче, с фигурата на Управител/представляващ юридическото лице, чиято отговорност е ангажирана съобразно чл.83 ал.1 ЗАНН. Преди всичко, особеното в случая е това, че за разлика от жалбоподателя/нарушителя, т.е. физическото лице, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана и чиято процесуална фигура бележи сериозно сходство с тази на обвиняемия/подсъдимия в наказателния процес, при