Решение № 224 от 02.07.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 410/2026
- Вид
- Решение № 224
- Подписан
- 02.07.2026
- В сила
- 24.09.2026
- Състав
- Страхил Николов Гошев
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал.1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 42, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- член 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 224 гр. Дупница, 02.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200410 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-5310-000610 от 07.05.2026 г., издадено от Началник група КПДГПА в ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на В. С. Д., с адрес: гр. Б, ж.к."С." № **, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204,52 евро /равностойност на 400.00 лв. по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лв. за евро/, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъбразност на НП поради допуснати няколко съществени процесуални нарушения и неправилност. Моли се за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Не се представлява от редовно упълномощения от него процесуален представител – адв. К. от АК-Бургас, който поддържа жалбата в писмени становища и излага допълнителни съображения в подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, взела е становище за неоснователност на жалбата в съпроводителното писмо за изпращане на АНП.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.10.2025 г., около 08:44 часа, на АМ „Струма“, при км. 55, с посока на движение към Кулата жалбоподателят като водач на товарен автомобил по трудов договор в дружеството „Трансойл 1“ ЕООД управлявал влекач „МАН ТГХ“, с рег. ****** и прикачено 1 към него полуремарке „Фруехауф“, с рег. № А1267ЕК, собственост на посоченото дружество. Същият бил спрян за проверка от свидетелите Р. и Н. – служители на ОДМВРКюстендил, група КПДГПА. При проверката с РСОД било установено, че управляваният товарен автомобил няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Водачът представил на контролните органи полица за „ГО“ на ЗД „Лев Инс“ АД, с номер BG/22/125000123114, с валидност от 26.01.2025 г. до 25.01.2026 г., както и контролен талон за застраховката, като върху предното стъкло на автомобила имало и залепен стикер с означение на същия период на валидност на застраховката. Веднага по време на проверката водачът се обадил на работодателя си и в системата на гаранционен фонд било отразена същата валидност на представената сключена полица за застраховка „Гражданска отговорност“, което било възприето от полицейските служители.
За това нарушение по КЗ от свидетеля Р. бил съставен АУАН на жалбоподателя, който бил подписан от актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението Н., както и от нарушителя, на която бил връчен лично и препис от акта срещу подпис.
Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното НП № 25-5310-000610 от 07.05.2026 г., издадено от Началник група КПДГПА в ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на В.
С. Д., с адрес: гр. Б, ж.к."С." № **, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204,52 евро /равностойност на 400.00 лв. по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лв. за евро/, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ“
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства:
Съдът се доверява изцяло на информацията налична в прочетените и приети по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства. Съдът споделя с доверие и част от информацията съдържаща се в показанията на свидетелите Р. и Н.. Двамата полицейски служители добросъвестно отбелязват пред съда обстоятелствата установени и възприети от тях при извършване на служебните им действия спрямо жалбоподателя като водач. Няма данни за каквато и да е тяхна предубеденост или заинтересованост. Достоверно споделят и за случилите се обстоятелства във връзка с обновяването на информацията по време на проверката в системата на ГФ, до която са имали достъп чрез РСОД. Свидетелстват еднопосочно, логично и ясно и за поведението на водача, който изобщо не е подозирал, че има какъвто и да е проблем със застраховката „ГО“ на управлявания от него служебен товарен автомобил. Заявяват, че същият им е предоставил всички необходими документи, вкл. полица за валидна застраховка „ГО“ на МПС, но това не било отразено в системата на ГФ в началото на проверка, а след това било налично и им било обяснено от застрахователен агент.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършената пълна служебна проверка за законосъобразност съдът 2 констатира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от правнолегитимирано лице. НП, както и АУАН са издадени от компетентни административни органи, в предвидените в закона форма и срокове за това, като съдържат формално почти всички необходими реквизити. Въпреки това при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които директно рефлектират върху правото на защита на санкционираното лице.
В обстоятелствената /текстова/ част на АУАН, както и в издаденото във връзка с него и обжалвано НП не е дадено пълно, ясно, подробно и точно описание на твърдените като установени обстоятелства констатирани при извършване на нарушението относно наличността на полица за застраховка „ГО“, респ. нейната валидност до определена дата. По този начин категорично неяснотата относно датата на валидност и изобщо, дали е представена някаква полица от водача при проверката препятства съдът от възможността да прецени сам нейната валидност в срока на действие на съответната неописана полица. Това накърнява и правото на защита на санкционирания субект, който е сам служител на процесното дружество собственик на автомобила и не би могъл да разполага с цялата документация относно договори за застраховане на МПС-тата собственост на дружеството и съответно заплатените премии по тях с оглед валидността им за посочения в полицата и на съответния контролен талон за застраховка или стикер период. Нарушението неможе и е недопустимо да бъде установено като фактология едва от съда в хода на въззивното производство посредством анализ на събраните и представени от АНО или изискани служебно от съда писмени доказателства. Тази неяснота накърнява сериозно правото на защита, а и препятства преценката на съда. Административнонаказателното обвинение повдигнато на нарушителя АУАН според императивните изискванията на чл. 42, ал.3 от ЗАНН трябва да съдържа всички относими обстоятелства установени при извършване на нарушението, а не непълни, а явно и неверни твърдения, каквито са изложени от актосъставителя, че просто няма сключена застраховка. Същото важи и за съдържанието на НП, съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Нарушени са императивните разпоредби на чл. 42, т.
3 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Изцяло в този смисъл виж Решение № 13 от 15.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 395 / 2017 г. на Административен съд – Кюстендил.
Извън горепосоченото нарушението е несъставомерно от обективна и субективна страна, както и недоказано с оглед на представените безспорни и категорични писмени доказателства за налична, валидна и сключена в срок полица за застраховка „ГО“ на управляваното МПС. Водачът на същото като служител изпълняващ служебните си задължения и дадени от работодателя му разпореждания за управление на поверения му влекач, които не налагат очевидно извършване на престъпление обосновават несъставомерността на деянието субективна страна. Същият не е знаел. Не е могъл да узнае и не е предвиждал по какъвто и да е начин, че предадената му от работодателя заедно с МПС полица за застраховка „ГО“, респ. нейната валидност не е отразена в системата на ГФ, въпреки редовно оформения документ за това, ведно с приложенията към него. Нещо повече управлявания товарен автомобил не е бил и служебно дерегистриран в системата на АИС- 3
КАТ след постъпило уведомление от ГФ. Всичко това означава, че явно проблемът е бил чисто технически при споделяне на информацията за наличната и валидно сключена по-рано полица за застраховка „ГО“, респ. нейната валидност към датата на проверката. Представена е служебна бележка от ЗК „Лев Инс“ АД, както и самата полица и доказателства за плащане на вноски по нея. Липсват доказателства в обратна насока, като и самите свидетели споделят, че проблемът е бил отстранен почти веднага от застрахователния агент и информацията е била възприета от тях след приключване на проверката.
Всички самостоятелно изложени основания налагат пълна отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно и неправилно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски по реда на чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв. от процесуалния представител адв. К., както и с оглед приложните от него списък, пълномощно и договор за правна защита и съдействие с посочено основание за уговореното възнаграждение, съдът приема следното:
В производството пред настоящия съд жалбоподателят не е представляван лично от посочения адвокат, който е направил изявление, че е оказал безплатна адвокатска помощ на страната в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, като изобщо не е пояснил, дали се касае за някоя конкретна категория лица - роднини, близки или на друг юрист. В този смисъл и доколкото няма оспорване от насрещната страна виж Решение № 5642 от 30.05.2023 г. по адм. д. № 612 / 2023 г. на Върховен административен съд и Решение № 11388 от 18.09.2012 г. по адм. д. № 5238 / 2012 на Върховния административен съд.
Ето защо и съгласно тази разпоредба, приложима и в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 17 от 2026 г., в сила от 13.02.2026 г. и цитираната съдебна практика, адвокатът има право в негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, чийто размер следва да се определи, не от него самия със списъка за разноски, както неправилно е посочил, а единствено от съда и то при съобразяване на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за неговата действителна правна и фактическа сложност - предмет на спора, интерес на делото, вид и количество на извършената от адвоката работа, това дали се е явявал лично по делото и е сторил разноски за това и т.н.
Съдът не е обвързан и не следва да прилага нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в частта, с която в нея е регламентиран минимален праг, под който не може да бъде определен размера на адвокатското възнаграждение за оказана в съдебното производство безплатна защита на страната, чрез препращане към минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., защото в тази си част тя противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС съгласно задължителното тълкуване, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. В този смисъл виж и Решение № 114 от 24.04.2026 г. по т. д. № 1205 / 2025 г. на Върховен касационен съд, 2-ро Т.О.
Съобразно изложеното и с оглед много ниската фактическа и правна сложност на делото, неявяването на адвоката в нито едно от проведените общо три открити съдебни 4 заседания и обема на извършената работа – подаване на няколко кратки молби със становище по хода на делото, съдът приема, че на същия следва да се присъди, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв адвокатско възнаграждение, в размер на 100 евро. Поради това и ОДМВР-Кюстендил, със седалище гр. Кюстендил, представлявано от Директора, следва да бъде осъдено, да заплати в полза на адв. С. Н. К., от АК-Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Васил Левски“ № 16, ет. 1, офис 114, с личен № **********, сумата, в размер на 100,00 е в р о – адвокатско възнаграждение за оказано безплатно правно съдействие и защита на роднина, близък или друг юрист, по чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв.
Така мотивиран и на основание член 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът РЕШИ:
Разпечатката съдържа 32 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2659352a-a96f-4b42-975c-1e06b35df68a