Решение № 109 от 21.03.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. К., 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510102439 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Т. Н. Ч. против АЛБ.

М. Ч., с правно основание чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс .

В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Г. твърди, че с Решение № 389 от 02.08.2011 г., постановено по гр.д. № 1650/2011 г. на Районен съд - К., бракът между страните бил прекратен, като на ответницата били предоставени родителските права по отношение на децата Е. Ч. и М. Ч., а на ищеца бил определен режим на контакти и издръжка на същите. Заявява, че след като навършила ***одини, макар и още ученичка, Е. се преместила да живее при баща си, като той единствено се грижел за нея и издържал, което правел и към настоящият момент. М. бил в момента на *** живеел при майка си, но неговото желание, както и това на баща му и сестра му било тримата отново да бъдат заедно. След развода на родителите, децата заживели с майка си, но нейният начин на живот ги отдалечил от нея, тъй като същата имала множество връзки, с различни мъже и всеки от тях живеел с децата. През годините доверителят й обгрижвал децата изцяло, тъй като имал разширен режим на контакти, съветвал ги, помагал им както в училище, така и извън него, бил винаги на разположение на децата си. След като Е. напуснала жилището на ответницата през 2020 г., брат й М. бил принуден да остане с майка си, съгласно постановеното Решение № 389 от 02.08.2011 г. на КРС, но същият не се чувствал добре при нея. Многократно звънял на баща си да дойде и да го вземе от дома на майката, тъй като искал да живее с него и сестра си. Освен това М. неведнъж се оплаквал на баща си, че майка му го тормозела. Това поведение на ответницата стресирало и депресирало детето, което било едва на 13 години и той с нетърпение чакал дните, в които баща 1 му го взимал при него. Последната една година, след преместването на Е. при баща й, М. трудно преживявал раздялата със сестра си, макар, че поддържали контакт. Успеха му в училище драстично спаднал и баща му се притеснявал, че все пак ще е в *** клас, предстояли му матури и кандидатстване в друго училище. Ответницата не се интересувала от състоянието на М., била отдадена на други приоритети в живота, но не и на детето. На няколко пъти му казвала „съжалявам, че те родих". В същото време ищецът ежеседмично, от петък до неделя, взимал сина си в дома му, обгрижвал го и му давал тази любов, която детето не намирало в дома на майката. Адв. Г. заявява, че неведнъж ищецът е предлагал на ответницата той да упражнява родителските права над детето, но ответницата му заявила, че не желае да плаща издръжка.

Сочи, че обстановката, в която живее М., изключително притеснява доверителя й, тъй като живеейки в такава среда детето не може да се изгради, като личност и пълноценен за обществото човек, а ще расте в страх и опасения какво ще се случи с него за напред. Твърди, че условията, които ответницата може да предостави за отглеждането на М. съвсем не са достатъчни за неговото развитие, докато при него детето е осигурено, както финансово, така и емоционално спокойно, освен това ще живее и със сестра си, която много обича. Предвид гореизложеното моли съда с решението си да постанови детето М. Т. Ч., с ЕГН ********** да живее при баща си Т. Н. Ч., с ЕГН ********** в гр. М., както и да предостави на него упражняването на родителските права. Да постанови ответницата да заплаща, по банков път, месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от датата на съдебното решение. Да определи режим на контакти на детето с майката: през седмица да взима и вижда детето от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя с преспиване между дните, както и 1 месец през лятото, когато не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; Коледни празници от 18.00 часа на 23.12. - до 18.00 часа на 29.12. - на всяка нечетна календарна година;

Новогодишни празници - от 18.00 часа на 30.12. - до 18.00 часа на 03.01.- на всяка четна календарна година; Великденски празници - на всяка нечетна година; Пролетна ваканция - първите 5 дни от ваканцията; Рожден ден на детето - *** -нечетна година при майката, четна при бащата. Претендира присъждането на разноски.В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Ст. Г.. Претендира за направените по делото разноски. Подробни съображения излага в писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани, като съображенията й за това са следните: Не отрича, че дъщеря им Е. заминала да живее в гр. М. в къщата на баща си на *** г. въпреки нейните забрани, но към тази дата Е. била вече пълнолетна и тя не можела да я спре. Е. се върнала в гр. К. през м. май 2020 г. преди абитуриентския си бал и и оттогава до настоящия момент живеела с ответницата и брат си, като към датата на депозиране на исковата молба Е. също живеела в гр. К. при майката.

Сочи като неверни твърденията, че синът им М. Ч. се чувствал зле при нея – напротив всичките му нужди и потребности били задоволени, имал собствена детска стая, мобилен телефон, компютър и всичко необходимо за дете на неговата възраст. При разговори М. й заявявал, че не желае да живее при баща си, а при майка си и при сестра си. Сочи, че за разлика от баща му където М. бил без надзор и контрол по цял ден, тя го карала да учи и ако не 2 учел му се карала понякога, дори се е случвало да му вземе телефона и компютъра, за да не се разсейва, а да учи /което може би детето възприема като „тормоз"/. Ищецът живеел на семейни начала с друга жена и през седмицата живеел на квартира в гр. К., като само в петък след работа, събота и неделя си бил в къщата в гр. М.. Ако през това време М. е бил в гр. М. многократно баща му го оставял да се оправя сам, без надзор и без грижа от възрастен. Заявява, че никога не е препятствала срещите на ищеца с децата, макар и да са били извън режима на контакти – винаги когато децата са искали да видят баща си се е съгласявала. Счита, че ищецът няма достатъчно родителски капацитет, за да посрещне нуждите на детето и да се грижи пълноценно за него. През 2017 г. лекарите открили проблем със слуха на М. и се наложило да го заведе на преглед при специалист в гр. П.. Обадила се на ищеца да го помоли да ги закара с детето до гр. П. на лекар, но той й отказал „защото нямало кой да му плати бензина". Освен това през 2020г. й се наложило да постъпи в болница за 10 дни, като ищецът взел М. и казал, че през тези дни заедно ще учат в гр. М.. Тя била категорично против и желаела М. да остане в гр. К. в дома й и да учи заедно с нейната майка - неговата баба /тя живее на етажа под нас/, която е работила до пенсионирането си в училище и можела да му помага за подготовка на уроците и в дистанционното обучение. Въпреки нежеланието й М. заминал с баща си и когато си дошла от болницата с учудване видяла, че когато М. е заминал с баща си за гр. М. дори не са взели раницата с учебниците. Ищецът й казал, че не се е справил и двамата с детето не са могли да влязат в он-лайн стаята, не са се свързали он-лайн с училището и М. всъщност е пропуснал всички уроци и учебни занимания през тези 10 дни. Поради това М. изостанал и не можал да навакса с пропуснатия учебен материал и си понижил успеха в училище.

Твърди, че от раздялата й с ищеца и до настоящия момент той никога не се е интересувал от здравословното състояние на децата, от това как се справят в училище. Заявява, че не отговарят на истината твърденията в исковата молба,че няма финансова възможност да се грижи за детето - напротив от дълги години работи в „А."АД, гр. К. като брутната й заплата е около 1 200 лв. месечно. Освен това има собствено жилище в гр. К., в което живее с децата. С оглед гореизложените факти и обстоятелства счита, че исканията на ищеца са необосновани, ще травмират детето и няма да са в негов интерес.

Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените исковете. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника адвокат М.Д. моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира за направените по делото разноски.

Дирекция „Социално подпомагане” – К., редовно призована не изпраща процесуален представител. Представя по делото социален доклад относно детето М. Т. Ч..

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено следното :

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №***г., страните по делото са родители на детето М. Т. Ч., роден на ******г.

3

От приложеното гр.дело №1650/2011г. по описа на Районен съд – К. се установява, че с влязло в сила решение №389/02.08.2011г. постановено по горепосоченото дело бракът между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие. Със същото решение е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение както следва: родителските права по отношение на родените от брака деца Е. и М. се предоставят за упражняване на майката АЛБ. М. Ч., която поема занапред грижите по отглеждането и възпитанието им, като децата ще живеят при майката в гр. К., ***; бащата Т. Н. Ч. ще има право да вижда и взема децата Е. и М. всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч в петък до 19 ч в неделя през зимните месеци и от 18 ч в петък до 20 ч в неделя през летните месеци с преспиване в петък и събота и 30 дни през лятото,когато това не съвпада с отпуск на майката. С цел запазване на духовната и емоционалната връзка между бащата и децата,молителите уговорели и възможността за разширен режим на контакти между бащата и децата при постигне на предварителна договореност между двамата родители.

По делото е представено и заверено копие на Удостоверение за доходи на Т. Н. Ч., издадено от А. АД, гр. К., видно от което същият за 12 месеца от 2020/7 до 2021/6 е с брутен доход в размер на 16655,05 лв., съответно нетен, за същия период - 12869,96 лв.

От представените по делото копие на ученическа книжка на М. Ч., се установява, че през 2020/2021година, същият е ученик в *** в ОУ “К.‘‘. В същата са отразени оценките, както и отсъствията на детето М., като има посочени и забележки по някои учебни предмети.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.Я.Е., Е.В. Ч., Е. Т.а Ч. и К.С.К..

Свидетелка К.Я.Е. /във фактическо съжителство с ищеца/ твърди, че се познавала с Т. от дълго време. Живеели заедно от доста време. Виждали и двамата, че М. имал проблеми в училище и желаели да му помогнат.

Виждали, че се чувства добре при тях. Баща му искал да го научи и на това което може. Той направил всичко в къщата сам и искал да предаде уменията си на М.. Т. гледал да му помага и в училище. Помагал му по два проекта, единият за Слънчевата система. М. имал приятели в М., идвали на гости, прекарвали си весело. Когато били на разходка в планината, гледали да се съберат и с родителите на децата, да имало контакти и да се чувствал добре.

От време на време бил споделял, ,, че не му е много хубаво в дома на майка му, тъй като обстановката е по с напрежение и оттам идва и напрежението му.‘‘ Понякога когато го взимали бил по-изнервен. Казал, че иска де живее при тях в М. с баща си. Т. и бил казвал, че проблемите, които идват, били от държанието на А. към М.. ,,Едни път добре, един път зле, просто това му дава отражение.‘‘ Доколкото знаела, майката живеела с някой в момента. Не знаела какво е държанието на човека, с който живеела майката, с М.. През седмица го взимали, виждали го три пъти. Виждали го по-често ,, може би докато подаде молба за делото.‘‘ Преди го виждали по-често, сега били по друг начин нещата. Живеела с Т. от 4-5 години. Живеели в М. повечето време. Живеели в отделна къща на Т.. Пет дни били в М., два дни най-много били в К.. Знаела от Т., че М. имал проблем със слуха, ,,при едно заболяване, когато бил малък.‘‘ М. казвал, че в моменти този проблем го нямало, в смисъл 4 че чувал, но малко по-трудно с едното уше, заради антибиотик. Не се била интересувала, но доколкото знаела Т. бил помогнал. През тези 5 години М. не бил боледувал. Специално при тях не бил боледувал.,, Може да е имал хрема, но да е боледувал тежко – не.‘‘