Решение № 154 от 02.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов при участието на секретаря Анжела Д. Богданова като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20238002101479 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи” ЕАД [населено място], с ЕИК[ЕИК], чрез юрисконсулт А. П., против въззивно решение № 242/16.01.2023 г., постановено по в.гр.д. № 8045/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 5505/30.05.2022 г. по гр.д. № 5095/2022 г. по описа на Софийски районен съд, и като краен резултат е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, уволнението на И. Н. К., извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ със Заповед № РД-11-278/20.12.2021 г. на Изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД; възстановен е на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, И. Н. К. на длъжността "Специалист вътрешен контрол- старши звено" при „Напоителни системи“ЕАД; и е осъден касатора да заплати на К., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, сумата от 9435,60 лв. обезщетение за времето от 20.12.2021 г. до 20.06.2022 г.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалният и процесуален закон и необоснованост, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.

Ответника по касационната жалба И. Н. К. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.

С определение № 1534/07.06.2023 г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, по въпроса за приложното поле на 1 изискването на чл. 19, ал. 2, т. 4 от Закон за вътрешния одит в публичния сектор.

По въпроса, във връзка с който е допуснато касационното обжалване на решението:

Същността, принципите и обхвата на вътрешния одит в организациите от публичния сектор, статута и функциите на структурите и лицата, които ги осъществяват, както и одитните дейности по фондове и програми на Европейския съюз, са регламентирани в Закон за вътрешния одит в публичния сектор /ЗВОПС/. Вътрешният одит е независима и обективна дейност за предоставяне на увереност /ангажимента за даване на увереност се изразява в предоставяне на обективна оценка на доказателствата от вътрешния одитор с цел да се предостави независимо мнение или извод относно процес, система или друг обект на одита/ и консултиране /ангажимента за консултиране се изразява в даване на съвет, мнение, обучение и други, предназначени да подобряват процесите на управление на риска и контрола, без вътрешният одитор да поема управленска отговорност за това/, предназначена да носи полза и да подобрява дейността на организацията. Той помага на организацията да постигне целите си чрез прилагането на систематичен и дисциплиниран подход за оценяване и подобряване ефективността на процесите за управление на риска, контрол и управление.

Вътрешният одит в публичния сектор се осъществява от звено за вътрешен одит, изградено в структурата на организацията, което е на пряко подчинение на ръководителя на организацията или на колективния орган на управление, състоящо се от вътрешни одитори, които са служители на организацията, единият от които е ръководител /чл.12 ЗВОПС/. С оглед целите и обхвата на вътрешния одит, предполагащи съответна компетентност и експертни познания от лицата, които следва да извършват тази дейност, в чл. 19, ал. 2 от ЗВОПС са установени изискванията, на които трябва да отговарят вътрешните одитори, като съгласно т. 4 – те трябва да притежават сертификат "вътрешен одитор в публичния сектор", издаден от министъра на финансите след успешно положен изпит по чл. 53, или да притежават валиден международно признат сертификат за вътрешен одитор. Персоналният обхват на посочената разпоредба касае лицата осъществяващи функции по вътрешен одит по смисъла на ЗВОПС. Без значение е наименованието на длъжността при конкретния работодател, когато трудовите функции и естеството на възложената работа попадат в предметния обхват на този закон.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

В случая от фактическа страна, от събраните по делото доказателства, e установено, че страните са били в трудово правоотношение, като ищеца, съгласно трудов договор № РД1325/03.04.2017 г. първоначално е бил назначен е на длъжност: “Специалист Вътрешен контрол", код по НКПД 24116010. В договора, като изискване за заемане на длъжността е посочено притежаване на сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“ – на основание чл.19, ал.2, т.4 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. С И. Н. К. последователно са били сключвани допълнителни споразумения към трудовия договор, с които трудовото правоотношение между страните е било изменяно, както следва: 1. с допълнително споразумение № 13-68/04.05.2017г., ищецът е преминал от длъжност 2

„Специалист Вътрешен контрол“ на длъжност „Стажант вътрешен контрол“, със същия код по НКПД. В т.9 от това споразумение „Други условия на трудовия договор“ е записано, че съгласно чл.20 от ЗВОПС, лицата които не отговарят на изискванията на чл.19 ал.2 т.4, могат да се назначават за стажант одитори за срок от две години, а в рамките на срока стажант – одиторът трябва да изпълни изискванията на чл.19 ал.2 т.4; 2. с допълнително споразумение № РД 13-25/07.10.2019 г. ищецът е преминал от длъжност „Стажант вътрешен контрол“ на длъжност „Специалист вътрешен контрол“; и 3. с допълнително споразумение № 13-20/14.05.2020 г., ищецът е преминал на длъжност „Специалист Вътрешен контрол старши звено". Приложена е длъжностна характеристика за длъжността, утвърдена на 19.06.2017 г. и връчена на ищеца на 14.05.2020 г. Като изискване за заемане на длъжността също е посочено притежаване на сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“ – на основание чл.19, ал.2, т.4 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Страните не спорят, че ищецът не притежава сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“.

Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № РД-11-278/20.12.2021 г. на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, с мотив че служителят не притежава сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“ съгласно нормативно установените изисквания в чл.19, ал.2, т.3 и 4 от ЗВОПС.

Въззивният съд е приел, че не е налице идентичност в трудовите функции между заеманата от ищеца длъжност „специалист „вътрешен контрол-старши звено“ и длъжността „вътрешен одитор“, макар и за заемане на двете длъжности работодателят да е предвидил еднакви изисквания за образование и квалификация, а трудовите им задължения по длъжностна характеристика да са еднакви в основната им част. Посочил е, че това сходство не определя извод за идентичност на трудовите функции, предвид различното им съдържание с оглед естеството на изпълняваната работа. Съпоставяйки длъжностните характеристики за двете длъжности, е достигнал до извод, че за длъжността „вътрешен одитор“ съществените за длъжността функции обхващат извършването на одит – изготвяне на текущи отчети за извършените одитни проверки, разработване на аналитични доклади, свързани с проведените одитни проверки, контрол по правилното изразходване на финансови средства и воденето на отчетна документация, участие в изготвянето на стратегически годишен план за дейността на вътрешния одит и др., а за длъжността „специалист „вътрешен контролстарши звено“, липсват трудови задължения, свързани с одит и/или изготвяне на одитни доклади. Посочено е, че при анализа на трудовите функции на двете длъжности, се установило, че ищецът е имал основно контролни функции по правилно изразходване на парични и материални ценности, като в съответствие с това е извършвал планови и/или инцидентни проверки в клоновете на дружеството. В този смисъл били и събраните пред първа инстанция гласни доказателства, чрез разпита на св. Д. и св. Ц.. Вътрешният одит обхващал дейности посочени в разпоредбата на чл. 5 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, а естеството на възложената работа за длъжността „специалист „вътрешен контрол-старши звено“, която заемал ищецът, се различавала в значителна степен по съдържание и характер от естеството на работа касаеща длъжността „вътрешен одитор“. Прието е, че тъй като изискването по чл. 19, ал. 2, т. 4 от ЗВОПС за притежаване 3 на сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“ се отнасяло за заемане на длъжността „вътрешен одитор“, а тя не била идентична с длъжността заемана от ищеца, то такова нормативно изискване за заеманата от ищеца длъжност „специалист „вътрешен контролстарши звено“ не било предвидено. Изискването за притежаване на сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“ било въведено от работодателя с утвърждаването на длъжностната характеристика на 19.06.2017 г., връчена на ищеца на 14.05.2020 г., при сключване на Допълнително споразумение № 13-20/14.05.2020 г. и не било спорно, че към този момент ищецът не е притежавал такъв сертификат, и че работодателят се е съгласил с това, преназначавайки го на длъжността специалист „вътрешен контрол- старши звено“.

Позовавайки се на Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. на ВКС по т.д. № 4/2017 г., ОСГК, въззивният съд е приел, че в този случай не е налице основанието на чл. 328, ал. 1, т.

6 КТ и прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно.

Както правилно е приел въззивния съд преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика /в този смисъл и решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 954/2009 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 291 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика/. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното и място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.

Макар правилно да е установил фактическата обстановка по делото, въззивният съд е направил неправилен извод, че не е налице идентичност в трудовите функции между заеманата от ищеца длъжност „специалист „вътрешен контрол-старши звено“ и длъжността „вътрешен одитор“.

Страните не спорят, че ответното дружество е организация по смисъла на чл.12 ал.2 ЗВОПС /с над 50 % държавно участие в капитала и с годишен оборот над 10 млн. лв. за всяка от последните три години/ и по отношение на същото са приложими разпоредбите на посочения закон, действащи към момента на възникване на трудовото правоотношение между страните. Съгласно чл.2 от ЗВОПС, ръководителят на организацията е отговорен за изграждането и функционирането на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол и се подпомага от вътрешен одит. Обхватът и осъществяването на финансовото управление и контрол, както и принципите и изискванията към системите за финансово управление и контрол в организациите от публичния сектор, са регламентирани в Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/. Елемент от финансовото управление и контрол е мониторингът /чл.10 ал.1 т.5 ЗФУКПС/. Съгласно чл.

4

15 от ЗФУКПС, ръководителите на организациите по чл. 2 осигуряват система за мониторинг на финансовото управление и контрол с цел да се оцени неговото функциониране и своевременно да се предостави информация за установените слабости и пропуски пред лицата, отговорни за предприемане на коригиращи действия, както и да се осигури навременното му актуализиране при промени в условията, като тази система включва текущо наблюдение, самооценка и вътрешен одит.