Решение № 201 от 23.06.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Костинброд, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. С. при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. С. Гражданско дело №

20241850100852 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по общия исков ред.

Делото е образувано по искова молба на ищеца - Община Своге, ЕИК ****, с която се иска осъждане на ответника - М. Н. С., ЕГН ********** да му заплати следните суми: на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер от 4 009.28 лева, която била преведена поради грешка от длъжностно лице в Община Своге по сметка на ЧСИ Н. Д., рег. № 793 по изпълнително дело № 20187930400636 срещу длъжник Кметство В.Т., по което един от взискателите е ответника;

На основание чл. 86 ЗЗД сума в размер на 1507, 45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.04.2020 г. до 25.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 26.10.2023г./ до окончателното й погасяване.

Претендират се и сторените разноски.

В хода на производството, първоначално образувано пред РС Своге, е установено, че ответника е починал на **** г. /след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК/, като на негово място са конституирани наследниците Р. Н. С. и Л.С.Г. /налице е вписан изричен отказ от наследството от друго лице/. В хода на делото е осъществена процедура по чл. 51 от ЗН, като е вписано приемане на наследството от отв. С., както и че отв. Г. губи правото да приеме наследството. По отношение на последния производството е прекратено с протоколно определение от 26.03.2024 г. след оттегляне на иска срещу това лице.

1

Твърди се в ИМ, че с влязло в сила решение от 29.01.2009 г. по гр.д. № 309/2006 г. по описа на Районен съд – Своге, Кметство В.Т. е осъдено да заплати на ищците по делото, един от които е ответникът М. С., сумата от 6 444. 00 лева, ведно със законна лихва върху горната сума от датата на предявяване на исковата молба – 18.05.2006 г. до погасяване на сумата, както и направените по делото разноски.

Твърди се, че във връзка с влязлото в сила решение бил издаден изпълнителен лист № 309 от 12.03.2009 г., в който като длъжник е посочено Кметство В.Т., което не притежава самостоятелна процесуална правоспособност, поради което ищецът не е обвързан от издадения срещу кметството изпълнителен лист.

Поддържа се също, че силата на присъдено нещо на решение от 29.01.2009 г. по гр.д.

№ 309/2006 г. по описа на Районен съд – Своге не се разпростира върху Община Своге, като същата не е обвързана и от издадения въз основа на решението изпълнителен лист, доколкото като длъжник по него е посочено Кметство В.Т..

Твърди, че ответникът и неговите съпроцесници са поискали допълване на решение от 29.01.2009 г. по гр.д. № 309/2006 г. по описа на Районен съд – Своге, но това не е допуснато с решение № 91 от 13.07.2009 г. Районен съд – Своге, което е потвърдено с решение № 652/20.11.2009 г. по гр.д. № 825/2009 г. на Софийски окръжен съд, а не е допуснато до до касационно обжалване с определение № 460 от 03.05.2010 г. по гр.д. № 232/2010 г. на ВКС, в което е посочено, че порокът на решение от 29.01.2009 г. по гр.д. № 309/2006 г. по описа на Районен съд – Своге не може да се отстрани нито по реда на допълване на решението с 1 конституиране на правосубектния ответник, нито в производство за поправка на очевидна фактическа грешка и че ищците могат да предявят иска си срещу надлежния ответник /Община Своге/ в ново производство.

Твърди се образуване на ново производство, което е прекратено като недопустимо с разпореждане от 17.01.2011 г. Районен съд Своге, което е потвърдено от въззивна и касационна инстанции.

Твърди идентично произнасяне на РС Своге и по искане за тълкуване на решението от 2006 г.

Твърди се образуване на редица изпълнителни дела, които били прекратени, като по изпълнително дело № 20187930400636 по описа на ЧСИ Н. Д., по което, поради поради допусната грешка, служител на Община Своге е превел сума в размер от 4 009.28 лева, което на 14.04.2020 г. била преведена от ЧСИ Н. Д. по сметка на ответника.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител – адвокат И. Ц., който поддържа претенциите. От страна на ищеца са ангажирани писмени доказателства по делото. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК за обща сума от 920.67 лева, в което число сумата от 220.67 за ДТ и сумата от 700 лева за адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания размер на разноски от ответника за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.

2

В съдебно заседание ответника се представлява от упълномощен представител – адвокат А. Т., който оспорва предявените искове. В хода на производството ответника не ангажира доказателства. Претендира разноски, като представя списък за сумата от 1 200 лева за адвокатско възнаграждение.

Костинбродският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателни са фактическите твърдения на ищеца, след като за всяко от тях има представени неоспорени писмени доказателства, в по-голямата си част официални документи.

Вярно е твърдението, че по гр. д. № 309/2006 г. по описа на РС Своге, е постановено решение от 29.01.2009 г., в сила от същата дата, с което Кметство с. В.Т. е осъдено да заплати на М. Н. С., Н. Н.а Г.а, Р. Н. С. и Г. Н.а Б. сумата 6 440 лева, представляваща обезщетение по чл. 31, т. 2 от ЗСГ, вр. чл. 58, т. 8 от ППЗСГ, ведно със законната лихва от 18.05.2006 г. На 25.03.2009 г. е издаден изпълнителен лист за присъденото. Без съществено значение е допълването на решението и издаване на ИЛ за разноски в размер на 60 лева.

Цитираното решение е постановено в полза на посочените лица, в качеството им на наследници на Н. С. К., бивш жител на с. В.Т. и представлява обезщетение за отнети по реда на ЗСГ имоти, без да е изплатено парично обезщетение за това. В решението са описани общо пет имота, както следва: нива в м. Лозището-Арта от 1.2 дка., нива в м. Лещарското от 1.5 дка., дворно място в м. Орешец от 880 кв.м., нива в м. Лозището от 400 кв.м. и овощна градина в м. Почиканското от 400 кв.м.

По издадения изпълнителен лист действително са образувани няколко изпълнителни дела. Първоначално пред ДСИ Своге /двукратно/, което е прекратено. Впоследствие през 2017 г. пред ЧСИ М. Б., който го е препратил за изпълнение през 2018 г. на ЧСИ В. Н., действащ в съдебния район на Софийски окръжен съд. Докато производството по изпълнителното дело се е намирало пред ЧСИ Б., като длъжник по изпълнителното дело е конституиран ищеца, което е оспорвано, но жалбата е оставена без разглеждане от СОС, като в същия период до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение. След отвод на ЧСИ В. Н. е било образувано изпълнително дело № 20187930400636 на ЧСИ Н. Д.

В хода на производството по изпълнителното дело пред ЧСИ Д. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Община Своге и до Кметство В.Т., като в поканата е посочено общо задължение от 17 403.01 лева към 26.02.2019 г., в което число неолихвяема сума от 110 лева – разноски, сума от 6 444 лева - главница, сума от 9 256.12 лева - лихва, сума от 78 лева разноски по ИД, такси по тарифа в размер на 1 409.89 лева и друга дължима сума от 96 лева.

Определен е двуседмичен срок за явяване на длъжника.

Остава неизвестно /което е без никакво значение/ кога Община Своге е получила цитираната покана за доброволно изпълнение, но с платежно нареждане за банков превод, на 06.03.2019 г. по сметката на ЧСИ Д. е преведена сумата от 17 403.01 лева.

3

С дата 07.03.2019 г. ищецът по делото е поискал връщане на сумата, като е посочил, че са платени погрешно. В материалите по делото съдът не откри доказателства за направено възражение от Кметство В.Т., както се твърди в ИМ.

Няма доказателства, а няма и данни ЧСИ Д. да е постановил връщане на преведената сума на Община Своге.

На гърба на представеното заверено копие от изпълнителните листове е отбелязано изплащане на сума от 4 009.28 лева на М. С., което е с дата от 06.03.2020 г., като на същата дата е отбелязано и плащане на сумата от 15 лева по издадения изпълнителен лист по допълване на решението от 2009 г. на РС Своге в частта за разноските. Изплащането на сумите е осъществено от ЧСИ след като с Решение от 25.10.2019 г. на СОС, в сила от същата дата е отменен отказ от 22.04.2019 г. за извършване превод на постъпила сума.

Изпълнителното дело през ЧСИ Д. е прекратено с разпореждане от 13.04.2020, като е прието, че длъжникът е издължил напълно задълженията си, като е постановено вдигане на възбрани и запори след влизане в сила /няма данни да е обжалвано от взискателите/.

При тези факти, установени по несъмнен начин от неоспорени писмени доказателства, в повечето случаи представляващи официални документи, съдът намира, че исковете са неоснователни.

Без значение са отделните възражения за прекратени изпълнителни дела, изтичане на давност и т.н., след като изпълнение на задължение след изтичане на давностния срок за съдебното му установяване и образуване на производство по събирането му не е основание за връщане на платеното.

Без съмнение в случая имаме плащане от страна на ищеца по отправената до него покана за доброволно изпълнение, като съответствието на сумите в поканата и платежното нареждане дава основание за извод, че няма грешка по въпроса дали е платено по конкретното задължение, описани в поканата от ЧСИ Д., като в този смисъл остава неясно за каква грешка се твърди от ищеца при направеното плащане и дали тази грешка може да е предмет на имуществена отговорност от осъществилото я лице.

Според твърденията на ищеца плащането е без основание, след като не е задължено лице по съдебния акт, послужил като изпълнително основание за издаване на ИЛ и образуване на ИП, както и че Кметство В.Т. не е самостоятелен правен субект, годен да бъде адресат на задължение.

Следва да бъде отбелязано, че напълно основателно в духа на буквата на закона е твърдението на ищеца, че не е задължен по решението на съда от 2009 г., с което са присъдени суми в полза на наследодател на ответника. Напълно основателно е и твърдението, че Кметство В.Т. не е правосубектно лице.

В същото време обаче тази административно-териториална структура е част от ищеца и принципно не може да се спори и по факта, че за вреди, причинени по какъвто и да е начин от тази структура отговорност носи ищеца.

За да отхвърли предявените искове настоящия съд отчита преди всички 4 необходимостта от пряко приложение на принципа за справедливост при разрешаване на правните спорове, особено при свързаните такива с посегателствата срещу собствеността.

Предмет на производството, провело се в периода 2006-2009 г., пред РС Своге и приключило с цитираното осъдително решение, е претенция за обезщетение за одържавени имоти по реда на Закона за собствеността на гражданите и неизплащане на обезщетение за това, като за това се съди от съдържанието на диспозитива на този съдебен акт, който макар и недопустим от гледна точка на надлежен ответник няма данни да е оспорван по реда за отмяна на влезли в сила съдебни актове.

Именно това дава основание на съда да счита, че изплатено обезщетение на ощетени лица за причинено увреждане, представлява изпълнен морален дълг към тях, независимо дали е изпълнено от отговорното за увреждането лице. Няма съмнение /за настоящия съд/, че отнемането на собственост представлява увреждане, за което обществото е отговорно, а дали осъществяването на отговорността е от точното лице в случая е без значение, тай като справедливостта изисква ощетените лица да бъдат обезщетени.

Поради това иска за заплащане на главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,, съответно е неоснователен и иска за заплащане на обезщетение за забава за периода до подаване на ИМ и от този момент до окончателното изплащане Предвид изхода от делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, като в същото време съдът намира, че е основателно и възражението за прекомерност. Предвид обема доказателства, предмета на делото и конкретното участие на упълномощения представител от ответника съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 500 лева, в какъвто размер следва да бъдат присъдени разноски и се отхвърли за разликата над тази сума до пълния размер на тази претенция от 1 200 лева.