Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260005 от 16.02.2023, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Гражданско дело 236/2020
Вид
Решение № 260005
Подписан
16.02.2023
В сила
05.04.2023
Състав
ПЕТЯ ДИМИТРОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 58 · Закон за кредитните институции
  • чл. 58, ал. 1, т. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 430 · Търговски закон
  • чл. 430, ал. 2 · Търговски закон

Р Е Ш

Е Н И

Е

No 260005 гр. Ботевград, 16.02.2023 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: **** при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от съдия **** гражданско дело No 236 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът- “****” АД, гр. София твърди, че на 06.11.2008 г. е сключила договор за кредит за текущо потребление с ответника И.И.Д. за сумата от 30 000.00 лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване - 06.11.2008 г. Падежът на месечните вноски настъпвал на 16-то число от месеца. Към договора за кредит бил подписан и договор за поръчителство, по силата на който ****. станали поръчители на кредитополучателя И.Д.. Погасителните вноски се превеждали по разплащателна сметка с No ****. Кредитът се олихвявал с лихвен процент – 9,95% към датата на сключване на договора. До м. декември 2011 г. кредитополучателят редовно погасявал задълженията си, но след този момент плащанията били нередовни и недостатъчни. Затова кредитът бил преструктуриран с допълнително споразумение от 18.12.2013 г., с което се променил падежът на месечните вноски, лихвата и годишният процент на разходите, поръчителството се запазило и се уговорили допълнителни обезпечения. Поради наличие на забава в плащанията над 90 дни и на основание чл. 19.2 и чл. 20.1 от ОУ ищецът уведомил длъжниците, че счита целия неизплатен остатък от кредита за предсрочно изискуем. На 27.06.2016 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и отнесен в просрочие. Неизплатената част от кредита се олихвила с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. На Банката била издадена заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника И.Д.И.. Предвид подадено от длъжника възражение срещу издадената заповед за изпълнение, ищецът предявява иск за установяване на вземането си по отношение на длъжника. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 24 695.21 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2008 г. и Допълнително споразумение от 18.12.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 5978.89 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.11.2014 г. до 30.06.2016 г., сумата от 587.65 лв., представляваща санкционираща лихва за периода от 04.04.2016 г. до 30.06.2016 г., както и сумата от 120.00 лв., представляваща заемни такси, за които суми е издадена Заповед No 2375/14.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. No 832/2016 г. по описа на РС – Ботевград.

Ответникът- И.И.Д. в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва исковете като недопустими, а по същество като неоснователни и недоказани. Изразява становище за недопустимост на исковете, поради преждевременното им завеждане, без да е упражнено надлежно правото за обявяване на предсрочната изискуемост. По същество счита исковете за неоснователни. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Твърди, че в нарушение на действащата към 18.12.2013 г. /момента на сключване на допълнителното споразумение към договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2008 г.

/Наредба No 9/03.04.2008 г. на БНБ /отм./ при преструктуриране на кредита банката е включила дължимата санкционираща лихва в общия размер на задължението, като и размерът на лихвата е неправилно изчислен. Заявява, че договорът за кредит от 06.11.2008 г. и допълнителното споразумение от 18.03.2003 г. и това от 18.12.2013 г. съдържат клаузи в грубо несъответствие с повелителни законови и подзаконови нормативни актове, като текстове от споразумението са опорочени до степен на нищожност, поради което не е годно да поради желаните от ищеца правни последици. Негодни да породят правни последици са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление къ договора. Твърди, че начисляването и претендирането на такси е в противоречие на повелителни норми на приложимата законова и подзаконова нормативна уредба.

Сочи, че оспорва претенцията за заплащане на такси, договорни и санкциониращи лихви и разноски както по основание, така и по размер, тъй като тези претенции не са съобразени с повелителни законови норми и с договорените условия.

Поддържа, че договорът и допълнителното споразумение съдържат неравноправни клаузи, като не е зачетено както приложимото в страната законодателство, така и това на ЕС в редица Директиви. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 832/2016 г. на Районен съд – Ботевград, по заявление на ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 01.07.2016 г. (подадено първоначално в РС- Етрополе), съдът е издал заповед No 2375 от 14.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която разпоредил длъжникът И.И.Д., с ЕГН ********** да заплати на заявителя “****” ЕАД, гр.

София следните суми: сумата-главница от 24695.21 лв., представляваща задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2008 г. и Допълнително споразумение от 18.12.2013 г.; сумата от 120.00 лв., представляваща заемни такси; сумата от 5978.89 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.11.2014 г. до 30.06.2016 г.; сумата от 587.65 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 04.04.2016 г. до 30.06.2016 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 627.64 лв. - разноски за платена държавна такса и 900.00 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане на съда No 2374 от 14.07.2016 г. подаденото по това производство заявление за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено по отношение на **** – поръчител, ****– поръчител, и ****Д. – поръчител, като неоснователно.

В предвидения за това срок ответникът е подала възражение в съда, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

По делото безспорно между страните е обстоятелството, че между тях са сключени Договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2008 г. и Допълнително споразумение към него от 18.12.2013 г.

Видно и от заверено копие на Договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2008 г., със същия между ищеца “****” ЕАД, в качеството на кредитор, и ответника И.И.Д., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който банката-ищец е отпуснала на ответника кредит за текущо потребление в размер на 30 000.00 лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му, с падежна дата за издължаване на месечните вноски на 16-то число на месеца, съгласно погасителен план към договора. В чл. 7 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя за плащане на лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма Престиж (приложение No 2 към договора), като към датата на сключване на договора базовия лихвен процент е 7,44%, стандартната надбавка е в размер на 2,51%, или лихвеният процент по кредита е общо 9,95%. В чл. 8 е предвиден ГПР по кредита в размер на 10.82. По силата на чл. 12 от договора, неразделна част от същия са Общите условия за кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.

Съгласно чл. 13 от договора, кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които “****” ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента (Тарифата). Посочено е, че кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на споразумението, както и с дължимите от него такси за учредяване, вписване и заличаване на обезпечения по споразумението, съгласно действащите към същата дата нормативни актове.

Приложено е заверено копие от Общите условия.

С договор за поръчителство от същата дата изпълнението на задълженията на кредитополучателя е обезпечение с поръчителство от поръчителите ****Х., ****и ****Д..

Със сключени между страните на 18.03.2013 г. и 18.12.2013 г. допълнителни споразумения към договора същите са изменили част от условията на договора, без да се променя крайният срок за издължаването му.

Видно от заверено копие на Допълнителното споразумение от 18.12.2013 г. към Договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2008 г., със същото страните са се съгласили, че остатъкът по дълга по договора за кредит от 06.11.2008 г. към датата на сключване на допълнителното споразумение е 31700.89 лв., от които остатъкът по главницата е в размер на 28644.11 лв., дължимата редовна лихва е в размер на 2264.27 лв., дължимата наказателна лихва е в размер на 732.51 лв., дължимите заемни такса са в размер на 60.00 лв., като кредиторът се отказва от вземането си за наказателни лихви в размер на 509.63 лв. и начислените от 20.11.2013 г. до датата на подписване на споразумението, както и от вземането си за такса изискуемост в размер на

60.00 лв., а непогасената част от начислените лихви към датата на подписване на споразумението се капитализира към остатъка на главницата по кредита. Със сключеното допълнително споразумение от 18.12.2013 г. на основание решение на Кредитния комитет на “****” ЕАД, прието с протокол No 203-2013 и утвърдено от ЦКПК с протокол No 232 от 06.12.2013 г., страните са постигали съгласие по отношение на остатъка от дълга в размер на 30570.00 лв. да се сключи допълнителното споразумение, като не се променя крайният срок за издължаване на кредита. Съгласно чл. 4 от Допълнителното споразумението, кредитът се погасява чрез посочена разплащателна сметка на кредитополучателя, с равни (анюитетни) месечни вноски, включващи лихва и главница, съгласно погасителен план, който кредиторът предоставя на кредитополучателя с подписване на споразумението.

Съгласно чл. 3 от Допълнителното споразумение, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключването му е в размер на 10.95% годишно или 0.03% на ден, а годишният процент на разходите по кредита е 11.52. По силата на чл. 9 от Допълнителното споразумение, неразделна част от същото са Общите условия за кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на Допълнителното споразумение. В чл. 10 е предвидено право на кредитора да извършва изменения или допълнения на Общите условия, които стават задължителни за кредитополучателя, като за всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на Банката. Съгласно чл. 8 от Допълнителното споразумение, кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които “****” ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента (Тарифата), която е в сила към деня на съответното плащане.

Видно от заверено копие на Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление от 25.11.2013 г., всяка страница от които е подписана от ответника, съгласно чл. 8 от същите кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисионни, съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа на **** за такси и комисионните, както и всички други разходи по обслужване на задължението и принудителното събиране на вземането, а когато кредитополучателят не внесе дължимите суми, с размера им се увеличава дългът.