Решение № 34 от 10.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000502988 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.№ 346314/01.09.2021 г., подадена от И. П. И., чрез адв. Ц.Б., против Решение №265263/05.08.2021 г.., постановено по гр.д.№2458/2020 г. на СГС, ГО I – 23 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ЗАД“ОЗК – Застраховане“АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта М. Б. Д. /небиологичен баща на ищеца, полагал родителски грижи за него откакто ищецът бил на 1 година, като съпруг на майката на ищеца/, настъпила при ПТП на 21.03.2019 г., предявен в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 09.01.2020 г. до окончателното плащане на обезщетението. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие със събраните доказателства, нарушение на чл.235, ал.2 от ГПК, и неправилно прилагане на материалния закон относно деликтната отговорност. Неправилно съдът е приел, че не се установява по несъмнен начин противоправно деяние на водача на застрахования при ответника товарен автомобил – напротив, установява се нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП, тъй като водачът не си е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности при движението му на заден ход, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване на вредата от пострадалия – установено е, че пострадалият е извършвал работа на пътя с гръб към превозното средство, и не е могъл да го възприеме, а и не е можел да очаква приближаването на МПС от посока, обратна на посоката на движение на автомобилите. Активната процесуална и материална легитимация на ищеца да претендира вреди от смъртта на пострадалия ищецът обосновава с даденото тълкуване с ППВС №5/24.11.1969 г. и ТР№1/21.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и със събраните по делото гласни 1 доказателства. При условията на евентуалност, в случай, че въззивният съд приеме, че доказателствената тежест на ищеца за установяването на факти и обстоятелства не е била указана на ищеца с доклада по чл.146 от ГПК, и за тези факти и обстоятелства не са събрани доказателства, се иска въззивният съд да укаже на ищеца тази доказателствена тежест, като му се даде възможност да посочи доказателства за установяването на тези факти. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвите, като присъди на ищеца разноски и адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, жалбоподателят е освободен от задължението за внасяне на държавна такса на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№351568/30.09.2021 г., подаден от ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, чрез адв. Д.Х.. Поддържа се неоснователност на въззивната жалба на ищеца – пред първоинстанционния съд не е доказан по основание и размер предявеният иск. Не е доказана процесуалната легитимация на ищеца, тъй като не са събрани доказателства за наличие на изключителна връзка между ищеца и пострадалия, съобразно ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. и ППВС №4/25.05.1961 г., поради което ищецът не попада в кръга от лица, които имат право да получават обезщетение за неимуществени вреди от смърт при деликт. Не е доказана хипотезата на чл.493а от КЗ. Събраните гласни доказателства следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК. По делото е установено, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради субективното поведение на пострадалия. За пръв път пред въззивната инстанция се сочи извършено от водача на товарния автомобил нарушение по чл.40 от ЗДвП, поради което е недопустимо. Пострадалият не е спазил изискванията за безопасни условия на труд, с които е бил запознат, като е проявил професионална небрежност и не е предприел мерки за предпазването си от вреди. В случай, че съдът приеме иска за основателен, се поддържа наличие на принос на пострадалия в размер на 90%.

Претендираният размер на обезщетението е завишен, не са събрани доказателства за болки и страдания в обем и интензитет, които да обуславят обезщетение в претендирания размер. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, и оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявява се претенция за присъждане на разноскиза въззивната инстанция и адвокатско възнаграждение съгласно чл.9 и чл.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след предявена извънсъдебна претенция пред застрахователя по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

В производството не е било спорно, че на 21.03.2019 г. около 14:15 ч. в гр.

София, МПС марка „Ивеко“, модел „35.10“, с рег.№СВ 4061 АМ, управлявано от Д. Т.

2

Д., се е движело по ул.“Инж. Иван Иванов“, като в района на № 67 извършва маневра движение назад и настъпва ПТП между него и пешеходеца М. Б. Д., на 58 г., при което пешеходецът е починал. Не е спорно, че относно участващото в ПТП моторно превозно средство е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника „ОЗК – Застраховане“АД по полица № BG/23/118001651235, с покритие към датата на ПТП.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е релевирал възражения за недопустимост на производството, поради недовършена извънсъдебна процедура по чл.380 от КЗ, както и поради това, че ищецът е извън кръга на легитимираните лица по чл.493а от КЗ и съгласно ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. да получат обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на пострадалия при ПТП. При условията на евентуалност са релевирани възражения за липса на вина на водача на автомобила и изключителна вина на пострадалия пешеходец за настъпването на ПТП, евентуално – за принос на пострадалия за настъпването на процесното ПТП до размера от 90%.

Оспорва се твърдения механизъм на ПТП, наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и процесното ПТП – оспорва се причинната връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия, както и между смъртта на пострадалия и твърдените болки и страдания, търпени от ищеца. Оспорва се претендирания размер на обезщетението, като прекомерен. Оспорва се дължимостта на законна лихва върху обезщетението, поради забава на кредитора - на ответното застрахователно дружество не са били представени изисканите документи, необходими за определяне на размера на обезщетението, поради което бездействие на ищеца дружеството е било в невъзможност да определи размера на обезщетението. Евентуално се релевира възражение срещу началната дата – 09.01.2020 г., от която се претендира лихва върху обезщетението, като се поддържа, че на основание чл.497, ал.1, т.2 от КЗ ответникът не дължи лихви преди изтичането на 3-месечния срок за произнасяне по предявената извънсъдебна претенция.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, по спорните между страните релевантни обстоятелства съдът намира следното:

Релевираното от ответника възражение за недопустимост на производството, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, поради това, че същият не попада в кръга на лицата по чл.493а от КЗ, легитимирани да претендират обезщетение за вреди от смъртта на пострадалото лице, е неоснователно. В исковата молба са релевирани твърдения, че ищецът е бил отгледан от ранна детска възраст /1 г./ от пострадалия, като негов небиологичен баща. Доколкото активната процесуална легитимация на ищеца се определя от релевираните твърдения в исковата молба, съдът намира, че посочвайки качеството си на дете, отгледано от пострадалия като негов родител, ищецът е обосновал активната си процесуална легитимация на основание чл.493а, ал.3 от КЗ. Наличието на материалноправна легитимация е въпрос по същество, по който съдът следва да се произнесе с решението по спора, съобразно събраните по делото доказателства.

Не е налице и твърдяната от ответника липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.432, ал.1 от КЗ. Разпоредбата на чл.380, ал.1 от КЗ изисква лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, предварително „да отправи“ към застрахователя писмена застрахователна претенция – т.е. изискването е ищецът да е инициирал извънсъдебно производство за доброволно уреждане на претенцията от застрахователя, но липсва процесуално изискване 3 процедурата по предявената извънсъдебна претенция да е „довършена“. В конкретния случай с исковата молба са представени доказателства за предявена от ищеца пред ответното дружество претенция за изплащане на обезщетение с вх.№99-112/06.01.2020 г. /на л.21 от делото на СГС/, което обстоятелство не е спорно между страните, поради което е налице изискуемата от закона абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството.

Във връзка с основателността на претенцията, от представените по делото доказателства съдът намира следното:

От Констативен протокол №К-161/21.03.2019 г. /на л.8/ се установява, че на 21.03.2019 г. около 14.15 ч. на ул.“Инж. Иван Иванов“ в гр. София, в района на №67, е настъпило ПТП между МПС с рег.№СВ 4061 АМ, марка „Ивеко“, модел 35.10, собственост на „Алди комерс груп“ЕООД, управлявано от Д. Т. Д., и пешеходеца М. Б.

Д., с ЕГН **********, който е починал на място. От представения Препис – извлечение от акт за смърт /на л.10/ се установява, че М. Б. Д. е починал на *** г., в гр.

София. От Справка за извършена съдебномедицинска аутопсия №232/2019 г. изх.

№98/22.03.2019 г. /на л.20/ и Съдебномедицинска експертиза на труп №232/2019 г. /на л.75-78/ се установява, че на 22.03.2019 г. е извършена аутопсия на трупа на М. Б. Д., като е поставена диагноза: „Тежка съчетана травма на тялото, състояща се в черепномозъчна, лицева, шийна и гръдна травма“, която е нанесла увреждания на анатомични структури и вътрешни органи, които са несъвместими с живота. Установените травматични увреждания са в резултат от въздействието на твърди тъпи предмети, и по своята морфология, локализация и тежест, отговарят да са получени при пътнотранспортно произшествие, и са в пряка причинна връзка с настъпилия смъртен изход.

От приетата по делото СМЕ /на л.91-92/ се установява, че настъпилата смърт на М. Б.

Д. е причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като непосредствената причина за смъртта е пълното напречно разкъсване на аортата и последващата масивна кръвозагуба. Пострадалият е имал хронични заболявания /хипертонична болест, атеросклероза, исхемична болест на сърцето/, които са характерни за възрастта муи не са допринесли за настъпване на смъртта. Травматичното разкъсване на аортата, получено в резултат от процесното ПТП, не е причинено от наличните възрастови изменения на кръвоносните съдове на починалия.