Определение № 511 от 09.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511 гр. Ловеч, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500400 по описа за 2024 година Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба с вх.№ 4148/02.07.2024 г. от „*****” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, бул. „*****“ № *****, чрез юрисконсулт Е.С.К., срещу Разпореждане № 1721/ 18.06.24 г., постановено по ч.гр.дело № 540 по описа за 2024 година на ******ския районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника В. П. Ц., ЕГН **********, адрес: п.к.5700, гр. ******, ул. „*****“ № 41, за вземания за главница 2 481.39 лева; за неплатено договорно възнаграждение в размер на 1 555.89 лева, дължимо за периода от 01.03.2023 г. до 06.03.2024г.; 605.42 лева лихва за забава от 02.02.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 06.03.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) и законна лихва в размер на 260.42 лева, дължима от 06.03.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024 година, датата на входиране на заявлението.

Излага съображения за неправилност изводите на заповедния сьд за недействителност на договора. Изтъква, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, позовава се на практика на ОСВарна и ОС-Габрово. Счита, че съдът не е направил задълбочен анализ на критериите в чл.143 от т.1до т.20 ЗЗП, а освен това не е приложена правилно и 1 разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗЗП. По същество счита, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен.

По отношение на договорното възнаграждение излага, че процесният договор отговаря на всички законови изисквания, сключен е в същите параметри, които са заявени от потребителя, представена му е преддоговорна информация и уговорения лихвен процент от 41.17% е в рамките на законовите ограничения. ГПР е 49.90% и също не нарушава законовите разпоредби – чл. 19, ал.4 от ГПК.

По отношение на законната лихва излага, че същата е законова последица от предявяване и уважаване на главния иск, не е самостоятелен иск, върху нея не се дължи държавна такса и не следва да бъде определена като размер, а същата се изчислява при изпълнение на вземането.

Намира, че съдът неправилно е отхвърлил и лихвите за забава, тя не представлява неравноправна клауза и кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва вълху просроченото плащане.

Изтъква, че договорът отговаря на всички законови императивни изисквания, поради което разпореждането в атакуваната част е неправилно.

Счита, че съдът неправилно и незаконосъобразно е направил прихващане на всичко платено от оставащата неизплатена главница. Съгласно чл. 26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.

Моли, да бъде отменено разпореждането, с което е отхвърлено заявлението на „*****”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжниците и да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваните вземания, както и съответните съдебно-деловодни разноски.

Разпореждане е връчено по електронен път на 24.06.24 г, а жалбата е подадена на 01.07.24 г., т.е. в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано по подадено до ******ския районен съд заявление от „*****” 2

ЕООД срещу длъжника В. П. Ц., ЕГН **********, адрес: п.к.5700, гр. ******, ул. „*****“ № 41, за парично вземане, основано на Договор за потребителски кредит № 40008356648/07.03.2022 година за сумата от 4 800 лева, срок за изплащане 36 месеца с месечна вноска от 231.17 лева. Заявена е претенция от общо 9 489.22 лева, от които: неплатена главница в размер на 3 937.88 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1555.89 лева, дължимо за периода от 01.03.2023 г. до 06.03.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 212.91 лева – Фаст, и 1 386.70 лева - Флекси, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 16.01.2023 година, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава поведе от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит в размер на 500 лева, начислени на 06.06.2023 г. и лихва за забава от 02.02.2023 година – датата на изпадане на длъжника в забава до 06.03.2024 година (дата на предсрочна изискуемост) в размер на 605.42 лева, както и законна лихва в размер на 260.42 лева, дължима от 06.03.2024 г. - датата на предсрочната изискуемост до 29.05.2024 г. и от дата на входиране на заявлението до изплащане на вземането, както и 189.78 лева държавна такса и 180 лева юрисконсултско възнаграждение и 80 лева подготовка на документи на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 13 2 от НЗПП.

Твърди се, че длъжнкът не е изпълнил задължението, което е поел – направил е 10 погасителни вноски и е изпаднал в забава съгласно условията по ДПК, като кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 06.03.2024 година, за което длъжникът е бил уведомен.

С разпореждане № 1562/ 31.05.2024 година съдът е оставил без движение заявлението с указание да уточни каква сума за главница, лихви и допълнителни услуги е заплащана по договора, да представи общите условия и да уточни на колко погасителни вноски е разсрочено вземането, обявена ли е предсрочната изискуемост на длъжника, кога е получено уведомлението.

В изпълнение на указанията заявителят е подал молба в която е посочено, че по договора да заплатени 3 343.51 лева, от които по погасителен план 3 312.09 лева, лихви за забава 11.42 лева и заплатени такси 20 лева.

Длъжникът е направил 10 пълни и една непълна погасителна вноска.

Приложено е извлечение от сметка, уведомително писмо и ОУ.

3

С Разпореждане № 1721/ 18.06.2024 година по ч.гр.дело № 540 по описа за 2024 година на ******ския районен съд е отхвърлил частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „*****" ЕООД - гр.

******* против В. Ц. за сумите: главница в размер на 2 481.39 лева, неплатено договорно възнаграждение в размер на 1555.89 лева, дължимо за периода от 01.03.2023 г. до 06.03.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 212.91 лева – Фаст, и 1 386.70 лева Флекси, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 16.01.2023 година, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава поведе от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит в размер на 500 лева, начислени на 06.06.2023 г. и лихва за забава от 02.02.2023 година – датата на изпадане на длъжника в забава до 06.03.2024 година (дата на предсрочна изискуемост) в размер на 605.42 лева, както и законна лихва в размер на 260.42 лева, дължима от 06.03.2024 г. - датата на предсрочната изискуемост до 29.05.2024 г. и от дата на входиране на заявлението до изплащане на вземането и направените съдебни разноски – 160.65 лева държавна такса и 130 лева юрисконсултско възнаграждение.

За да отхвърли частично заявлението, заповедният съд е приел неравноправност на клаузите, касаещи закупения допълнителен пакет услуги и такси, респ. тяхната нищожност, поради противоречие с чл. 33, от ЗПК и по арг. От чл. 23 от ЗПК е присъдил само чистата стойност на кредита, като е прихванал платените суми по кредита с неплатената главница .

От приложения към заявлението Договор за потребителски кредит № 40008356648/07.03.2022 година е видно, че заемната сума е 4 800 лева, срокът на договора е 36 месеца, размерът на погасителната вноска по кредита е 231.17 лева при ГПР 49.08 %, ГЛП 41.00%, лихвен процент на ден: 0.11% и дължима сума по кредита: 8 321.71 лева. Възнаграждението за пакет допълнителни услуги е 1 680 лева за Фаст и 1 920 лева за Флекси. Размерът на вноските за допълнителните услуги е 100 лева. Общият размер на месечната вноска е 331.17 лева, платима на 1 -ви дена от месеца, а общото задължение 11 921.71лева. Твърдението е, че са платени само десет пълни вноски и една непълна.

Частната жалба е неоснователна.

4

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р*****, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р*****.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Съгласно чл. 410, ал.3, вр. чл.411, ал.2, т.3, вр. чл.7, ал.3 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.

Настоящото производство е с предмет Разпореждане № 1721/ 18.06.2024 година по ч.гр.дело № 540 по описа за 2024 година на ******ския районен съд е отхвърлил частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „*****" ЕООД - гр. ******* против В. Ц. за сумите: главница в размер на 2 481.39 лева, неплатено договорно възнаграждение в размер на 1555.89 лева, дължимо за периода от 01.03.2023 г. до 06.03.2024 г.; лихва за забава от 02.02.2023 година – датата на изпадане на длъжника в забава до 06.03.2024 година (дата на предсрочна изискуемост) в размер на 605.42 лева, както и законна лихва в размер на 260.42 лева, дължима от 06.03.2024 г. - датата на предсрочната изискуемост до 29.05.2024 г.

В настоящия казус се касае за сключен договор за потребителски кредит, поради което са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП, които съдът служебно следва да съобрази.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р*****, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р*****.

Безспорно в настоящото производство

5 ответникът-въззиваем е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на закона за защита на потребителите, поради което са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП, като при действието на чл. 7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.

В конкретния случай, споразумението за допълнителни услуги е нищожно по смисъла на чл. 23, вр. чл.22 от ЗПК. Съображенията за това са следните. От приложения договор за потребителски кредит и погасителния план, е видно, че възнаграждението за допълнителни услуги е включено в общия размер на месечната вноска по кредита, представлява разход по кредита и следва да бъде включен в ГПР. В този смисъл е и решение от 31.03.2024 година на СЕС по дело №С-714/22 г., съгласно което чл.3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 28.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието ГПР по смисъла на посочения чл.3 б.“и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Освен това чл.10, §2 б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.“ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.