Решение № 36 от 24.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000654 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 613а от ТЗ, във връзка с чл. 258 от ГПК.

С решение № 361 от 8.04.2022 г. по т.д.н. № 1767/ 2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 18 състав : 1) на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Фаустина Груп“ ЕООД - гр. София с начална дата 30.11.2021 г. и е открито производство по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност, дейността на предприятието е прекратена и производството по несъстоятелност е спряно ; 2) отхвърлена е като неоснователна молбата на Ц. П. Ц. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „П. - Ц. П.“ - гр. *** за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 609, във връзка с чл. 625 от ТЗ по отношение на „Трейс Ангъс Фарм“ ЕООД с. Доктор Йосифово, община Монтана, област Монтана, „Родопаимпекс България“ АД - гр.

София и „Био Инвест Енерджи“ АД - гр. София.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Фаустина Груп“ ЕООД - гр. София, в която се изтъква, че съдът неправилно приложил материалния закон и допуснал нарушения на процесуалноправни норми.

Затрудненията на дружеството да изпълни своите изискуеми парични задължения имали временен характер и не обуславяли извод за наличието на неплатежоспособност.

Дружеството разполагало с краткотрайни активи, които можели да гарантират провеждането 1 на стопанската му дейност, а наличието на неудовлетворено вземане между свързани лица не било предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност. Простото съотношение на актива и пасива при изчислението на коефициентите за ликвидност било недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност.

Молбата към съда е решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответниците по жалбата „Трейс Ангъс Фарм“ ЕООД - с. Доктор Йосифово, община Монтана, област Монтана и „Родопаимпекс България“ АД - гр. София в писмения отговор са изложили съображения в подкрепа на изводите на съда, обусловили откриването на производство по несъстоятелност по отношение на въззивника.

Ответниците по жалбата Ц. П. Ц. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „П. Ц. П.“ - гр. ***, „Био Инвест Енерджи“ АД - гр. София, „Обединена българска банка“ АД гр. София и „Българо американска кредитна банка“ АД - гр. София не са представили писмени отговори.

Въззивна жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлена молбата по чл. 609 във връзка с чл.625 от ТЗ, е подадена от Ц. П. Ц. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „П. - Ц. П.“ - гр. ***.

В обстоятелствената част са изложени много подробно фактическите твърдения и правните доводи, на които е основана поддържаната от страната теза. Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон са основани на неправилната, според въззивника, интерпретация на събраните по делото доказателства и на задължителната практика на ВКС.

В пространното изложение са развити доводи във връзка с тълкуването на понятието „скрито съучастие“, обосновани с препращане към разпоредбите на чл.17 от ЗЗД и на чл.

292, ал.2 от ЗЗД и позоваване на мотивите на Решение № 656 от 15.12.2005 г. по т.д. № 209/ 2005 г. на ВКС, I т.о. и на Решение № 102 от 11.07.2012 г. по т. д. № 1294/ 2011 г. на ВКС, ІІ т.о. Изложени са конкретни факти, обуславящи според въззивника извод за свързаност на длъжника и ответниците по иска по чл. 609 от ТЗ.

Оплакването за нарушение на съществени процесуални правила е свързано с необоснования отказ на съда да задължи ответниците по реда на чл.190, ал.1 от ГПК да представят договорите и първичните счетоводни и

-3- платежни документи между тях, като по този начин била възпрепятствана възможността му да докаже, че трите търговски дружества са прикривали дейността си чрез длъжника.

Според въззивника било установено стоково кредитиране от длъжника по отношение на 2

„Трейс Ангьс Фарм“ АД, което е било възстановявано от последното посредством обратна продажба на готова продукция. Така въпросното дружество прикривало дейността си чрез длъжника, като формално не получавало парични средства по сключваните от последния договори за кредит, а получавало стоково кредитиране, осигурено чрез същите тези банкови заеми, което впоследствие възстановявало с насрещни доставки на готова продукция, реализирана на пазара именно чрез длъжника.

Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго решение, с което по отношение на трите търговски дружества да бъде открито производство по несъстоятелност.

Ответниците по жалбата „Трейс Ангъс Фарм“ ЕООД - с. Доктор Йосифово, община Монтана, област Монтана и „Родопаимпекс България“ АД - гр. София в писмения отговор я оспорват като неоснователна.

В обстойното изложение на факти и правни доводи срещу заявените оплаквания е посочено, че в жалбата за първи път било въведено твърдението, че търговските отношения на длъжника с ответните дружества били уреждани с прихващане на стойността на насрещните доставки, а тези насрещни доставки не били фактурирани по действителни пазарни цени.

Несъстоятелно било оплакването за допуснато процесуално нарушение с недопускането на доказателственото искане по чл.190, ал. 1 от ГПК, тъй като в него не било посочено кои договори между страните и какви счетоводни документи, съставени от ответните дружества, последните следвало да бъдат задължени да представят.

Голяма част от изводите във въззивната жалба не почивали на конкретни доказателства, а на собствени математически изчисления и субективни интерпретации на жалбоподателя, които не намирали опора в неоспорените изходни данни в заключенията на основната и на допълнителната експертизи и останалите доказателства по делото.

Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.

Ответниците по жалбата „Фаустина Груп“ ЕООД - гр. София, „Био Инвест Енерджи“ АД гр. София, „Обединена българска банка“ АД - гр. София и „Българо американска кредитна банка“ АД - гр. София не са представили писмени отговори.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Първоинстанционното производство е образувано по молба с правно основание чл. 625 от ТЗ, подадена от Ц. П. Ц. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „П. - Ц. П.“ гр. ***, в която се твърдяло, че през 2018 г. и 2020 г. същият продавал на ответника „Фаустина Груп“ ЕООД - гр. София слънчоглед, собствено производство. След извършено по силата на съглашение от 20.12.2019 г. прихващане на насрещни задължения ответникът останал неиздължен за сумата 2 605 788.30 лева. Освен това дължал и сумата 1 707 470 лева, 3 представляваща стойността на допълнителни доставки, извършени в периода февруари март 2020 г., като общия размер на задължението бил 3 092 860.30 лева. Според постигнатото споразумение ответникът трябвало да плати първата вноска от 700 000 лева до 30.04.2021 г., а втората вноска в същия размер до 31.05.2021 г. Той не изпълнил задължението си и към момента дължал сумата по просрочените вноски в общ размер 1 400 000 лева.

Според молителя ответното дружество било в състояние на неплатежоспособност, предвид данните по последния баланс, обявен в търговския регистър, като молбата към съда била да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност.

Молителят пространно изложил, освен това, фактически твърдения, обосноваващи извода за свързаност на „Фаустина Груп“ ЕООД с „Трейс Ангъс Фарм“ ЕООД - с. Доктор Йосифово, община Монтана, област Монтана, „Родопаимпекс България“ АД - гр. София и „Био Инвест Енерджи“ АД - гр. София. Според него те били група от предприятия, развиващи обща икономическа дейност, като концентрацията на основния размер на задълженията бил при „Фаустина Груп“ ЕООД, което действало и като подставено лице/ скрит пълномощник на останалите правни субекти.

Молбата към съда била да постанови решение, с което на основание чл. 609, във връзка с чл.

625 от ТЗ да открие производство по несъстоятелност по отношение на споменатите три дружества.

В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ „Обединена българска банка“ АД - гр. София подала молба да бъде присъединена като кредитор в производството, като твърдяла, че „Фаустина Груп“ ЕООД имало изискуеми задължения, както следва : по договор за кредитна линия от 15.10.2013 г. - 827 531,75 лева ; по договор за кредитна линия от 26.06.2015г. - 3 731 233.56 лева ; по договор за банков кредит № 18F000786/ 27.09.2018 г. - 155 000.39 лева ; по договор за револвиращ банков кредит Cosme за оборотни средства № 19F-001478/ 15.04.2019 г.1 082 429.10 лева. Освен това ответника бил солидарен длъжник по -5- договор за кредитна линия от 11.07.2014 г. с „Топагро“ ЕООД с изискуемо задължение в общ размер 605 470.16 лева. Длъжникът бил спрял плащанията от 1.07.2020 г., която дата според молителя била началната дата на неплатежоспособността.

Молба за присъединяване като кредитор в производството била подадена и от „Опал 94“ АД - гр. Враца, с твърдения, че по договор за изработка на бетонова настилка на хале от 2017 г.

„Фаустина Груп“ ЕООД, като изпълнител, имало неизплатено задължение в общ размер 63 427.14 лева, както и неустойка в размер на 16 666.23 лева, за присъждането на които молителят предявил иск пред Софийския градски съд.

В молбата за присъединяване като кредитор „Българо американска кредитна банка“ АД - гр.

4

София твърдяла, че „Фаустина Груп“ ЕООД имало изискуеми задължения, както следва : по договор за банков кредит от 11.09.2015 г. - 2 068 868.60 лева ; по договор за кредитна линия от 28.03.2016 г. - 2 175 541.67 лева ; по договор за револвираща кредитна линия от 30.04.2018 г. - 790 700 лева. Длъжникът бил спрял плащанията от 1.10.2021 г., която дата според молителя била началната дата на неплатежоспособността.

Ответникът „Фаустина Груп“ ЕООД в писмено становище не оспорил наличието на задължения по договорите за банков кредит. Изтъкнал, че договорите за заем и за наем не са търговски сделки. Твърдял, че законовите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност не са налице, тъй като дружеството разполагало с достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси задълженията към своите кредитори. Оспорил като неоснователна и молбата по чл. 609 от ТЗ.

Ответниците „Трейс Ангъс Фарм“ ЕООД и „Родопаимпекс България“ АД в писмения отговор оспорили молбата по чл. 609 от ТЗ, като в много подробно изложение противопоставили аргументирани доводи за липсата на „скрито съучастие“ в отношенията между тях и ответника „Фаустина Груп“ ЕООД. Освен това изтъкнали, че в релевантния за спора период „Родопаимпекс България“ АД не било извършвало търговска дейност - факт, който сам по себе си обуславял неоснователност на твърдението на молителя.

Ответникът „Био Инвест Енерджи“ АД - гр. София оспорил и двете молби, като неоснователни.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция съобрази следното.

І. По жалбата на „Фаустина Груп“ ЕООД.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.259 от ГПК от търговец, по отношение на когото е открито производството по несъстоятелност, който има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол по силата на изричната разпоредба на чл. 613а, ал. 1 от ТЗ валиден и допустим съдебен акт.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните съдът приема, че решението в частта му, с която е обявена неплатежоспособността на въззивника с посочената начална дата и по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност, е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на оплакванията в жалбата намира за нужно да посочи и следното.