Решение № 84 от 03.07.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Ямбол, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: майор ВАСИЛ М. ПЕТКОВ

Членове:

Пепа Ил. Чиликова

Петранка Ст. Жекова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от майор ВАСИЛ М. ПЕТКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600428 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. К. К. чрез упълномощения му защитник – адв. С. Д. от АК - *****, против Присъда № 146/23.10.2023 г., постановена по НОХД № 1174/2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с която въззивникът е признат за виновен в това, че в гр. *****през периода от месец февруари 20** г. до месец април 20** г.

/включително/, след като е осъден с влязло в законна сила съдебно решение - Решение № ***-**/**.**.**** година, постановено по гр.д. *****/**** година на РС-София, влязло в законна сила на **.**.**** г., да издържа свой низходящ - детето си Е. Д. К.., роден на **.**.**** г. като заплаща на К. Е. И. от гр. *****, в качеството й на майка и законен представител на детето месечна издръжка в размер на 100,00 лева всяка, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски -27 месечни вноски, по 100,00 лева всяка, на обща стойност 2700,00 лева, като деянието е извършено повторно, след като е осъден с Присъда № ******/**.**.**** г. по НОХД № ***/**** г. на РСЯмбол, в з.с. от **.**.**** г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, изпълнимо чрез поставяне на присъдата на 1 видно място в Кметство Слатина, гр. София.

С въззивната жалба се атакува първостепенния съдебен акт с твърдения, че определеното и наложено наказание с обжалваната присъда е прекалено строго и несъразмерно завишено предвид доказателствата по делото. Въззивникът моли ЯОС да постанови съдебен акт, с който да определи и наложи на Д. К. К. по-леко наказание.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, а се представлява от процесуалния представител – адв. С. Д. от АК - *****, който поддържа изцяло жалбата. Защитникът пледира ЯОС да осъди подсъдимия К. на наказание, което да е без ефективно лишаване от свобода. Алтернативно моли, ако бъде осъден на наказание лишаване от свобода ефективно, то да бъде намалено до такъв минимум, който съдът прецени за необходим и основателен.

Прокурорът намира въззивната жалба за неоснователна, като счита първоинстанционната присъда за законосъобразна и пледира за потвърждаване й.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, основното в която е следното:

Подс. Д. К. и свид. К. И. нямали сключен граждански брак. От съвместното им съжителство, на **.**.**** г. се родил синът им Е. Д. К.., който след раздялата между двамата непосредствено след раждането на детето, е останал при майка си. Свид. И. подала молба до РС-София с искане подсъдимият К. да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето им Е. К..

Подсъдимия Д. К. бил осъден с Решение №***-**-**/**.**.**** г. по гр.д.№ *****/**** г. по описа на РС-София, влязло в сила на **.**.**** г., да заплаща на малолетното си дете Е. К., действащо чрез неговата майка и законен представител К. И. месечна издръжка в размер на 100 лева, но подс. К. не е изпълнявал задължението си да заплаща издръжка в периода от м. февруари 20** г. до месец април 20**г., което се равнява на 27 месечни вноски, всяка на стойност 100 лв. или общата неизплатена сума за издръжка се равнява на 2700 лева.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция подс. К. е заплатил на свид. И., за издръжката на детето Е. К., сумата от 2348,55 лева.

Видно от справката за съдимост подс. К., последният е осъждан за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с Присъда №******/**.**.**** г. по НОХД № ***/**** 2 г., влязла в сила на **.**.**** г., с която му е било наложено наказание „Пробация"задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години. Освен посоченото осъждане от справката за съдимост се установява, че по отношение на подс. К. има постановени и влезли в сила съдебни актове по НОХД № ****/****г. по описа на СРС, ЧНД № ****/****г. по описа на РС-Сливница, НОХД № ****/****8г. по описа на СРС, НОХД № ***/****г. по описа на РС-Мадан, НОХД № *****/****г. по описа на СРС, НОХД № ***/****г. по описа на СНС, НОХД № ***/****г. по описа на РС-Берковица, с които са му налагани наказания „Лишаване от свобода“ и „Пробация“. По посочените осъждания подс.

К. не е реабилитиран.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че законосъобразно РС – Ямбол е приел за установена описаната фактическа обстановка, въз основа на обясненията на подс. К. и показанията на свид. И., както и от въз основа на прочетените и приети по делото писмени доказателства на основание чл. 283 от НПК - Решение №***-**-**/**.**.**** г. по гр.д. № *****/**** г. по описа на РС-София, изпълнителен лист от **.**.****г., удостоверение за раждане, справки от НАП, разписки от “Easy Pay” и справка за съдимост. Всички доказателствата, кредитирани от ЯРС и от настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

Правилно съдът е приел за несъстоятелни обясненията на подс. К. в частта, в която твърди, че причината да не заплаща присъдената издръжка са заплахите, които е получил от родителите на свид. И., поради което не е кредитирал същите. Обосновано ЯРС е кредитирал обясненията на подс. К. в останалата част, в която не отрича, че не е изплащал издръжката, съобразявайки, че обясненията в тази им част кореспондират както с показанията на свид. И., така и факта, че в хода на съдебното следствие пред първата инстанция подс. К. е заплатил на свид. И., за издръжката на детето Е. К., сумата от 2348,55 лева.

Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на свид. И. като обективни, последователни, съответстващи на всички писмени доказателства.

Всички кредитирани и от ЯРС и от настоящата съдебна инстанция доказателства, по същество са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

3

ОТ ПРАВНА СТРАНА

ЯОС счита, че при тази фактическа обстановка, може да се направи еднозначен правен извод, че подсъдимият Д. К. както от обективна, така и от субективна страна е извършил престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като в гр. Ямбол през периода от месец февруари 20** г. до месец април 20** г. /включително/, след като е осъден с влязло в законна сила съдебно решение - Решение № ***-**-**/**.**.**** година, постановено по гр.д. *****/**** година на РС-София, влязло в законна сила на **.**.**** г., да издържа свой низходящ - детето си Е. Д. К.., роден на **.**.**** г. като заплаща на К. Е.

И. от гр. *****, в качеството й на майка и законен представител на детето месечна издръжка в размер на 100,00 лева всяка, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски - 27 месечни вноски, по 100,00 лева всяка, на обща стойност 2700,00 лева, като деянието е извършено повторно, след като е осъден с Присъда № ******/**.**.**** г. по НОХД № ***/**** г. на РС-Ямбол, в з.с. от **.**.**** г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

От обективна страна.

В случая безспорно е налице извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон, а авторството на деянието е безсъмнено. Касае се за престъпление на просто извършване, тъй като за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на вредоносен резултат за издържаното лице, предвид това, че обществените отношения са увредени с неплащането на повече от две месечни вноски за издръжка. Изпълнителното деяние по чл. 183 от НК е осъществено чрез бездействие и се изразява в неплащане на повече от две месечни вноски от присъдена на низходящ на подсъдимия издръжка. Безспорно същността на издръжката е да задоволява ежедневните и бъдещи нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, като съдебната практика приема, че тя е изискуема от началото на месеца, за който се отнася. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин авторството на деянието, броят на неплатените месечни вноски, както и общият размер на дължимата издръжка. Правилно РС – Ямбол е съобразил, че подс. К. е осъждан за друго такова престъпление по НОХД № ***/ **** г. по описа на ЯРС, като е извършил процесното престъпление преди изтичане на срока на чл. 30 от НК, поради което същият е действал в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК. Предвид изложеното, обосновано съдът е приел, че процесното деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените престъпления от този вид, имайки предвид че подс. К. е действал при условията на повторност, общия размер на дължимата сума и продължителния период от време, през което подсъдимият не е плащал издръжка.

От субективна страна

Правилно ЯРС е преценил, че подс. К. при конкретното престъпление, е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Имайки 4 предвид, че подсъдимият е човек с достатъчен житейски опит, той логично е бил напълно наясно, че извършва противоправно и общественоопасно деяние, съзнавал е всички елементи от конкретния престъпен състава, но е целял настъпването на вредоносните последици. Същият е знаел, че съгласно влязло в сила на **.**.**** г. Решение №***-****/**.**.**** г. по гр. д. № *****/**** г. по описа на РС-София, дължи на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 100 лв., съзнавал е, че не предприема никакви действия за изпълнение на задължението си за издръжка, че последното възлиза на повече от две месечни вноски и е целял именно това, тъй като е бил наясно, че бездействието му неминуемо ще доведе до неизпълнение на задължението за издръжка, ерго в интелектуалния момент е предвиждал сигурно настъпване, неизбежността на резултата, а във Волеви момент – той не е преследвал друга, основна за него цел. По делото не са установени причини от обективен характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна подсъдимия.

С оглед гореизложеното въззивният съд приема, че от обективна и субективна страна подс. К. е осъществил състава на престъплението за което е предаден на съд – по чл.

183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК.

ПО НАКАЗНИЕТО

Настоящият състав намира, че правилно първата инстанция, при определяне на наказанието на подсъдимия, не е приложила разпоредбата на чл. 55 от НК. В конкретния случай, при определяне на наказанието на въззивника са взети предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, които обаче не са многобройни, нито изключителни.

Подсъдимият не е изплатил 27 месечни вноски, при което може да се направи извод, че е налице престъпна упоритост и трайно неглижиране на родителските му задължения, а така също, той е осъждан с влязла в сила присъда - Присъда по НОХД № ***/****г. на РС Ямбол, влязла в сила на **.**.**** г., за престъпление от същия вид, като процесното престъпление е извършено преди изтичане на 5-годишния срок по чл. 30 НК, поради което е налице квалификация на деянието по по-тежкия наказуем състав по чл. 183, ал. 4 вр. чл. 28, ал. 1 НК. Налице е завишена обществена опасност на личността.