Решение № 756 от 29.07.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. П., 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Белла В. Стоименова при участието на секретаря Илиана Кр. И.а като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело № 20241720106934 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация - П.” АД срещу В. И. В., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация-П.” АД твърди, че между него и ответника В. И. В. съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия в апартамент № ***, находящ се в гр. П., ул. Ю.Г., ***, както и че в периода от **** г. до **** г. вкл. е доставил в имота топлинна енергия на стойност 371,31 лева, която не е заплатена. Ответникът бил длъжeн да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като не правил плащания, за него възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на 62,75 лева за периода от 08.07.2022 г. до 27.06.2024 г. В исковата молба е изложено, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Топлофикация - П.” АД срещу В. И. В. по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд - П., но ответникът депозирал възражение срещу нея в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Поради това ищцовото дружество предявило исковете, предмет на настоящия процес, с които иска да бъде признато за установено, че В. И. В. му дължи 371,31 лева - стойност на топлинна енергия за периода от **** г. до **** г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и 62,75 лева обезщетение за забава за периода от 08.07.2022 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № **** г. по описа на Районен съд - П..

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по реда на чл. 131 ГПК, в който оспорва предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че е доставял в процесния имот топлинна енергия, като сочи, че от 24.03.2009 г. апартаментът не е топлоснабден, тъй като тогава е била затапена инсталацията за топла вода, всички радиатори са били премахнати, а тръбите от сградната инсталация са били изрязани от пода до тавана.

Поради това твърди, че „Топлофикация - П.” АД не е доставяло топлинна енергия в 1 апартамента и съответно, че не му дължи претендираните вземания.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на настоящото исково производство са обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в хипотезата на чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК при постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. При служебна проверка за наличие на специалните процесуални предпоставки за допустимост на производството, извършена в съответствие със задължителните разяснения, дадени в т. 10, б.

„а“ от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът констатира, че възражението по чл. 414 ГПК и установителните искове по чл. 422 ГПК са депозирани в срок.

По основателността на предявените искове:

По исковата претенция за главница в тежест на ищецае да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника, последния в качеството му на „потребител“ на топлинна енергия, по договор за доставка на топлинна енергия за процесния период и имот, извършена от ищеца доставка на топлинна енергия в твърдения обем в процесния период, както и наличието на изискуемо задължение за ответника за заплащане на продажната цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и наведените правоизключващи възражения.

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, като в ал. 2, изр. второ е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. От това следва, че облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя /клиента/ на топлинна енергия възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който определено лице придобие качеството „потребител /клиент/ на топлинна енергия за битови нужди“. Преценката за наличието на това качество следва да се прави в съответствие с разпоредбите на ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - П.” АД.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Качеството „потребител“ има легална дефиниция в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В това си качество собственикът или титулярят на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на доставената топлинна енергия.

Съгласно приетото в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на ограниченото вещно право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.

2

В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение във връзка с процесния имот за посочения в исковата молба период се установява от приетите по делото писмени доказателства. Приложена по делото е данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ /л. 5/ с вх. № 870/ 16.07.1998 г., с декларатор ответникът в настоящото производство, от която е видно, че процесният имот, находящ се в гр. П., ул. Ю.Г., ***, ет. 8, ап. ***, е деклариран като собствен имот на ответника, което обстоятелство и не се оспорва от него. Следователно, съдът намира за установено наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, по което ответникът има качеството „клиент на топлинна енергия“ като собственик на имота.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В ал. 6 на чл. 153 се регламентира, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Във връзка с оспорването на доставянето до процесния имот на топлинна енергия с твърдение на ответника, че имотът не е топлоснабден, по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено. В заключението си вещото лице констатира, позовавайки се предоставени от фирмата за дялово разпределение /ФДР/ изравнителни сметки за процесния период и от „Топлофикация – П.“ АД справки, както и на отразеното в Поръчка № 8/ 24.03.2009 г. /приложена по делото на л. 98/, че на 26.03.2009 г. е запечатана инсталацията за топла вода, с което връзката на процесния имот със сградната инсталация за БГВ е прекъсната. За процесния (отчетния) период **** г. – **** г. ФДР не е разпределяла на ответника прогнозна топлоенергия за БВГ, както и не е разпределена топлинна енергия „по отчет“. За отчетния период в имота на ответника не са отразени отоплителни тела с монтирани измервателни уреди и свързани към сградна инсталация, с изключение на отоплителното тяло тип „щранг-лира" в помещение баня, проектирано да отдава топлоенергия, на което не е поставен измервателен уред поради техническа невъзможност за монтиране на такъв. Според вещото лице това отоплително тяло отдава непрекъснато топлоенергия по време на отоплителния период, без възможност за регулиране на отдадената топлинна енергия. За процесния период Фирмата за дялово разпределение (ФДР) е разпределяла топлоенергията, като е начислявала па ответника ежемесечно по време на отоплителния период (включен в процесния период) прогнозна топлоенергия за отопление отдадена от Сградна инсталация (СИ) и от отоплителното тяло в помещение баня тип „щранг-лира“. След отчетния период прогнозната топлоенергия, начислявана на ответника, е изравнена с разпределената му по изчислителен път, отдадена от СИ и от отоплителното тяло в помещение баня, тип ,,щранг-лира", което е отразено в индивидуална изравнителна сметка.

В заключението се посочва, че въпреки неосигурените достъп за отчет и оглед на топлоснабдителната инсталация по преценка на ФДР за отчетен период **** г. - ****г., отразено и в изравнителната сметка, на ответника не е разпределена топлоенергия, отдадена от отоплителни тела в жилищни помещения хол, стая и кухня, за което и не са начислени суми. Според вещото лице „Топлофикация - П." АД е подавала по време па процесния период на ФДР „Директ“ ЕООД ежемесечно за разпределение нетна топлоенергия с приспаднати технологични разходи на Абонатната станция, обслужваща СНС на адрес гр.

П., ул. " Ю. Г. ** ****, която общо за отчетния период ****г. - **** г. е идентична с отразената в изравнителната сметка. Размерът на задължението (главница) за процесния 3 период ****г. - **** г. за топлинна енергия е единствено за отопление (отдадена от СИ и от отоплителното тяло в помещение баня) помесечно прогнозно, след отчетния период по отчет на средствата за измерване в СЕС и разпределена топлоенергия на ответника по изчислителен път. Начислените като задължение суми съгласно изравнителната сметка са в съотвествие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията за гр. П..

Според вещото лице монтираните в абонатната станция на Етажната собственост общ топломер "*****" и по- късно “*****” са преминали задължителния метрологичен контрол на основание чл.43, ал.4 от Закона за измерванията, удостоверено със свидетелства за проверка от 04.05.2020 г. и 27.07.2022 г. /всяко от които със срок на валидност 2 години/.

Както беше казано по-горе, съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребители в Сграда етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от Сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, следователно независимо от наличието или липсата на техническа възможност за топлоотделяне в съответния имот, клиентът – собственик или ползвател на имота, дължи заплащане на разходите за топлинна енергия, отдадена от Сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.