Решение № 137 от 27.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20228002104085 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. П. и Д. П. П., приподписана от адвокат Р. Д. против решение № 116 от 19.04.2022 г., постановено по гр. д. № 127 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е потвърдено решение № 260805, без дата, по гр. д. № 3697/2020 г. на Районен съд - Стара Загора за уважаване на предявения от И. А. П., Х. А. П., С. Т. Б. и Р. Т. Б. против Д. П. П. и Д. П. П. установителен иск за собственост на недвижим имот, съставляващ празно дворно място с площ от 3715.00 кв. м., находящо се в [населено място], което място съгласно дял трети на Протокол от 12.11.1968 г. по гр. д. № 424/1968 г. на Старозагорския народен съд, втори район, е част от планоснимачен № * в квартал 46 по плана на [населено място], при посочени граници, а съгласно скица № 151172064/31.12.2019 г. поземленият имот е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес - местността „Ю.“, с площ от 4181 кв. м., с трайно предназначение на територията-земеделска, при начин на трайно ползване - нива, категория - 5, с номер по предходен план на недвижимия имот *, при посочени съседи, на основание придобивна давност, като са отменени нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по давност № 92, том I, peг. № 1603, дело № 77/2019 г. в частта по т. 7 и нотариален акт № 102, том I, peг. № 1771, дело № 85/2019 г. за собственост по наследство в частта по т. 7, за признаване право на собственост на Д. П. П. и Д. П. П. за 3/8 ид. ч. от описания имот.

1

И. А. П., Х. А. П., С. Т. Б. и Р. Т. Б. чрез пълномощника си адвокат Й. П. оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски.

С определение № 1337 от 30.05.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че никоя от страните не е твърдяла имотът да е бил внесен в ТКСЗ и съответно той не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, при положение, че е констатирал, че ответниците се позовават на реституция по ЗСПЗЗ, извършена в стари реални граници с решение № 36057 от 07.01.1997 г. ПК С. Загора.

Данните по делото са следните:

Въззивният съд е констатирал, че ищците са основали претендираното право на собственост на твърденията, че процесният имот е бил собственост на техния прадядо П. Д. П., починал на 1.05.1958 г., като по силата на делбена съдебна спогодба по гр. д. № 424/1968 г. на Старозагорския народен съд между наследниците му Н. М. М., съпруга и Д. П. Д., Ц. П. М. и М. П. Д., деца, останал в дял на Ц. П. М., на която те са единствени наследници; от момента на извършване на делбата единствено Ц. П. М., а впоследствие само нейните наследници са владели имота, а ответниците никога не са го владели и обитавали.

Ответниците са оспорили иска с твърдения, че имотът е възстановен в стари реални граници на наследниците на П. Д. П. с решение № 36057/07.01.1997 г. на ПК С. Загора, въз основа на заявлението, подадено от майка им и на нея било предадено владението, след което бил съставен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 41, т. ІІ, рег. № 952, дело № 280/1999 г. на нотариус с рег. № *; до получаване на исковата молба считали имота за съсобствен и така е бил стопанисван и управляван повече от 20 години. Предявили са възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 1994 г.

Съдът е приел е за установено, че П. Д. П., починал на 1.05.1958 г. е бил общ наследодател на страните по делото. Със спогодба от 12.11.1968 г. г., одобрена от съда по гр. д. № 424/1968 г. по описа на Старозагорския народен (тогава) съд наследниците му са разделили останалите след смъртта му имоти, като всеки е получил реален дял, а процесния имот, част от имот пл. * е дял на Ц. П. М., наследодател на ищците. През 1994 г. В. Д. П., майка на ответниците наследник на нейния съпруг П. Д. П., внук на общия наследодател, е поискала възстановяване на собствеността на земеделските земи на П. Д. П., сред които и на процесния имот. Правото на собственост е било възстановено в стари реални граници на наследници на П. Д. П. с решение № 36057 от 07.01.1997 г. ПК С. Загора. В. Д. П. е била въведена във владение с протокол № 36057 от 23.10.1997 г. Видно от комбинираната скица – приложение № 1 към заключението на вещото лице, имотът е идентичен с част от имот № *, която част има граници от север – имот № *, от запад – *, * и *, от юг – улица. По делото не е спорно, че към 1968 г., когато наследниците на П. Д. П. са сключили процесната спогодба, имотът се е намирал извън регулационните граници на селото. Той е бил включен в кадастралния и застроителен план с решение № КЗЗ-18 от 22.08.2012 г. на Комисията за земеделски земи и урегулиран с решение № 1035 от 28.09.2013 г. на ОбС С. Загора в УПИ *,*, кв.46 с площ 4171 кв. м, без да навлиза в границите на съседните УПИ.

2

Счел е, че показанията на свидетелите установят, че мястото е било оградено с мрежа и колове (св. Г. И. и Х. Х.), както и с плет (св. П. В. и П. П.) и е било обработвано преди 1992 г.

Посочил е, че делбената съдебна спогодба е способ за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по силата на наследственото правоприемство и е годно правно основание за придобиване правото на собственост върху имотите, отредени в дялове на отделните съделител. Обстоятелството дали праводателката на ищците Ц. П. М. са посещавали имота или са го обработвали не рефлектира върху притежаваното от тях право на собственост, тъй като за разлика от владелеца, който трябва да осъществява владението непрекъснато, собственикът не е длъжен да упражнява правомощията си, като това не води до загубване на правото на собственост.

Въззивният съд е посочил, че ответниците (погрешно посочени като ищците) черпят своите права от решение на ПК за възстановяване на имота в стари реални граници. В случая имотът не е бил отнеман физически или юридически и наследниците на Ц. П. М. никога не са губили собствеността. По делото няма данни този имот да е бил внасян в ТКЗС – това не се твърди и от страните по делото. При това положение той не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Следователно решението на ПК за възстановяване на собствеността в стари реални граници не може да легитимира ответниците като съсобственици. То не поражда никакви права за тях. Съгласно чл. 14, ал. 1, изр. 3 ЗСПЗЗ решението на поземлената комисия, придружено със скица има силата на констативен нотариален акт и подлежи на оборване със всички допустими доказателствени средства по ГПК. Ответниците (погрешно посочени като ищците) предявяват още едно основание за придобиване на правото на собственост, а именно давност, която е започнала да тече от 1994 г. По делото е установено, че за имота са полагани грижи и се е обработвал от другите наследници, но отпреди тази година – така свид. Г. И.. и свид. П. В.. Свидетелите не установяват след 1994 г. кои лица са обработвали имота, нито дали те са упражнявали фактическа власт с намерение за своене. За този период свидетелските показания са твърде общи и неконкретни. Така свид. И. твърди, че е виждал после (след като е напуснал през 1990/91 г.) други хора да работят, а свидетелите В. и П. не знаят кой го е работил.

В обобщение въззивният съд е формирал извод, че ищците са собственици на процесния имот по силата на наследствено правоприемство, а тяхната наследодателка – по силата на съдебна спогодба, а ответниците не са станали съсобственици по силата на решението на ПК, както и не са го придобили по давност.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Изводът на въззивния съд, че никоя от страните не е твърдяла имотът да е бил внесен в ТКЗС и съответно той не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ е очевидно неправилен, като противоречащ на констатацията на съда, че ответниците се позовават на реституция по ЗСПЗЗ, извършена в стари реални граници с решение № 36057 от 07.01.1997 г. на ПК С.

Загора в полза на наследниците на П. Д. П., починал през 1958 г. и явяващ се общ наследодател на страните.

На възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат земеделски земи, които са били внесени в ТКЗС 3

(независимо дали са били обработвани или не) или са били отнети на друго правно основание или неправомерно. Позоваването на административно решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ предпоставя твърдение, че имотът подлежи на реституция съгласно някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ. По гражданско дело формирането на извод, че влязло в сила реституционно решение на органа по поземлена собственост не е породило правно действие (включително и защото имотът не подлежи на възстановяване, тъй като собствеността и реалните му граници са били запазени през целия период на обобществяване и собственикът не е бил член на ТКЗС), може да се направи само при осъществяване на косвен съдебен контрол при условията на чл. 17, ал. 2 ГПК и само относно оспорените предпоставки за реституцията от страна на неучаствалото в административното производство лице.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение частично е процесуално недопустимо, а в останалата си част е неправилно.

Като наследници на П. Д. П. ищците са собственици общо на 1/4 (2/8) ид. ч. от процесния имот (пряката им наследодателка Ц. П. М. наследява баща си П. Д. П., но не и преживялата го втора съпруга Н. М. П. и с тези права е участвала при извършване на делбата с Протокол от 12.11.1968 г. по гр. д. № 424/1968 г. на Старозагорския народен съд, втори район). За тези права липсва спор с ответниците, които твърдят, че имотът е съсобствен като реституиран на наследниците на П. Д. П., а съответно и липсва правен интерес от предявения установителен иск за собственост.

По отношение на останалите 3/4 ид. ч. искът е процесуално допустим. Основателен е доводът на касаторите, че в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, Окръжен съд-Стара Загора не е зачел правното действие на реституционното решение № 36057 от 07.01.1997 г. на ПК С. Загора.

С т. 1 на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 1997 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че административните реституционни решения за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи имат конститутивно действие. Конститутивното действие на решенията за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне означава, че собствеността за възстановява за в бъдеще след влизането им в сила (решение № 155 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4607/2015 г., IV г. о.). В практиката на ВКС е дадено и тълкуване, че не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ имотите, застроени със жилищни или селскостопански сгради или използвани като дворни места, ако не са включени в блок на ТКСЗ, не са причислени към държавния поземлен фонд, владени са от собствениците или ползващите ги лица в реални граници през целия период на обобществяването на земеделските земи и собствениците им не са били член-кооператори (решение № 218 от 29.09.2014 г. по гр. д. № 6670/2014 г., І г. о., решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г., I г. о.).

В първоначалната и уточнителната искова молба ищците са основали претендираното право на собственост на твърденията, че процесният имот е бил собственост на П. Д. П., починал през 1958 г. и въз основа на съдебна спогодба от 12.11.1968 г. в производство по съдебна 4 делба е придобит от тяхната наследодателка Ц. П. М., от който момент само тя, а впоследствие нейните наследници са упражнявали фактическата власт върху имота, поради което при условията на евентуалност се позовават и на придобивна давност.