Определение № 1530 от 24.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1530 гр. Варна, 24.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100500534 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК, като е образувано по частна жалба вх.№21921/11.03.2025г., предявена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт А. срещу разпореждане №8767/28.02.2025г., постановено по ч.гр.д. № 2446/2025г., по описа на Варненски районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против Д.

Т.

Б.,

ЕГН

**********, с адрес:

*********************************************, за заплащане на сумите, както следва: сумата 158.34 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.11.2023 г. – 01.10.2024 г.; сумата 220.35 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 02.11.2023 г. – 01.10.2024 г., както и сумата 81.32 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2024 г. – 26.02.2025 г., начислени по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ******************* г.

Поддържа се в жалбата, че заповедният съд не разполага с възможност в рамките на това производство да се произнася по валидността на сделката. Оспорват се изводите на заповедния съд за това, че уговорения ГПР не отговаря на изискванията на специалния ЗПК. В тази връзка акцентира, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методиката на формиране на разходите при уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно задължение е мислимо само при плаващ процент на договорната лихва. Поддържа, че уговореният ГПР не противоречи на изискванията на чл. 19,ал. 4 от ЗПК. Счита, че поначало предвидени в закона сделки не могат да се сключват в противоречие със закона. По отношение вземанията за лихва за забава, счита, че същата е дължима като законова последица от допуснатата забава. Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и за постановяване издаване на заповед за изпълнение.

Тъй като до издаване на заповедта за изпълнение производството е едностранно, 1 насрещна страна по делото не се конституира, съгл. чл. 413, ал. 2 от ГПК. За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл.410 от ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Т. Б. за вземания произтичащи от договор за потребителски кредит.

За да отхвърли в заявлението в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че договорът за потребителски кредит, на който заявителят основава правата си, е недействителен, като противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване начина на формиране на ГПР, поради което е счел, че в полза на кредитора се следва само чистата стойност на отпуснатия кредит.

Разпореждането е правилно.

Годишният процент на разходите представлява част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, като неспазване на изискването за посочването му представлява основание за недействителност на същия на осн. чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения и т,н), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От тази обща законодателна уредба се извежда ролята на ГПР като ориентир за обосноваване на информирано икономическо решение на средния непрофесионален потребител, който има възможност да избира между различни по вид и условия кредитни продукти.

Именно с оглед възможността за извършване на сравнение между различни продукти, законът въвежда единна формула за изчисляване на ГПР, приложима във всички случаи на потребителско кредитиране- чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При изчисляване на ГПР, съгласно посочената в приложение № 1 от ЗПК формула, за база се вземат разходите и допусканията, посочени в самия договор за кредит. Оттук следва извода, че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10,ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т.н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване / Решение от 20 септември 2018 г. по дело C 448/17 на СЕС/. Не може да се сподели разбирането, изложено от жалбоподателя, че посоченото изискване е неприложимо при фиксиран лихвен процент на договорното възнаграждение. Независимо от изменимостта на лихвения процент, договорът следва да съдържа всички допускания при които е изчислен ГПР, тъй като неговата величина включва не само възнаградителната лихва, но и други разходи. Дори при фиксиран лихвен процент, не отпада необходимостта потребителят да извърши сравнение с други сходни продукти, за да вземе информирано пазарно решение/ каквато е идеята изобщо за ГПР/.

2

В случая към заявлението е представен договор за потребителски кредит №******************* г., в който ГПР е посочен само като цифрова величина, без посочване на отделните компоненти, които го формират. Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C 714/22, постановено по тълкуване на Директива 2008/48, същата следва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

На следващо място с решение на СЕС по дело C2002/3134, предмет на разглеждане на което е именно съответствието на разпоредбите на договори за кредит, сключени от заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД, с правилата на общностното право, е дадено тълкуване, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В случая, при прибавянето на и разходите за допълнителни услуги към ГПР, величината на този коефициент би надхвърлила ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

С оглед на изложеното и като е зачел приложението на чл. 23 от ЗПК, присъждайки само чистата стойност на кредита, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно разпореждане.

Необосновано е становището на жалбоподателя за невъзможността в производството по чл. 410 от ГПК и сл. да се извършва проверка за действителността на договарянето. Подобен довод е в пряко противоречие с нормата на чл. 411, ал. 2, т.

2 т. 3 от ГПК, според която съдът извършва проверката за накърняване на императивни правни норми. Именно такава е проверката за нарушаване на правилата за потребителска закрила .

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №8767/28.02.2025г., постановено по ч.гр.д. № 2446/2025г., по описа на Варненски районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение против Д.

Т.

Б.,

ЕГН

**********, с адрес:

*********************************************, за заплащане на сумите, както следва: сумата 158.34 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за 3 периода 01.11.2023 г. – 01.10.2024 г.; сумата 220.35 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 02.11.2023 г. – 01.10.2024 г., както и сумата 81.32 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2024 г. – 26.02.2025 г., начислени по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ******************* г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4