Решение № 3577 от 03.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3577 гр. Пловдив, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20235330102068 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба И. И. Т., срещу Д. В. П., с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 2000 лева, подлежаща на връщане поради отпаднало основание развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.02.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът в качеството на купувач и ответника, като продавач сключили на 07.10.2022 г. предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, а именно 200/1094 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** в ***.

В договора било уговорено, че имотът ще бъде прехвърлен без всякакви тежести.

Ответникът се легитимирал като собственик на имота по силата на договор за дарение.

Уговорената продажна цена била 2000 лева, която ищецът заплатил изцяло и в брой на ответника при подписване на предварителния договор. Срокът за подписване на окончателния договор бил до 31.12.2022 г. Такъв договор не бил сключен по вина на ответника. Това е така, доколкото ответникът декларирал неверни обстоятелства, а именно, че имотът не е обременен от тежести, а такива всъщност били налице – наложена възбрана върху имота преди сключване на предварителния договор. Наличието на вписана възбрана е пречка ответникът да прехвърли собствеността върху процесния имот, а и ищецът не желае да придобие имот с тежести. С оглед неизпълнение на задължението на ответника да прехвърли имота без всякакви тежести ищецът изпратил на 09.01.2023 г. изявление до същия, с което му заявява, че разваля сключения между тях договор и му определя срок за връщане на платената по договора сума в размер на 2000 лева. Предвид разваляне на договора, платеното по него подлежало на връщане, поради което е заведен настоящия иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Излагат се твърдения, че ищецът е инициатор за сключването на 1 предварителния договор както и е последният е знаел преди подписването на предварителния договор за вписаната възбрана върху имота, като уверил ответника, че това за него не е проблем и въпреки това ще придобие имота. Твърди се, че сам ответникът е предупредил ищеца, преди сключване на предварителния договор, че имотът има тежести.

Наред с това оспорва да е получавал изявление за разваляне на договора преди подаване на исковата молба. С оглед изложеното счита, че искът е неоснователен. В случай, че искът бъде уважен прави възражение за прихващане за обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи, в резултат от поведението на ищеца.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по с чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи плащане на сумата в размер на 2000 лева на ответника. В тежест на ответника е да докаже, че сумата в размер на 2000 лева се дължи на валидно правно основание –предварителен договор за продажба на недвижим имот и че е изправна страна по договора.

С Определение от 23.05.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че ищецът в качеството на купувач и ответника, като продавач сключили на 07.10.2022 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно 200/1094 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** в ***. В договора било уговорено, че имотът ще бъде прехвърлен без всякакви тежести. Ответникът се легитимирал като собственик на имота по силата на договор за дарение. Уговорената продажна цена била 2000 лева, която ищецът заплатил изцяло и в брой на ответника при подписване на предварителния договор. Срокът за подписване на окончателния договор бил до 31.12.2022 г. Не се спори, че имотът е обременен с тежести – възбрана, още преди сключване на предварителния договор, която не е заличена до датата на сключване на окончателния договор. Не се спори, че не е сключен окончателен договор.

По делото ответникът не доказа основание за задържане на платената от ищеца сума в размер на 2000 лева.

В представения по делото Предварителен договор /л.5/ като задължение на продавачаответника по делото е предвидено, същият да прехвърли имота без наличие на тежести върху същия – чл.3, ал.2, което личи и от предвидената санкция по чл.5, ал.3 от договора, че при неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли имот без тежести следва да възстанови заплатената от купувача сума по предварителния договор. Това задължение не е изпълнено от ответника. Наличните по отношение на имота тежести не са вдигнати до определената дата за сключване на окончателен договор – 31.12.2022 г., което е дало право на ищеца да развали договора.

Предвиденото в предварителния договор, подписан от ответника, опровергава твърденията на последния, че ищецът е бил съгласен да закупи имота и с наличните по него тежести.

2

С исковата молба ищецът е отправил волеизявление до ответника за разваляне на договора, достигнало до него с връчване на препис от исковата молба, поради което съдът приема, че предварителният договор е надлежно развален, като ищецът като изправна страна има право да получи връщане на платената по него сума в размер на 2000 лева, явяваща се недължимо платена на отпаднало основание.

С оглед изложеното искът се явява доказан и като такъв ще се уважи изцяло.

Като законна последица от уважаване на иска ще се присъди и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.02.2023 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено от ищеца още в исковата молба.

По отговорността за разноските

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане в тази насока. Ищецът доказа следните разноски: 80 лева – платена държавна такса /л.15/ и 600 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства – разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие /л.4/. Общо разноските, направени от ищеца са в размер на 680 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят изцяло.

При тези мотиви, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА И. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 2000 лева, подлежаща на връщане поради отпаднало основание - развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.02.2023 г. до окончателното плащане , както и сумата в размер на 680 лева – разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3