Определение № 1205 от 07.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1205 гр. София, 04.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Елеонора Чаначева

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20228002902724 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка" АД (н.) срещу решение № 290 от 04.05.2022 г., постановено по в.т.д. № 217/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в, с което е потвърдено решение № 261441/28.10.2021 г. по т.д. № 1499/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, V-8 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от синдиците на

„Кооперативна търговска банка"АД (н.) - А. К. срещу „Промишлено строителство холдинг" ЕАД (н.) обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр едл.

3 ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН, както и по чл. 59, ал. 5 ЗБН.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с процесуалния и материалния закон и поради необоснованост.

На първо място, във връзка с иска по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, се оспорва извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН е неприложима по отношение на прихващане, отправено до банката, и получено преди откриване на производството по несъстоятелност. Излагат се доводи, че нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН следва да се тълкува систематически и езиково заедно с нормата на ал. 1 от същия член. Твърди се, че въпреки погрешно използвания от законодателя термин „синдик" вместо думата „квестор", изискването за форма на изявлението за прихващане е приложимо и за квесторите, назначени от Българска народна банка, което в конкретния случай обуславя нищожност на атакуваните прихващания поради липса на форма. На второ 1 място, във връзка с иска по чл. 59, ал. 5 ЗЗД се оспорва извода на съда, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията преди изменението й -ДВ бр. 98/2014 г. в сила от 28.11.2014 г., като материален закон, действал към датата на извършване на прихващанията. Твърди се, че разпоредбата на ал. 5 на чл. 59 ЗБН има процесуалноправен характер, доколкото представлява правна норма, която урежда правото на отменителен иск в рамките на производството по банкова несъстоятелност.

В тази връзка според касатора от съществено значение е датата на възникване на правото на иск, защото именно към този момент следва да се преценява коя е приложимата редакция на нормата, която урежда съществуването на потестативното процесуално право. Подчертава се, че в случая първият възможен момент, в който синдика е можел да го упражни е 23.04.2015 г. - датата на вписване на назначаването на синдика от Управителния съвет на ФГВБ в ТРРЮЛНЦ по партидата на „КТБ" АД (н.). Отделно, при условие на евентуалност, в касационната жалба се поддържа, че дори да се приеме, че приложимата редакция е тази преди изменението от 28.11.2014 г., процес ните прихващания следва да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката, тъй като употребеният от законодателя термин „длъжника" визира не несъстоятелната банка, а нейният длъжник, който след сключването на една или повече правни сделки е придобил едновременно и качеството на „кредитор". На последно място се застъпва становището, че въззивното решение е необосновано поради това, че е постановено при нарушение на правилата на формалната логика и научните правила относно тълкуване на правните норми.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулирани са следните правни въпроси :

1. „Какъв е характерът на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН – материалноправен или процесуалноправен, доколкото урежда право на иск в полза на определен кръг лица ?“. Направено е позоваване на практика на ВКС, обективирана в решение №39/02.07.2019 г. по т.д. №1283/2018 г.на І т.о., в което е прието, че искът по чл. 59 , ал. 5 ЗБН е конститутивен.

2. „От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл.59, ал. 5 ЗБН - от откриването на производството по несъстоятелност на търговската банка или на по-ранен етап ?“

3. „Доколкото нормата на чл.59, ал.5 ЗБН не е чисто материалноправна, следва ли да се търси съдържанието й в редакцията към момента на извършване на прихващането, а не към момента на възникване правото на иск за несъстоятелната банка ?“

4. „Редакцията на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН към кой момент е релевантна при решаване на спора по същество - към момента на извършване на прихващанията 2 или към момента на възникване правото на иск ?“

5. „Допустимо ли е при тълкуване на понятието "длъжник", използвано в чл.

59, ал. 5 ЗБН в редакцията преди 28.11.2014г., да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл. 645, ал. 4 ТЗ и съдебната практика по същия ? При тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон ?. Трябва ли да бъдат спазени разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване ?.

6. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност ?

По въпроси от № 2 до № 6 се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК, а именно, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е представен писмен отговор от синдика на ответника „Промишлено строителство холдинг" ЕАД (н.)

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №261441/28.10.2021 г., постановено по т.д. № 1499/2017 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка"АД (н.) срещу „Промишлено строителство холдинг" ЕАД (н.) обективно съединени искове : 1./ за обявяване за нищожни поради липса на форма на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН на прихващанията, извършени от „Промишлено строителство холдинг" ЕАД с изявления за прихващане вх. № 12013/18.11.2014 г.; вх. № 12057/19.11.2014 г. и вх. № 12149/21.11.2014 г., отправени до квесторите на "КТБ" АД и 2./ за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ"АД (н.) на прихващанията, извършените от „Промишлено строителство холдинг" ЕАД с изявления за прихващане № 12013/18.11.2014 г.;

№ 12057/19.11.2014 г. и

№12149/21.11.2014 г., отправени до квесторите на "КТБ" АД.

Въззивният състав е приел за безспорно установени следните релевантни за спора факти :

3

- по силата на договор за банков кредит между „КТБ"АД и „Промишлено строителство холдинг" ЕАД от 08.12.2011 г. банката е предоставила на дружеството кредит в размер на 14 000 000 евро. Уговореният краен срок за погасяване на всички дължими от кредитополучателя суми е бил определен от чл.17 на договора на конкретна дата - 10.12.2018 г. като по делото няма спор, че ответникът е изпълнявал задълженията си за заплащане на дължимите се по договора за кредит вноски ;

- с изявления за прихващане вх. № 12013/18.11.2014 г.; вх. № 12057/19.11.2014 г. и вх. № 12149/21.11.2014 г. по регистъра на "КТБ" АД /н/, кредитополучателят е уведомил квесторите на "КТБ" АД за извършени прихващания, придобити по силата на договори за цесия вземания от трети лица – кредитора на банкага срещу вземането на банката по договора за банков кредит от 08.12.2011 г. По делото са представени и съответните уведомления на цедентите по същите договори за цесия до квесторите на "КТБ" АД, вкл. и съществуващите между тях и банката договори ;

- между страните няма спор по обстоятелствата относно възникването и съществуването на насрещните вземания на страните по процесните прихващания, всяка от които е била страна по отделен договор с банката, съответно за откриване на разплащателна сметка, за издаване и обслужване на банкова карта и за платежни услуги.

В обжалваното решение е отразено, че от приложената по делото доказателства се установява, че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, обявено в TP на 23.06.2014 г., "КТБ" АД е поставена под специален надзор съгласно чл. 116 ЗКИ и е постановено спиране на плащанията за определен срок, вкл. са назначени квестори.

С последващо решение № 114 по протокол № 23/16.09.2014 г. на УС на БНБ, обявено в TP на 18.09.2014 г., до 20.11.2014 г. е продължен срокът, за който банката е поставена под специален надзор, с продължаване на действието на всички произтичащи от това мерки. С решение №138 по протокол № 27/06.11.2014 г. на УС на БНБ, обявено в TP на 07.11.2014 г., е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на "КТБ." АД по смисъла на чл. 23 от ЗГВБ / отм./. С решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, е обявена неплатежоспособността на "КТБ" АД с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност на банката и същата е обявена в несъстоятелност, а дейността й е прекратена. Посоченото решение е отменено с решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд само в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на "КТБ" АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се определя начална дата на неплатежоспособността на "КТБ" АД 20.06.2014 година.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е формирал извод, че искът с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 59, ал. 2 4

ЗБН е неоснователен. Съдът не е възприел доводите на въззивника, че нормата на чл.

59, ал. 2 ЗБН следва да се тълкува разширително като се попълни празнота, и да се приеме, че и преди назначаването на синдик изявлението за прихващане трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Според апелативният състав нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН не се нуждае от разширително тълкуване, доколкото тя е достатъчно ясна и конкретна и не дава основание да се приеме, че езиковият й смисъл е по-тесен от действителния такъв, който законодателят е искал да вложи в нея. Съдът е подчертал, че изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН се отнасят темпорално за период, в който банката вече е с открито производство по несъстоятелност и е назначен синдик като на такъв извод сочи и систематичното тълкуване на разпоредбата, намираща се Глава IV от специалния закон - "Запазване, управление и попълване на масата на несъстоятелността. Отчитайки, че, в процесния случай несъмнено се установява, че и трите изявления за прихващане са с дати, предхождащи откриването на производството по несъстоятелност на "КТБ" АД (н.) и същите не са адресирани до синдиците, а до квесторите, действащи към този момент, съдът е приел, че обжалваното решение, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.

26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД е правилно следва да бъде потвърдено.

Произнасяйки се по иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН съдът е акцентирал, че решаването на спора по същество е обусловено от правния въпрос за приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за прихващания, извършени преди изменението й с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на РБ за 2014 г. (обн. ДВ, бр 98/2014 г. в сила от 28.11.2014 г.), предвид и на изменението й с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ ,бр.22/2018 г., доп. ДВ, бр.33/2019г.), обявен за противоконституционен с решение №8/27.05.2021 г. по конст.д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ. Въззивният състав е подчертал, че по така формулирания въпрос е налице трайна и последователна практика на касационната инстанция, която изцяло споделя.