Решение № 108 от 17.03.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Велико Търново, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Евгений Пачиков

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20224100500180 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид:

Предмет на подадената от Ц.И. Р. от гр.В.Търново – в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20227280403149 и присъединено към него изпълнително дело 20227280403150 по описа на ЧСИ Д.К. , с рег-№ 728 , с район на действие ВТОСпреобразувани от изпълнително дело № 20197300400293, образувано по обезпечителна заповед към което е присъединено изпълнително дело № 20197300400294 по описа на ЧСИ М.Г. с рег.730, в район на действие ВТОС, жалба е писмено изявление на съдебния изпълнител от 05.01.2022 г. , съдържащо отказ да спре провеждането на принудителното изпълнение / производството / на основание чл. 432, ал.1, т.3 ГПК по повод на подадена от първия молба с вх. № 12503/23.12.2021 г. Навежда оплаквания за незаконосъобразност на отказа , чието градиво е факта , че лицето Пер Аксел Ридън, в чиято полза е издаден изпълнителния лист № 69/03.08.2021 г. въз основа на невлязлото в сила осъдително решение № 79/12.07.2021 г. по в.гр.д. № 156/2021 г. на ВТАС е починало на 15.07.2021 г., смъртта е прекратила процесуалната му правоспособност и следователно молбата за образуване на изпълнителното дело с вх.№ 08780/25.08.2021 г. не е могла да породи последицата на възникване на процесуалното му положение на взискател. Съдебният изпълнител не е предприел действия за установяване на правоприемниците и адресите им в срока по чл.230, ал.2 ГПК.

Моли съдът да отмени отказа , разпореждането за издаване на изпълнителния лист и обезсили същия.

Помощник съдебният изпълнител е изразил становище за неоснователност на жалбата.

В срока по чл.436 , ал.3 ГПК няма подадени възражения срещу нея.

Доколкото жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК и законът по начало предоставя право на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение / чл..435, ал.2, т.6 ГПК/, тя е допустима , но лишена от действително процесуално основание.

1

Твърдението , че съдебният изпълнител е отказал да спре изпълнителното производство поради смърт на лицето, в чиято полза е издаден изпълнителния лист е писмено документиран факт на отрицателно волеизявление / л.572 от делото /.

Случаят е несъвместим с хипотезата на чл. 432, ал.1, т.6, вр. с чл.229, ал.1, т.2 ГПК и следователно съдебният изпълнител правомерно е отказал поисканото от длъжника спиране. Това е така , защото молбата за започване на принудително изпълнение на обезпеченото присъдено вземане по представения изпълнителен лист е подадена от името на наследник по закон на починалия преди това кредитор - факт , установен с удостоверение за смърт и наследници / л.60-65 от изпълнително дело № 3150/2022 г. / с легализиран превод от шведски език и положен Апостил съгласно Хагската конвенция от 05.10.1961 г., за който жалбоподателят и другия длъжник са уведомени с връчване на поканите за доброволно изпълнение на 13.09.2021 г. Няма типично правоприемство в изпълнителния процес / заместване на починала страна след началото му от неин правоприемник- чл.227 ГПК / , за да е необходимо съдебният изпълнител да констатира с нарочен писмен акт / постановление/ настъпилата по силата на закона последица на спирането му . Дори и да бе налице смърт на лицето след началото на принудителното изпълнение, необходимост от издаване на такъв акт отново не съществува като повелителна последица на закона , защото спирането е обосновано от него с цел да се издирят правоприемниците на починалия и адресите им / чл.230, ал.1 и ал2 ГПК/, а тук е установен с представен официален документ неговия единствен наследник по закон / придобилият всички елементи от актива и пасива на имуществото му / . По силата на правилото на чл.429, ал.1 ГПК той притежава правото на принудително изпълнение въз основа на издадения в полза на наследодателя му изпълнителен лист. Разпореждането за издаването му / официален удостоверителен документ с изпълнителни последици , възпроизвеждащ съдържанието на осъдителното решение , което съдържание не може да се променя от последващи факти- чл.406, ал.1, чл.426, ал.1 ГПК/ е могло да се обжалва по реда и в срока по чл.407 ГПК и всякакви оплаквания за негова незаконосъобразност са несъвместими с обжалване на действия на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ГПК.

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.И. Р., с ЕГН: ********** от гр.В.Търново – в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20227280403149 и присъединено към него изпълнително дело 20227280403150 по описа на ЧСИ Д.К. , с рег-№ 728 , с район на действие ВТОС, преобразувани от изпълнително дело № 20197300400293, образувано по обезпечителна заповед към което е присъединено изпълнително дело № 20197300400294 по описа на ЧСИ М.Г. с рег.730, в район на действие ВТОС, срещу писмено изявление на съдебния изпълнител от 05.01.2022 г. , съдържащо отказ да спре провеждането на принудителното изпълнение / производството / на основание чл.

432, ал.1, т.3 ГПК по повод на подадена от първия молба с вх. № 12503/23.12.2021 г., като лишена от процесуално основание.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3