Решение № 305 от 18.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000230 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.240 ал.1, т.1 от ГПК.

С решение №132/19.04.2023г., постановено по т.д. №387/2022г. по описа на окръжен съд С., З. Г. Б. Г. ЕГН **********, с адрес град С., ул. „С.К.Б.“ №**, вх.*, ап.**, код по БУЛСТАТ ********* и Т. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „С.К.Б.“ №**,вх.*, ет.*, ап.** са осъдени СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град С., ж.к. И., район на бивше А., с ЕИК *********, представлявано от управителя П.П.Т., следните суми: Сумата 110 000лв., представляваща авансово плащане по фактура №**********/12.05.2022г., съгласно Договор за покупно - продажба от 12.05.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба -19.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 60 000лв., представляваща авансово плащане по фактура №***********/17.05.2022г. съгласно Договор за покупко - продажба от 12.05.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 19.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 130 000лв., представляваща авансово плащане по фактура №**********/25.05.2022г. съгласно Договор за покупко - продажба от 1

12.05.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 19.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 1 140

000лв., представляваща авансово плащане по фактура

№**********/06.06.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 19.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

З. Г. Б. Г. ЕГН **********, с адрес град С., ул. „С.К.Б." №**, вх.*, ап.**, код по БУЛСТАТ ********* и Т. Д. Г., ЕГН ********** са осъдени СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град С., ж.к. И., район на бивше А., с ЕИК *********, представлявано от управителя П.П.Т. разноските за производство в размер на 49 713,56лв. /Посочена е банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите./

Решението по отношение на Т. Д. Г. е постановено по реда на чл.237 ал.2 от ГПК /при признание на иска/, а по отношение на З. Г. Б. Г., решението е постановено по реда на чл.239 от ГПК – неприсъствено решение.

Постъпила е молба за отмяна на така постановеното решение по реда на чл.239 от З. Г. Б. Г.. Искането по чл.240 ал.1 от ГПК се основава на следните твърдения: Молителят Г. Б. заявява, че не е знаел за образуваното срещу него от страна на „М.” ЕООД т.д.№387/2022г. по описа на ОС С., както и че не е получавал нито препис от исковата молба, нито от съобщенията на съда, че никога не му е било връчвано каквото и да било съобщение от кмета на с.Л. или от призовкар на Окръжен съд С.. Твърди се, че молителят е узнал, че по друго дело №22/2023г., заведено по искова молба от същия ищец, кметският наместник на с. Л. – Н.Я., е заявила пред ОС С., че Г. отказва да подпише призовка, което не съответствало на действителността. В тази връзка заявява, че при наличие на оформени съдебни книжа и по настоящето дело по същия начин, то те не са му връчвани и не е отказвал да ги получи. Наведени са доводи, че на молителя не е назначаван по делото особен представител и по този начин делото е разгледано без да му се даде възможност да защити правата си. Пояснено е, че за процесния договор /от който ищецът черпи права/ - Договор за покупко – продажба на пшеница от 12.05.2022г., Г. Г. е узнал едва през м.октомври 2023г., когато бил призован в Икономическа полиция в гр. С.. Пояснено е и че този договор е бил подписан от бившата му 2 съпруга Т. Г., в качеството й на пълномощник, упълномощена от Г. /и тогава заемала длъжността „кмет на с.Л./ да се занимава с дейността му като З..

Искането, с което е сезиран въззивният съд, е, на основание чл.240, ал.1 от ГПК, да се отмени постановеното по отношение на него неприсъствено решение по т.д.№387/2022г. по описа на Окръжен съд-С.. От съдържанието на искането за отмяна на неприсъственото решение следва, че то се основава на хипотезата на чл.240 ал.1, т.1 от ГПК – ненадлежно връчване на съдебните книжа. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител на молителя – адв. М., се претендират разноски на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА.

С постъпилия отговор от насрещната страна - „М.“ ЕООД, молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение се оспорва. В отговора се съдържа възражение по допустимостта на искането за отмяна на неприсъственото решение, поради депозирането му след изтичане на указания в чл.240 ал.1 от ГПК срок.

В постъпилия отговор от Т. Д. Г., чрез адв. М.О., е изразено становище за неоснователност на искането за отмяна на неприсъственото решение.

Депозирана е молба вх.№5440/22.04.2024г. от адв. М.О. за отказ от пълномощие по смисъла на чл.36 от ГПК и чл.35 ал.2 от ЗА. Т. Г. обаче е заличена от списъка на лицата за призоваване, тъй като решението по отношение на същата не е обжалвано и е влязло в сила.

Пловдивският апелативен съд, като се запозна с атакувания по реда на чл.240, ал.1 от ГПК съдебен акт и прецени обстоятелствата и доказателствата по делото във връзка с подадената молба, а и като съобрази изложените от страните аргументи, приема следното:

Възражението по допустимостта на молбата по чл.240, ал.1 от ГПК е неоснователно по следните съображения: Препис от решение №132/19.04.2023г., постановено по т.д. №387/2022г. по описа на окръжен съд С. е изпратен /на 19.04.2023г./ до настоящия адрес на Г. Г. – с. Л. /справка, служебно изискана от съда – л.116/. Същото е върнато в цялост с придружително уведомление от кмета на с. Л. – Н.Я., с изходяща дата 25.04.2023г., че лицето Г. Б. Г. отказва да получи съобщението и подпише разписката. Върху върнатото в цялост съобщение за изготвеното решение е поставена нечетлива резолюция с дата 28.07.2023г., сочеща на приложението на чл.44 ал.1, пр. последно от ГПК. При така посоченото фингирано връчване 3 едномесечният срок по чл.240 от ГПК изтича на 28.08.2023г. Искането за отмяна на неприсъственото решение е заведено в деловодството на съда на дата 29.02.2024г. Връчването на съобщението за изготвеното решение, прието от първостепенния съд за връчване по реда на чл.44 ал.1, пр. последно от ГПК, обаче е нередовно. Това е така, тъй като, вярно, уведомителното писмо съдържа подпис на издателя си – Н.Я. – кмет, която в случая е и връчител, но такъв подпис не се съдържа във върнатото в цялост съобщение за изготвеното решение. Преди всичко обаче, по делото се съдържат и данни за постоянен адрес на страната – Г. Г. /справка, служебно изискана от съда – л.116/, а именно гр.С., ул. „С.К.Б.” №**, вх.*, ап.**, който адрес е посочен, както в исковата молба, така и във въззивната жалба. По делото не се съдържат данни за предприети действия от първоинстанционния съд за връчване на съобщението за изготвеното решение по постоянния адрес на Г.. Освен това съобщението за изготвеното решение има характер на официален свидетелстващ документ. С оглед съдържанието на искането за отмяна на неприсъствено решение, истинността на този документ е оспорена, при което от носещата доказателствената тежест страна - „М.“ ЕООД, не е установена неговата достоверност. Посоченият факт е достатъчен да се приеме, че липсва установено надлежно и редовно връчване на ответника Г. на препис от атакуваното от него неприсъствено решение, при което спрямо тази страна, към момента на подаване на молбата с правно основание чл.240, ал.1 от ГПК, изобщо не е бил започнал да тече предвиденият в тази разпоредба едномесечен срок и затова същата молба следва да се счита за подадена в установения от закона срок. Съответно на това молбата е допустима и като такова подлежи на разглеждане по същество. За пълнота следва да се посочи, че от многобройните приложени към искането по чл.240 ал.1 от ГПК писмени доказателства, както и представени в съдебно заседание, приети от въззивния съд като нови такива /с оглед датата на съставянето им/, а и с оглед характера на настоящето производство, не може да се направи извод за конкретна дата, на която молителят да е узнал за постановеното срещу него неприсъствено решение.

По съществото на искането за отмяна на неприсъственото решение, съдът намира, че същото е основателно по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявена искова молба от „М.“ ЕООД против Г. Б. Г. - З., ЕГН **********, с адрес град С., ул.

4

„С.К.Б.“ №**, вх.*, ап.**, код по БУЛСТАТ ********* и Т. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „С.К.Б." №**, вх.*, ет.*, ап.**, с която са предявени осъдителни искови претенции общо за сумата от 440 000лв. Ищецът черпи права от договор от 12.05.2022г., сключен между „М.“ ЕООД, от една страна като КУПУВАЧ, и З. Г. Б. Г., от друга страна като ПРОДАВАЧ, за покупко-продажба на пшеница реколта 2022г., по силата на който ПРОДАВАЧЪТ се задължава да продаде на Купувача пшеница - 500 тона, реколта 2022г, при показатели подробно посочени в Договора. Ищецът се позовава на изпълнение на задълженията си като купувач и неизпълнение на задължението на продавача. Изложени са и твърдения за наличие на споразумение от 15.07.2022г., по силата на което Т. Д. Г. е встъпила като съдлъжник във всички задължения на ЗП Г. Г., произтичащи от посочения договор за покупко-продажба. По така повдигнатия пред съда правен спор Окръжен съд-С. е постановил горепосоченото неприсъствено решение по отношение на ответника Г.. Съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, но разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК, регламентира възможност за страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, в едномесечен срок от връчване на решението да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3/невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства,които не е могла да преодолее. Както се посочи, според съдържанието на искането по чл.240 ал.1 от ГПК, то се основава на първата от визираните в тази норма хипотези. В самата искова молба ищецът е посочил постоянен адрес за призоваване на ответника Г. Б. - в гр.С., ул. „С.К.Б.”№**, вх.*, ап.**. Първоначално препис от исковата молба е изпратен на ответника[1]на посочения в исковата молба постоянен адрес в гр.

С., но след като съпровождащото преписа съобщение е върнато невръчено и с отбелязване от връчителя, че при посещението на адреса на три отделни дати в различно часово време лицето -адресат не е намерено, първоинстанционният съд е разпоредил да се направи справка за постоянния и настоящ адрес на Г. Б.

Г. и след извършването на такава справка е разпоредил препис от исковата 5 молба да се изпрати на настоящия адрес на Г., който, съгласно извършената справка, е в с.Л., община С.. Това съобщение /л.118/ е връчено на 09.11.2022г., като връчител е посочено лицето Т. Д. Г., с посочване, че същата е кметски наместник. Изписани са трите имена на ответника Г. Б. Г. и срещу тях е положен подпис. С оглед съдържащото се в искането за отмяна на неприсъствено решение изявление „Не съм получавал нито преписи от искови молби, ……..и ако в това дело има съдебни книжа, призовки и уведомления, които да носят моя подпис, заявявам, че аз никога не съм подписвал такива“ – следва да се приеме, че е оспорена истинността/автентичността на съобщението, с което е връчен препис от исковата молба. Съобщението, с което е връчен препис от исковата молба е с характер на официален свидетелстващ документ и доказателствената тежест е на ползващата се от документа страна. В случая от страната, носеща доказателствената тежест да установи истинността на този документ - „М.“ ЕООД, не е установена неговата истинност, което води до извод за ненадлежно връчване на препис от исковата молба. По отношение на това връчване следва да се допълни и че то е осъществено от връчител Т. Г., която е и съответник по делото, но с противоречива процесуална позиция /същата е признала иска/.