Решение № 60 от 15.04.2016, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ № 60

Град Асеновград,

15.04.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЧЕТВЪРТИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с председател СТЕФКА ПАШОВА, като разгледа в публично съдебно заседание на 23.03.2016г.- двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, докладваното от председателя на състава нахд № 10.2016г. по описа на съда, при участието на секретаря А.И., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 351 от 17.12.2015г. на Директора на РДГ- Пловдив, с което на М.Р.Х., ЕГН – ********** с адрес: ***, ЛК № *********, издадена на 06.12.2011г. от МВР- Пловдив, е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 600- шестотин лева, „лишаване от право на ловуване за срок от 3 години“ и е определено обезщетение в размер на 2000,00- две хиляди лева в полза на ЮЦДП- град Смолян.

По същество:

Жалбоподателят, представляван от процесуалния си представител – адвокат П., пледира за отмяна на обжалваното НП на процесуално основание – допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материално основание – незаконосъобразност на издаденото НП, поради вменяване на неизвършено от обективна и субективна страна административно нарушение.

Въззиваемата страна, представлявана от ЮК М. пледира за потвърждаване в цялост на обжалваното НП като постановено при спазване на административно-производствените правила и като законосъобразно.

По процедурата:

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, предвид на това, че АУАН № 005704 е съставен на 06.12.2015г. за нарушение, сочено за извършено на 05.12.2015г., а НП за него е издадено на 17.12.2015г.

Налице е компетентност както на актосъставителя- „горски стражар при ТП ДГС Асеновград,“ съгласно чл. 96 ал.1 вр.чл. 67 от ЗЛОД, така и на издателя на обжалваното НП – Директора на РДГ – Пловдив, изводима от чл96 ал.1 от ЗЛОД и Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011г. на Министъра на земеделието и горите.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на двама свидетели, като екземпляр от същия е надлежно връчен на нарушителя, с разяснени му права на възражение, с което са изпълнени изискванията на чл. 40 от ЗАНН.

Обстоятелството, че в АУАН не е посочено вписаните в него двама свидетели дали са свидетели на установяване на нарушението, или на съставянето на АУАН, не накърнява правото на защита на жалбоподателя , предвид на изискуемостта за пълни данни за същите, чрез които да се направи тяхната идентификация и при нужда- да бъдат разпитани в съдебно заседание при оспорване на НП като свидетели, което е било сторено, с което в пълнота е гарантирано правото на защита на жалбоподателя, поради което и наведеното в обратния смисъл възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, се отхвърля от съда като неоснователно.

АУАН съдържа дата и час на неговото съставяне, дата на извършване на нарушението и дата на връчването му на нарушителя, с което напълно е спазено изискването за съдържание на АУАН, разписано в чл. 42 т.2 и т.3 от ЗАНН, а наведените в обратния смисъл възражения се отхвърлят от съда като неоснователни.

АУАН съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а НП- тези по чл. 57 ал.1 от ЗАНН.

По отношение на съставените по административно-наказателната преписка констативни протоколи, с номера съответно: ЮЦДП № 011220- съставен от „горски стражар“, № ЮЦДП 011221, съставен от „горски стражар“,

ЮЦДП № 011222, съставен от „горски стражар“, то същите са съставени от лица, имащи компетентност по тяхното изготвяне, изводима от разпоредбите на чл.67 ал.3 т. 3 и т.5 от З№ЛОД, като следва да се посочи, че в този законов текст е разписано правомощието им да съставят актове за установяване на административни нарушения.

Констативните протоколи са актове, които са включени в компетенциите по чл. 67 ал.1т.5 от ЗЛОД, предвид на това, че същите имат характер на предпроцесуални писмени документи и не са част от административно-наказателното производство като процесуални такива, предвид на това, че съгласно чл. 36 ал.1 от ЗАНН същото стартира със съставяне на АУАН. Техният характер е единствено като писмени доказателствени средства, обективиращи извършени действия по проверка и в процеса се ценят именно като такива. Предвид на това, за тях не важат изискванията за компетентност на съставителите им, както такива са налице относно съставителите на АУАН. В случая, те са съставени от лице,у имащи право да извършват проверки, поради което и наведеното в обратния смисъл възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, се отхвърли от съда като неоснователно.

Нарушението е описано в пълнота относно фактическия състав, а именно- „превозване“ на разпознаваеми части от убит дивеч, с което напълно е спазено изискването на чл. 42 ал.1 т.4 от ЗАНН и чл. 57 ал.1т.5 от ЗАНН, а наведеното в обратния смисъл възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, се отхвърля от съда като неоснователно.

След като не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, съдът разгледа делото по същество.

По фактите:

На

05.12.2015г. е получена информация по телефона, че в землището на село ***“ има убит дивеч- сърна, като след съгласуване с РУП- Асеновград, служителите при РДГ- Асеновград- свидетелите Х.Б., С.Р.С. и Р.В.А. тръгнали ведно с полицейските служители, в посока село *** към 17,30 часа. След пристигането им в ***, те тръгнали по черен път, водещ към хижата на ЛРД „***“. По време на движение преди „Янево дере“, срещнали лек автомобил, който се движил в посока ***. Спрели същия за проверка и установили, че е марка „***, в който се возили 5 броя лица, между които 4 ловци и 1, който не е ловец, което обстоятелство проверяващите установили след извършване на проверка на същите.

Автомобилът бил управляван от жалбоподателя Х.. Ловците притежавали заверени ловни билети и членски карти, но заявили, че не са ловували. При извършената проверка на МПС-то проверяващите установили наличие на 5 броя ловно огнестрелно оръжие и 3 ловни кучета. В задната част на същото, в багажника, открили 1 брой брезентова раница, 1 брой войнишка мешка, 1 бр. найлонов плик голям и 1 брой найлонова чанта с червен цвят, с надписи, в които било установено наличие на дивечово месо.На проверяващите ловците не представили разрешителни за лов. Бил извикан разследващ полицай от РУП- Асеновград, който извършил оглед на МПС, като всички проверяващи и установените лица в автомобила били отведени в РУП- Асеновград. Там намиращите в описаните торби, мешка и найлонов чувал месо било претеглена и описано и същото е установено както следва: 1 рой брезентова раница, съдържаща вътре заден ляв бут с част от гръбначен стълб с тегло 4,5 кг., предна лява плешка с гръден кост и врат с тегло 5 кг., дъждобран и 4 броя ловни патрони 12 калибър в предния джоб- 9,5 кг. общо, във войнишка мешка е намерен найлонов плик с 4 броя крака, неодрани, долна част с копито, 2 предни и 2 задни видимо от сърна, с общо тегло 0,5 кг., както и найлонова чанта със зелен цвят в която са намерени 1 брой глава- одрана, бял дроб, черен дроб, сърце и бъбрек, с общо тегло 2 кг., найлонова торба червен цвят с бели надписи, съдържаща заден ляв бут с част от гръбнака и гръден кош с общо тегло 5 кг. и малка брадва с кожен калъф с общо тегло в чешката 7,5 кг, както и бял найлонов плик- голям, съдържащ червена чанта с бели надписи, в която са немерени черен дроб, сърце и бъбрек с общо тегло 0,5 кг., бял найлонов плик в който е намерена предна лява плешка с гръден кош с общо тегло 3 кг., и част от заден крак с общо тегло 1 кг., както и найлонова торба с червен цвят с бели надписи, съдържаща предна дясна плешка с гръден кош с общо тегло 3 килограма и 1 брой нож с кожен калъф, целият окървавен, като проверяващите установили, че месото не е само от едно диво животно, предвид наличието на 2 задни леви бута, 2 черни дроба, 2 сърца 3 бъбрека.

С протокол за доброволно предаване от 05.12.2015г. свидетелят М. Х. Б. предал на полицейския служител описаните по-горе раница, мешка, найлонов чувал и чанти, като в протокола посочил, че тези вещи са му били предадени от група ловци, които спрели с колеги и полицаи по черен път, водещ от село ***.

Така намереното месо било прясно, с кръв, като нямало следи от вода, която остава след неговото замразяване. Същото проверяващите преместили в полицейския автомобил, за да не бъде изхвърлено по пътя от лицата, обект на проверката.

Два дни преди това, свидетелят М.Б., на 2-3 декември дал на един от ловците- свидетеля М.Р. един брой сърна, придобита по законен ред- отстреляна в района на ДГС- град Ардино, която била разфасована и в найлонови торби и държана във фризера от август месец. Това месо е дадено два дни преди неговото откриване и целта му е била да бъде използвано при събиране от страна на няколко човека в ловната вила. Същият ден е трябвало да се съберат 8 човека за лов, за да се проведе такъв, но не се събрали толкова хора, поради което и жалбоподателят, ведно със свидетеля Р. и още 3 човека отишли на ловната вила, за да почистят. Докато били на вилата, свидетелят Р. разходил кучетата си, които подгонили една сърна, захапали я и я повалили на земята. Поради безпомощното състояние на животното, той го заколил, а прясното месо сложил в раницата си – брезентова раница, като не казал за това на жалбоподателя. Докато слагал и това месо в джипа, жалбоподателят подреждал вилата и цепел дърва заедно с другите. За наличното месо в управлявания от него лек автомобил „Тойота“ той не знаел, до спирането му от страна на горските стражари и полицейските служители и извършване на оглед на управлявания от него лек автомобил.

За случая е образувано ДП № 1102/ 2015г. по описа на РУП- Асеновград срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 237 ал.1 от НК, по е установено, че намереното месо в багажника на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е било обект на ветеринарно- медицинска експертиза, която е установила, че същото е от тревопасно диво животно, най-вероятно сърна и е предадено за унищожаване на фирма „Екарисаж- Варна“ оод, а като обвиняем по делото е привлечен М.Р.Х..

По доказателствата:

Така установените факти по делото, съдът намери за доказани от показанията на свидетелите Х.Б., С.С., Р.А., М. Р.и М. Б., които кредитира, тъй като същите се характеризират със своята непротиворечивост - вътрешна и помежду си, последователност и логичност и са подкрепени от писмените доказателства по делото.

Не се констатираха противоречия в показанията на тези свидетели, а относно това, дали месото, дадено от свидетеля Б. на свидетеля Р. е било замразено или не, то съдът счита, че такива реално не са налице, предвид на това, че замразеното сърнешко месо от свидетеля Бозов е дадено два дни преди неговото намиране от страна на проверяващите, което време е напълно достатъчно за неговото пълно размразяване, поради което и не се констатира противоречие в показанията на свидетелите в тази част.

Относно това, че месото, дадено от свидетеля Б.е отстреляно законно като трофеен екземпляр, то съдът счита, че неговите показания не са в противоречие с писмените доказателства по делото и по-конкретно- с разрешително за индивидуален лов от 13.018.2015г. , тъй като по делото безспорно е установено ,умъртвяване на сърна от свидетеля Р. на 05.12.2015г. и нейното поставяне в раница- войнишка мешка и в багажник на джипа, именно където е намерена и нейната глава.

Липсата на рога именно е изводима от това, че тя не е трофеен екземпляр и именно за нейното убийство е образувано и досъдебно производство за престъпление по чл.

237 ал.1 от НК. Поради това съдът намери, че показанията на свидетелите Б. и Р. не са в противоречие с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира като надлежно приобщени и достоверни и писмените доказателства по делото, а именно: разрешително за индивидуален лов от 13.018.2015г. , писмо от РП- Асеновград изх. 0 2059 от 08.02.2016г., писмо от РУП- Асеновград от 10.02.2016г., констативни протоколи с № 011220, № 0112221 и № 01122, протокол за доброволно предаване, обяснение от Х. и Заповед № РД – 49 -199 от 16.09.2011г.

От правна страна:

Вмененото нарушение на жалбопадателя е по чл. 85.от ЗЛОД, сочещо, че Който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.