Решение № 1591 от 08.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1591 гр. Варна, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100502066 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. В. К., ЕГН ********** срещу решение №260175/18.03.2022г., постановено по гр. дело №1965/2021г. по описа на ВРС, с което е уважен иска на К. К. К., действащ чрез своята майка и законен представител К. Ж. Ж., като е признато за установено, че жалбоподателят има парично задължение към ищеца в размер на 14 000 лв., представляващи неплатена издръжка за периода 01.07.2019 г. до 01.08.2020 г., дължима на основание брачен договор от 18.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за което вземане са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12105/2020 г. по описа на ВРС, 33-ти състав. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на закона, доколкото е вътрешно противоречиво, необосновано и постановено без да са били обсъдени всички представени по делото и приети от съда доказателства. На първо място твърди, че брачният договор, послужил като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е нищожен, тъй като е сключен при липса на съгласие от негова страна /чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД/, както и поради липса на предвидената в закона форма, а именно нотариално заверяване на подписите на страните, положени или потвърдени пред нотариус /чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД/. В тази връзка излага, че от представените доказателства по безспорен начин се установява, че никой от съпрузите не е присъствал лично пред нотариуса на датата, на която договорът е бил заверен от него – 06.11.2013г. На следващо място твърди, че уговорка, която предвижда, че лице, имащо доход между 1100 ла и 1200 лв. от която са му удържани ежемесечно между 800 и 900 лв. съгласно представени писмени 1 доказателства, да дава издръжка от по 1000 лв. на съпругата и на детето си, с които живее към този момент в едно домакинство, или в общ размер на 2000 лв., противоречи на добрите нрави и закона. Счита, че уговорките в брачния договор относно издръжката следва да обслужват интересите на лица, които оправдано се нуждаят от такава и до размера, от който се нуждаят, като не може да произведе действие уговорка, според която издръжка се дължи в определен размер няколкократно надвишаващ минималната издръжка, независимо от възможностите на задълженото лице да я предостави. Наред с това, разсъжденията на съда за потребностите на детето към момента на постановяване на съдебното решение по настоящото дело са напълно незаконосъобразни доколкото нищожността на един договор или на клауза от него се преценява единствено към момента на сключването му. На следващо място излага, че обжалваното решение е неправилно и вътрешно противоречиво, тъй като от една страна съдът твърди, че затруднението му за заплащане на издръжка може да бъде единствено основание за предявяване на иск с правно основание чл. 150 от СК, а от друга - счита, че не може да се приеме, че исковата претенция е погасена по давност, тъй като настоящата престация черпи правното си основание от поето договорно задължение, а не от разпоредбата на чл. 149 от СК. Твърди, че искането на издръжка за периоди, предшестващи една година датата на подаването на заявлението, по което е образувано заповедното производство, е недопустимо, тъй като правото на иск е погасено по давност, каквото възражение било направено още с отговора на исковата молба. На следващо място счита, че решението е неправилно и немотивирано решение, тъй като съдът не е обсъдил възраженията му, свързани с настоящото му финансово състояние доколкото в самия брачен договор е предвидено, че издръжките по същия се дължат до промяна на обстоятелствата. Твърди, че от 09.08.2019г. е безработен и от м. септември 2019г. няма никакъв доход, поради което е затруднен да заплаща дори минимална издръжка. По изложените съображения моли да бъде отменено обжалваното решение, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявените искове се отхвърлят изцяло, като му бъдат присъдени разноските, направени в двете инстанции разноски.

Чрез депозирания писмен отговор, въззиваемият К. К., действащ чрез своята майка - К. К.а, изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита, че правилно и законосъобразно съдът е уважил предявения иск с оглед представения до делото действителен брачен договор, обвързващ съпрузите. Твърди се, че възраженията на ответника за нищожност на брачния договор на всички заявени от него основания –симулативност, липса на съгласие, лично неявяване на страните пред нотариуса и противоречие на брачния договор с добрите нрави, са останали недоказани.

Излага, че след като е анализирал правилно всички събрани по делото доказателства и наличието на валидно сключен брачен договор, отговарящ на всички законови изисквания, първоинстанцонният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено, а жалбата –отхвърлена като неоснователна.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

По съществото на спора, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по иск на К. К. К. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К. Ж. Ж.- К.а ЕГН 2

**********, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника К. В. К. ЕГН ********** , че последният му дължи сумата от 14000,00лв./ след допуснато изменение в о.с.з. проведено на 18.02.2022г /, представляваща неплатена издръжка за периода 01.07.2019г. до 01.08.2020г., в полза на детето К. К. К. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител К. Ж. Ж.-К.А, дължима на основание брачен договор от **********., с нотариална заверка на подписите, сключен между К. В. К. ЕГН ********** и К. Ж. Ж.-К.А, ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление – 28.09.2020г. до окончателно изплащане на вземането, за което вземане са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№12105/2020г. по описа на ВРС, 33 с-в. Претендират се и разноските по ч.гр.д. № 12105/2020г. в размер на 1400.00лв., включващи заплатена държавна такса в размер на 400,00лв., на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, и сума в размер на 1000,00лв., представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, на осн.чл.78 от ГПК, както и разноските по исковото производство. Според изложеното в исковата молба, К. Ж. Ж.- К.а и К. В. К., се намират в брак, по време на който им се ражда детето К. К. К. ЕГН **********. По време на брака си, а именно на **********. двамата са подписали брачен договор, по силата на който бащата К. К. се задължава да заплаща месечна издръжка на своето дете К. К. в размер на 1000.00лв. Договорът е подписан доброволно от страните, заверен нотариално и всеки от тях притежава екземпляр. Ищцът твърди, че баща му не се интересува от него, нито му плаща определената по брачния договор издръжка, поради която причина майка му ежегодно търси определената между страните издръжка чрез заповедно производство по чл.

417 от ГПК. За всеки издаден изпълнителен лист по производството и определения по него период и сума, се извършва отразяване на гърба на брачния договор. Излага, че през септември 2020г. е подадено заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, на основание подписания брачен договор с нот. заверка на подписите, с което се претендира заплащане на сумата от 20 000.00лв. дължима издръжка за детето К. за периода януари 2019г. - август 2020г. По Заявлението е образувано ч.гр.д.№12105/2020г. по описа на ВРС, 33 с-в и е издаден изпълнителен лист, по силата на който К. В. К. е осъден да заплати на К. К. К., чрез неговата майка и законен представител К. Ж. Ж. – К.а, сумата от 20000.00лв., представляваща дължимата издръжка за детето К. К. за периода януари 2019г.

- август 2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 28.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и 1400.00лв. съдебно деловодни разноски. Тъй като длъжникът е подал възражение, то за ищеца е налице правен интерес от предявява на настоящия иск за установяване на вземането. на чл. 422 от ГПК.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът оспорва иска, като твърди, че предявеният иск е частично недопустим и напълно неоснователен по следните съображения: На първо място се позовава на разпоредбата на чл.

3

149 от СК, съгласно която издръжка за минало време може да се търси наймного за една година преди предявяването на иска. Счита се, че ако, че искът е предявен с подаване на заявлението по чл.417 от ГПК- на 28.09.2020г., то искането на издръжка за периоди, предшестващи една година от тази дата, са недопустими. В този връзка навежда възражение за погасяване по давност за цитирания период. Сочи, че брачният договор, явяващ се основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в заповедното производство, и на който се основава настоящият иск, е нищожен, тъй като същият е сключен при липса на съгласие от страна на ответника /чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД/. Ответникът излага, че през 2013г., във връзка с постъпването на друга работа, съпругата му заживява в София, а идеята за сключване на брачен договор била обсъждана по причини, които нямат връзка с настоящото дело. Твърди, че не са посещавали нотариус за заверка на брачния договор, като самият той научил, че брачният договор е заверен от нотариус във вида, в който е представен, едва когато отношенията му със съпругата му се влошават през 2019 година. Излага, че съпругата му се е възползвала от близките й отношения с нотариус Янчо Н. и му е предоставила договора за заверка, без той или тя да са се явявали лично пред нотариуса. В подкрепа на тези твърдения е и липсата на съвпадение на датите на самия договор и на нотариалната заверка на същия, като датата, фигурираща на договора е **********., а тази на нотариалната заверка е 06.11.2013г. Предвид което твърди, че брачният договор е нищожен и поради липса на предвидената в закона форма, а именно нотариално заверяване на подписите на страните, положени или потвърдени пред нотариус /чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД/, тъй като на 06.11.2013г. нито той, нито съпругата му са се явили лично в кантората на нотариус Янчо Н. във Варна, тъй като и двамата са били на работните си места. На следващо място, ответникът счита, че договорът е нищожен и поради противоречие на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/.

Излага, че уговорките в брачния договор следва да обслужват интересите на лица, които оправдано се нуждаят от издръжка, а не да стимулират към обществено неполезен начин на живот и да покриват нужди извън предназначението й. В този смисъл счита, че няма да произведе действие като нищожна уговорка, според която издръжка ще се дължи, съответно ще се дължи в определен размер, независимо от възможностите на задълженото лице да я предостави както е в случая. Твърди, че към датата на сключване на предварителния договор, доходът му е бил между 1100.00 и 1200.00лв., от които ежемесечно му били удържани между 800.00 и 900.00лв., включително за погасяване на кредит, който изтеглил за семейството си, както и за издръжка на детето му от предходния му брак, докато в същото време съпругата му получава заплата около 3500.00лв. Сочи, че като се има предвид действащото към онзи момент Постановление на МС № 250 от 11.10.2012г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната и възрастта на детето -пет години тази издръжка от 1000.00лв. е прекомерно голяма, предвид нуждите на детето, които не са били по-големи от 4 обичайните за дете на тази възраст, и предвид възможностите на ответника да я изплаща. Още по-основателен е този аргумент по отношение на работоспособна съпруга, която може да се издържа от доходите си.