Решение № 260328 от 04.11.2020, Окръжен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н

О Р Е Ш Е Н И Е

№………./ 04.11.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети и шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ при секретар

Христина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 713 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АГРИКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Йосиф Стоянов” № 15, ет.3, ап.3, представлявано от К.Д., в качеството му на управител, против „БЯЛА АГРО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Хан Крум” № 40, ет. 4, ап. 5, представлявано от управителя И. М., с искане за осъждане на ответника за следните суми: 2 400 лева, които ищецът е платил в повече преди намаляване на цената на един метричен тон слънчоглед по договор за покупко-продажба на слънчоглед, сумата от 5 992.64 лева, платени по споменатия договор за покупка на слънчоглед в размер на 12.28 метрични тона, което количество не е доставено.

Претендира се и сумата от 22 000 лева, платени по същия договор за доставка на 50 метрични тона слънчоглед, за което количество се твърди че не е доставено.

Ищцовото дружество твърди, че на

08.08.2014 г. заедно с ответника са сключили договор за покупко-продажба на 250 метрични тона слънчоглед, по силата на който ищецът се задължил да плати уговорената цена, а ответникът да достави договореното количество. Цената била в размер на 500 лева за метричен тон.

Ищецът сочи, че на 11.09.2014 г. ответникът издал фактура № 114/11.09.2014 г., с която били фактурирани 200 тона слънчоглед на стойност 100 000 лева. Била издадена декларация за произход и добра земеделска практика. Твърди се, че сумата била изцяло заплатена от него, за което са приложени платежни нареждания.

Излага се още, че на 18.09.2014 г. ответникът издал фактура № 115 за 50 метрични тона слънчоглед на обща стойност 25 000 лева. Ищецът твърди, че е заплатил 22 000 лева по издадената фактура, за което също е представил платежно нареждане.

Сочи се, че впоследствие с кредитно известие № 139 от 04.06.2015 г. фактура № 115 била сторнирана поради това, че фактурираното количество от 50 МТ не било доставено. Ищецът твърди, че сумата, която заплатил по сторнираната фактура не му е възстановена.

Според изложеното с кредитно известие № 137 от 04.06.2015г. цената по договора била намалена с 12 лева, а именно от 500 лева, е определена дължима сума от 488 лева за метричен тон слънчоглед. Ищецът твърди, че с оглед намалената цена, следвало да му бъдат възстановени 2 400 лева, равняващи се на разликата, която е заплатил в повече за 200 метрични тона слънчоглед. Твърди, че сумата не му е възстановена.

С кредитно известие № 138/04.06.2015 г. фактура № 114 била сторнирана частично, тъй като ответното дружество не било доставило 12.28 тона слънчоглед на обща стойност 5 992.64 лева.

В заключение ищецът счита, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати процесните суми, както и лихва за забава върху главниците по обективно съединените искове.

В срока по чл.367 от ГПК ответникът

„Бяла Агро“ ЕООД, редовно уведомен по реда на чл. 45 от ГПК, не е депозирал писмен отговор, с което размяната на книжа е приключила.

Ответникът не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В първото по делото открито съдебно заседание, ищецът чрез своите процесуални представители поддържа предявените от него искове и моли съдът да постанови неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Молбата по чл. 238, ал. 1 от ГПК е основателна, доколкото са налице законовите предпоставки по чл. 239, ал. 1, т.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. По делото не е представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което се дължат разноски, за които са представени доказателства по делото- такса в размер на 1 586.16 лева, представляващи платена държавна такса за завеждане на настоящото производство, 5 лева-д.т. за издаване на съдебно удостоверение, 5 лева – д.т. за издаване на обезпечителна заповед. Общо в размер на 1 596.16 лева.

Воден от горното и на основание чл.

239, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА

„БЯЛА АГРО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Хан Крум” № 40, ет. 4, ап. 5, ДА

ЗАПЛАТИ НА „АГРИКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Йосиф Стоянов” № 15, ет.3, ап.3, на осн. чл. 55, ал. 1, предл.3 от ЗЗД следните суми: 2 400(две хиляди и четиристотин) лева, които ищецът е платил в повече преди намаляване на цената на един метричен тон слънчоглед по договор за покупко-продажба на слънчоглед, сумата от 5 992.64 лева(пет хиляди деветстотин деветдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), платени по споменатия договор за покупка на слънчоглед в размер на 12.28 метрични тона, което количество не е доставено; 22 000 лева(двадесет и две хиляди лева), платени по същия договор за доставка на 50 метрични тона слънчоглед, което количество не е доставено както и законната лихва върху всяка една от главниците, считано от 04.06.2020 г. до окончателно изплащане на задължението.

ОСЪЖДА

„БЯЛА АГРО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Хан Крум” № 40, ет. 4, ап. 5, ДА

ЗАПЛАТИ НА „АГРИКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Йосиф Стоянов” № 15, ет.3, ап.3, на осн. чл. 86 от ЗЗД лихва за забава върху главниците за периода от 04.06.2017г. до 04.06.2020г. в размер на: 9 261.29 лева.

ОСЪЖДА „БЯЛА

АГРО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Хан Крум” № 40, ет. 4, ап. 5, ДА

ЗАПЛАТИ НА „АГРИКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Йосиф Стоянов” № 15, ет.3, ап.3, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 596.16(хиляда петстотин деветдесет и шест лева и шестнадесет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

Ответникът следва да преведе процесните суми по следната банкова сметка:

***

„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД

IBAN : ***: UNCRBGSF

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: