Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9011 от 15.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 74420/2024
Вид
Решение № 9011
Подписан
15.05.2026
В сила
15.05.2026
Състав
ЯНА ДИМИТРОВА БОРИСОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9011 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20241110174420 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове от „.........“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД против Б. С. Б. за заплащане сумата 705,55 евро /1379,93 лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в имот, находящ се в гр. ......... с абонатен №...., сумата 138,29 евро /270,47 лева/ - обезщетение за забава в размер на законната лихва главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 18.11.2024 г., сумата от 17,58 евро /34,38 лева/ - представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2022 г. до м. 04.2023 г. и сумата 4,14 евро /8,10 лева/ - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 18.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство на лицето С. Н Б., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да било необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като същият не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се дължали. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършвала услугата дялово разпределение, стойността на която следвало да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в сградата, в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл.

139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът изпаднал в забава, тъй като не заплатил стойността на потребената топлинна енергия и услугата за дялово разпределение в срок, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е 1 оспорил исковите претенции, позовавайки се на изтекла в негова полза погасителна давност за задълженията преди 31.10.2021 г. Оспорва ответникът да е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове предвид липсата на облигационна обвързаност с ищеца.

Посочва, че между него и ищеца не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия. Счита, че през процесния период имотът е ползван от друго лице, което следвало да отговаря за задълженията. Моли за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки приложимите законови норми, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД. По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, нейната стойност, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е била извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ сочи основният източник, пораждащ облигационно правоотношение, и това несъмнено е писмен договор, сключен при общи условия, по силата на който възникват права и задължения за страните. Законът обаче предвижда и друг начин за възникване на облигационна обвързаност в разпоредбата на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. В този случай и без лицето да е сключило писмен договор с "........." ЕАД, по силата на тази разпоредба и със самия факт на притежаване на право на собственост, или вещно право на ползване на обект, находящ се в топлофицирана сграда, се счита, че лицето е клиент на топлинна енергия и между страните е възникнало облигационно отношение по силата на закона. Правилото е, че собствениците или титулярите на ограничено вещно право на ползване на топлофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, с изключение на случаите, в които между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, например с откриване на индивидуална партида за целия имот /аргумент от ТР № 2/17.05.2018 г. на ОСГК/.

В настоящия случай видно от представените по делото преписи на заповед РД-412167 от 20.12.1990 г. и саморъчно завещание от 21.12.1987 г. се установява, че процесният имот е бил придобит по силата на завещателно разпореждане от лицето С. Н Б.. От представеното удостоверение за наследници на същия се установява, че той е починал на 22.12.1996 г., като за свои наследници е оставил М Г Б.а – съпруга, починала на 01.11.2024 г., и Б. С. Б. – син.

Процесният период на претендираните вземания е от 05.2021 г. до 04.2023 г., през който двамата наследници са били съсобственици на имота при равни идеални части – по ½ за всеки от тях. С оглед характера на задължението за заплащане на доставена топлинна енергия и липсата на установена солидарна отговорност между съсобствениците, същите отговарят разделно за задълженията към топлопреносното предприятие, съразмерно на притежаваните идеални части.

Ето защо ответникът Б. С. Б. се явява клиент на доставената в процесния имот топлинна енергия в качеството му на съсобственик за ½ идеална част от имота и съответно 2 отговаря разделно за ½ от дължимата цена за доставена топлинна енергия и съответните начислени услуги за дялово разпределение. За останалата ½ идеална част от задължението същият не е пасивно материалноправно легитимиран.

За установяване на обстоятелствата дали е била доставена топлинна енергия до имота, в какъв обем и при наличие на годни измервателни уреди, съдът не разполага със специални знания, поради което изцяло възприема заключението по допуснатата съдебнотехническа експертиза, тъй като същото е обосновано, логично и последователно.

Вещото лице е извършило обстойна проверка, като е установило, че етажната собственост по местонахождение на процесния имот е сключила Договор № 1930/015.01.2002 г. с ФДР „........" ЕООД за извършване на монтаж на измервателни уреди топлинни разпределители и термостатни вентили, на дялово разпределение на доставената ТЕ и извършване на услуга „топлинно счетоводство“. Вещото лице е посочило, че в имота е ползвана ТЕ за отопление на имот през целия процесен период и такава е била начислявана от ищеца, както и е била начислявана ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за доставка на БГВ. От приложените документи се изяснява, че същият е разполагал в жилището си с 5 броя отоплителни тела - радиатори, на които са монтирани 5 броя топлинни разпределители и 5 броя термостатни вентили, както и 2 броя водомери за отчитане на БГВ. От м. 05.2021 г. до 04.2023 г. е извършвано дялово разпределение от петте броя ИРРО Индивидуален разпределител за разход на отопление/. През същия период ТЕ, отдадена от сградна инсталация е определяна съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. За периода 05.2021 г. - 04.2023 г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията на 2 бр. Вещото лице констатира, че през целия процесен период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС. През процесния период ФДР „........“ ЕООД е извършвала дялово разпределение на енергията.

Вещото лице е изчислило общата стойност на доставената топлинна енергия, която възлиза на сума в размер на 1019,57 евро /1994,11 лв./

С оглед изложеното, ответникът Б. С. Б. се явява клиент на доставената в процесния имот за процесния период топлинна енергия, в качеството му на съсобственик, но за ½ част от стойността и или за сума в размер на 509,79 евро, като за останалата ½ част от вземането ответникът не е материалноправно легитимиран. Предвид изводите на съда за валидно възникнало облигационно отношение между ищеца и ответника, следва да се разгледа и възражението, направено от ответника за погасяване по давност на част от вземанията.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Задължението за плащане на дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 - дневен срок съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД, която предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. За изпадане в забава не е необходимо нито обявяването на фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до длъжника за плащане С оглед на това, доколкото искът е подаден на 3

13.12.2024 г., погасени по давност биха се явили всички вземания на ищеца с настъпила изискуемост 3 години преди нейното подаване – т.е. с настъпил падеж до 13.12.2021 г. Ето защо всички вземания за периода от месец 05.2021г. до месец 09.2021 г. /вземането е станало изискуемо на 15.11.2021 г./, се явяват погасени по давност. Съгласно заключението на СТЕ за периода 05.2021 г. - 09.2021 г. е потребено количество ТЕ за БГВ, както следва: за периода 05.2021 г. - 06.2021 г. е потребено количество ТЕ за БГВ в размер 63,64 лв.; за периода 07.2021 г. - 09.2021 г. е потребено количество ТЕ за БГВ в размер на 109,84 лв., поради което възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията на ищеца за стойността на доставена топлинна енергия в размер на 88,70 евро /173,48 лв./ и за периода 05.2021 г. до 09.2021 г., е основателно.