Решение № 1513 от 22.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330203107 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 008650/24.03.2026 г., издадено от ВрИД Председател на Комисия за защита на потребителите, с което „ВиЗ Капитал“ ООД, с ЕИК:

203452817 е санкционирано с ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 15338.76 евро за нарушение на чл. 55б, ал. 1 Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Жалбоподателят, „ВиЗ Капитал“ ООД, представлявано от адв. С. Т., оспорва правилността и законосъобразността на издаденото НП и моли същото да бъде отменено. Твърди се, че дружеството не извършва продажби на дребно по смисъла на закона, както и че дори и да се приеме, че е налице нарушение, то предвид липсата на настъпили вредни последици, приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН. Твърди се и непропорционалност на наложената санкция. Предвид това се моли обжалваното НП да бъде отменено.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, „ВиЗ Капитал“ ООД, оспорява така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. Претендират се разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение. При условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

С обжалваното наказателно постановление на дружеството-жалбонодател е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 55б, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, изразяващо се в това, че към 15.10.2025 г., в качеството си на задължен субект по смисъла на закона, дружеството не е предоставило на Комисията за защита на потребителите информацията но чл. 556, ал. 2 ЗВЕРБ в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, съобразно реда и начина, установени в закона и конкретизирани в издадените от КЗП указания.

Като свидетел по делото е била разпитана актосъставителката, коятов своите показания потвърждава изнесените от нея в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания като обективни и неопровергани от събрания по делото доказателствен материал.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото доказателства се обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 55б, ал. 1 ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване на цените търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната финансова година над 10 000 000 лв. са длъжни да публикуват ежедневно до 7.00 часа в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите. Съгласно чл. 55б, ал. 2 ЗВЕРБ, която е възведена като нарушена в конкретния случай, когато търговец по ал. 1 не поддържа интернет страница, той ежедневно предоставя на Комисията за защита на потребителите информацията по ал. 1 в машинночетим формат, 2 позволяващ извличане на данни.

Видно от приложената в конкретния случай норма, за да бъде налице нарушение от една страна е необходимо да се установи, че субектът на същото е търговец на дребно с посочените конкретно стоки, а от друга – да са достигнали оборот за предходната финансова година над 10 000 000 лв. В конкретния случай при лежаща доказателствена тежест върху наказващия орган, от страна на същия не е установено, нито в НП е посочено защо се претендира, че в случая се касае до търговец на дребно. Както бе посочено погоре, последното е основание за ангажиране на администартивнонаказателната отговорност, доколкото в конкретния случай визираната за нарушена разпоредба е адресирана към конкретен субект търговец на дребно. Освен това НП страда и от липса на каквото и да е отнасяне на факти към твърдяната дата на нарушението – посочена е една дата, която на фона на липсата на каквато и да е фактология и обосновка създава убеждение за произволна. Формално е посочено и място на нарушението – с. Устина, за което отново липсват каквито и да е факти, които да обосновават извод, че това е място на извършване на нарушението. Видно е, че в НП са цитирани редица законови разпоредби, без да е налице посочване на факти, които да бъдат съотнесени към съставомерните признаци на твърдяното извършено нарушение.

За да презизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и НП, следва да съдържат отнапред определени в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и НП, са посочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Тук следва да се има предвид, че посочването на дата и място следва да са обвързани със съответни факти, въз основа на които да се сподели извода на наказващия орган, че посочените от него дата и място са коректните, защото противното създава убеждение за произволно посочени такива. Последното препятства от една страна правото на защита и възможността санкционираното лице да разбере какво конкретно 3 нарушение се твърди да е извършило, вкл. кога и къде, а от друга възможността на съда да извърши контрол по правилност и законосъобразност на направените в НП изводи. Ето защо обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

По въпроса за разноските:

Предвид крайния изход на делото, разноски се дължат в полза на жалбоподателя. В конкретния случай се претендират такива в размер на 1800 евро. От друга страна от процесуалния представител на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че в случая процесуално представителство на дружеството-жалбоподателя в открито съдебно заседание не е осъществено, а правното съдействие се изразява единствено в изготвяне на жалба срещу НП и депозиране на писмено становище, съдът намира, че размерът на претендираното възнаграждение следва да се редуцира на 205 евро, доколкото правото на свободно договаряне на адвокатското възнаграждение между адвокат и клиент, не следва да е за сметка на насрещната страна, когато същото очевидно надвишава минималните предвидени в закона размери при липсата на явяване пред съд, какъвто е настоящият случай. Ето защо ПРС ІV н. с.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 008650/24.03.2026 г., издадено от ВрИД Председател на Комисия за защита на потребителите, с което „ВиЗ Капитал“ ООД, с ЕИК:

203452817 е санкционирано с ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 15338.76 евро за нарушение на чл. 55б, ал. 1 ЗВЕРБ.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите ДА ЗАПЛАТИ на „ВиЗ Капитал“ ООД, с ЕИК: 203452817 сумата от 205.00 евро, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията за адвокатско възнаграждение за разликата над присъдените 205.00 евро до претендираните 1800 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5