Определение № 533 от 06.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 533 гр. Л., 06.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500283 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 413, ал.2 ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№ 5227/08.06.2023 г. подадена от „ПРОФИКРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, ЕИК ***, чрез процесуален представител юрисконсулт Галина Кръстева против разпореждане № 1031/01.06.2023 г. по ч. гр. д. № 20234310100767 по описа за 2023 година на Районен съд - Л., в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Т. В., ЕГН **********, гр. Л., ж.к. „Червен бряг“, бл.109, вх. Е, ет.8, ап.15 за сумите: 565.39 лева – договорно възнаграждение за периода от 25.08.2022 г. до 25.04.2023 г.; 138.28 лева – лихва за забава от 26.09.2019 г. до 25.04.2023 г. и 15.80 – лихва за забава от 25.04.2023 г. до 29.05.2023 г.

Жалбоподателят излага твърдения, че целта на заповедното производство е да види спорността на вземането, а не дали съществува вземането и съдът не следва да прилага процедурите по исковия процес.

Счита, че длъжникът е бил уведомен за възнаградителната лихва, за условията на договора, уговореният ГЛП е в нормите, определени от закона, а ГПР не надвишава изискванията на чл.19 ЗПК, поради което тази лихва не следва да се счита за неравноправна и следва да бъде присъдена. Счита, че уговореният ГЛП не противоречи на добрите нрави и закона. Излага 1 съображения, че е доказал началният период на забава за законната лихва и същата е в определените от закона размери. Излага подробни съображения за претендираните лихви и счита, че същите са индивидуализирани. Моли съда да отмени разпореждане в обжалваната част и да постанови акт, с който да бъде издадена заповед за изпълнение. Необжалва разпореждането в частта за останалите поискани суми и лихви. Претендира разноски във настоящото производство в размер на 15.00 лева – държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОКРЪЖЕН СЪД - Л. като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на обжалването

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Галина Кръстева, с надлежно учредена представителна власт (л.9 от делото).

Разпореждането е връчено на заявителя на 01.06.2023 г. ( л.23 от първоинстанционното дело), Съгласно чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт, поради което същият изтича на 08.06.2023 г.

Жалбата е подадена чрез куриерска фирма на 07.06.2023 г. ( л.10 от делото), поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК. Жалбата съдържа всички необходими реквизити на основание чл.279 вр. чл.260-261 ГПК и следва да се разгледа по същество.

Заплатена е държавна такса в размер на 12.50 лева за това производство (л.15 от делото), съгласно чл.18 и чл.19 ТТДССГПК, таксата е в размер на 15.00 лева. Следователно не е внесена разликата от 2.50 лева, поради което на основание чл.77 ГПК „ПРОФИКРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София, бул.

„България“ № 49, бл.53Е, вх. В, ЕИК *** следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на ОС – Л. (BG13 TEXI 9545 3103 6482 00) сумата от 2.50 лева (два лева и петдесет стотинки), представляваща разликата от внесената държавна такса до пълния размер от държавна такса в размер на 15.00 по въззивно частно гражданско дело №п20234300500283.

По правилността на съдебния акт

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в 2 производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от ПРОФИКРЕДИТ България“ ЕООД, гр.

София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, ЕИК ***, чрез процесуален представител юрисконсулт Галина Кръстева, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение срещу В. Т. В., ЕГН **********, гр. Л., ж.к. „Червен бряг“, бл.109, вх. Е, ет.8, ап.15 за сумите по договор за потребителски кредит № 30039043762/27.08.2019 г.: 481.69 лева главница; 565.39 лева, представляващи договорно възнаграждение за периода от 25.08.2022 г. до 25.04.2023г.; 118.19 лева, представляващи закупен пакет от допълнителна услуга Фаст, дължима до 25.04.2023 г. ; 342.80 лева, представляващи закупен пакет от допълнителна услуга Флекси, дължима до 25.04.2023 г. ; 20.00 лева, представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането;

138.28 лева, представляващи мораторна лихва от датата на забава на длъжника в забава 26.09.2019 г. до 25.04.2023 г. ; 15.80 лева, представляващи мораторна лихва от датата на изтичане на погасителния план 25.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението 29.05.2023 г. ; ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски в заповедното производство в размер на 33.64 – държавна такса и 180 лева – юрисконсултско възнаграждение. Посочва, че за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва, на основание чл.6 ЗМДВИППП.

В заявлението е посочено, че паричното задължение с В. Т. В. е възникнало по договор за потребителски кредит № 30039043762/27.08.2019 г., по който било уговорено, че отпуснатият кредит е в размер на 2500.00 лева за срок от 36 месеца, а размерът дължим по договора е 4 353.73 лева. Към договора потребителят избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, чието възнаграждение възлизало общо на 1950 лева. Страните се уговорили тези 3 суми да бъдат разсрочени във времето за срок от 36 месеца, чието погасяване да се осъществи на равни месечни вноски в размер на 175.20 лева. Посочено е, че заемополучателят ГЕОРГИ РОСЕНОВ АРМИРОВ не е изпълнил задължението си да върне заемната сума, поради което кредиторът направил извънсъдебни разходи за събиране на кредита в размер на 20.00 лева. поради изпадането на длъжника в забава претендират лихвата за забава от 26.09.2019 г. (дата на изпадане в забава) до 25.04.2023 г. в размер на 138.28 лева, както и лихва за забава върху цялата сума от датата на края на кредита, а именно 25.04.2023 г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК 29.05.2023 г. в размер на 15.80 лева. Към заявлението е приложен Договор за потребителски кредит № 30039043762/27.08.2019 г.

С разпореждане № 1018/31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 763/2023 г., Районен съд - Л. е уважил заявлението за следните суми: 481.69 лева главница и 23.95 лева, представляващи разноски пропорционално на уважената част ведно със законната лихва върху гравницата от датата на подаване на заявлението 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Със същото разпореждане съдът е отхвърли заявлението за сумите:

565.39 лева, представляващи договорно възнаграждение за периода от 25.08.2022 г. до 25.04.2023г. ; 118.19 лева, представляващи закупен пакет от допълнителна услуга Фаст, дължима до 25.04.2023 г. ; 342.80 лева, представляващи закупен пакет от допълнителна услуга Флекси, дължима до 25.04.2023 г. ; 20.00 лева, представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 138.28 лева, представляващи мораторна лихва от датата на забава на длъжника в забава 26.09.2019 г. до 25.04.2023 г. ; 15.80 лева, представляващи мораторна лихва от датата на изтичане на погасителния план 25.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението 29.05.2023 г. ; ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

За да отхвърли заявлението РС – Л. е приел, че пакетът от допълнителни услуги и таксата по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания представляват неравноправни клаузи. По отношение на лихвите съдът е приел, че не са конкретизирани поотделно върху чистата стойност на кредита, а върху пакета от допълнителни услуги и върху тях лихва не се дължи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

4

Обжалва се разпореждане само в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумите: 565.39 лева – договорно възнаграждение за периода от 25.08.2022 г. до 25.04.2023 г.; 138.28 лева – лихва за забава от 26.09.2019 г. до 25.04.2023 г. и 15.80 – лихва за забава от 25.04.2023 г. до 29.05.2023 г.

Ето защо настоящият състав приема, че разпореждане № 1031/01.06.2023 г. по ч. гр. д. № 20234310100767 по описа за 2023 година на Районен съд - Л. в останалата част, а именно за сумите: 481.69 лева главница; 118.19 лева, представляващи закупен пакет от допълнителна услуга Фаст, дължима до 25.04.2023 г. ; 342.80 лева, представляващи закупен пакет от допълнителна услуга Флекси, дължима до 25.04.2023 г. ; 20.00 лева, представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, е влязло в законна сила още на 08.06.2023 г., поради необжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.

Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя 5 значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Настоящият състав приема, че след като атакуваната разпореждане е влязло в частта за недължимост на сумите по пакета от допълнителни услуги и таксата по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания, поради тяхната неравноправност, то аргумент от по-силното основание (per argumentum a fortiori), то върху тези суми не следва да се дължи законна лихва, затова правилно заповедният съд е уважил частично заявлението – главницата и лихва върху нея. Ето защо тези суми следва да се изключат от задължението.

Искането на заявителя да получи лихви от забава и възнаградителни такива би било основателно, ако размерът е посочен съобразно рамката на закона и настъпилите плащания по кредита. След като разпореждането е влязло в сила досежно посоченото възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, което като противоречащо на закона е отхвърлено от съда, то няма как да се претендира и лихва върху такова възнаграждение.

Това се отнася и за възнаградителната лихва, каквато по принцип се дължи от потребителя, но с оглед акцесорния характер, приетата от районния съд нищожност на споразумението за допълнителни услуги и включване на възнаграждението за тези услуги в общия размер на месечните погасителни вноски (главницата), размерът на претендираната възнаградителна и мораторна лихва се явяват функция и от вземането за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, затова правилно е отказано издаване на заповед и за тази лихва. Размерът на законната лихва след настъпване на изискуемост е формиран върху същото главно вземане, включващо и възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги, поради което за него също не следва да се издава заповед за изпълнение. В това производство, съдът не би могъл да установи размерът на лихвата за забава, тъй като тя е определена на база неравоправни клаузи, която включва лихва върху главница, лихва върху договорна лихва, лихва върху сумата по Фаст и Флекси. Следователно като краен извод настоящата инстанция приема, че претендираните лихви не могат да бъдат определени в настоящето производство, а евентуално това би станало в исковото производство.