Решение № 192 от 13.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Бургас, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120200582 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба на „В.“ ЕООД с ЕИК: *** против Наказателно постановление № 857934-F848510/24.10.2025 г., издадено от Заместник -директора на ТД на НАПБургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4 , т.2 от КСО , вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ вр. чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се изтъкват съображения за неспазване на срока по чл.34,ал.1 ЗАНН при съставяне на АУАН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.К. Т., която отстоява становище процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП със съображения, преповтарящи и доразвиващи отразените в жалбата. Претендира отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт Г.А., надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на упълномощено лице от жалбоподателя на 13.01.2026 г., а жалбата е депозирана на 27.01.2026 г. по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 17.09.2025 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл.5,ал.4 КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец 6 за месец март 2025г. Отбелязано е,че всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас лице подава декл.образец 6 по интернет или в сградата на ТД на НАП Бургас, ул.“Александровска“ №26, ет.1.

Декларация Образец 6 с данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, следва да се подаде в срока за 1 подаване на декларация Образец 1, както следва: А)до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; Б) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок /25-то число/-до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението – чл.4,ал.3, т.1 Наредба №Н-13/17.12.2019 г. на МФ.

Датата, посочена в декларацията на начисляване/изплащане на заплатите е 30.04.2025 г.

Декларацията е следвало да бъде подадена до 30.04.2025 г.

Декларацията е подадена по интернет с КЕП на 19.06.2025 г. и е приета.

До лицето е била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, и по електронен път, връчена на 03.09.2025 г. съгласно удостоверение за извършено връчване /л.14/. В указания в поканата срок законен или упълномощен представител на дружеството-нарушител не се е явил и АУАН е бил съставен в негово отсъствие в хипотезата на чл.40,ал.2 ЗАНН .

АУАН бил връчен на упълномощено лице от управителя на жалбоподателя на 17.09.2025 г., инкорпорирано в материализираната в л.12 разписка.

Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид били пресъздадени идентични факти, като за нарушението,квалифицирано по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО , вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. МФ вр. чл.4,ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. МФ на основание чл.

355,ал.1 КСО била наложена на нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие, че качествена процесуална характеристика на тяхното съдържание е вътрешната им съгласуваност, еднопосочност и устойчивост, предвид което индивидуално и съвкупно оценени доказателствата представляват кредитируема основа за изграждане на изводи по фактите.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.И от изложението в жалбата съдът формира заключение,че изначално липсват спорни моменти по очертаната фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 16– Заповед № ЗЦУ 30- 875/23.06.2025 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от с.Заповед.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН , не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Този срок започва да тече от първата дата, на която е можело да се установят извършеното нарушение и нарушителят.

В случая, според фактическото установяване в АУАН,дружеството не е подало декларация обр. 6 за месец март 2025 г., в срок до 30.04.2025 г., поради което първи възможен момент, в който е можело да се установи, както извършеното нарушение, така и нарушителят е 02.05.2025 г. (петъкприсъствен ден), тъй като Националната агенция за приходите поддържа регистър и база данни за задължените лица. Този регистър е в рамките на същата административна структура, която администрира и води отчетността по изпълнението на вмененото задължение, а дали наказващият орган "ще узнае" факта на неподаване на декларацията е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. Според законодателя срокът от три месеца е разумен и достатъчен по своята продължителност за това, съответната администрация да извърши служебно необходимата проверка въз основа на наличните данни и документи, за да установи извършеното административно нарушение, чрез съставянето на АУАН. Бездействието на длъжностните лица от ТД на НАП при упражняване на това им правомощие не може нерегламентирано да води до удължаване на сроковете за осъществяването на административнонаказателна отговорност. В този смисъл, без правно значение за срока е датата на която дружеството фактически е подало декларацията – 19.06.2024 г.. Наказващият орган, след като разполага с базата данни на задължените лица, няма основание фактически да удължава срока, като се позовава на момента на по-късното подаване на декларацията, след като съобразно ресурса, който притежава, обективно 2 възможно е да установи нарушението в дадения законов срок. Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е предпоставка за законосъобразното развитие на производството. /така виж актуалната касационна съдебна практика в Решение № 10249 от 20.11.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1424/2025 г./

Изцяло в т.см. е и Решение № 918 от 2.02.2026 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2085/2025 г.“Релевантна за началото на срока по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН е първата дата, на която е било видно от информационната система на НАП, че лицето не е подало декларацията по КСО – 25.07.2024 г. В настоящия случай, както е отбелязал първоинстанционният съд, към момента на подаване на декларацията 26.08.2024 г. все още не е бил изтекъл срокът, което е било допълнителна възможност за органа да спази срока.

Обстоятелството дали и кога органът ще реши да анализира намиращата се при него информация е субективно решение и не може да се приеме за начало на срока по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 от ЗАНН“ Изцяло в този смисъл са и разясненията по приложението на чл.34,ал.1 ЗАНН в Решение № 10492 от 26.11.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2087/2025 г. Решение № 1388 от 21.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1667/2020 г.и в Решение № 1493 от 3.11.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1774/2020 г. Решение № 476 от 9.05.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 429/2023 г. и мн. др./ Срочността на образуване на административнонаказателния процес, в т.ч. допустимите времеви рамки, в които е възможно проверяващите органи да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание, са императивно установени и не могат да бъдат изкуствено адаптирани към свободното усмотрение на наказващия орган и закъснялата служебна инициатива на проверяващите субекти, особено за обществени отношения в сферата на административно-наказателната отговорност. След като пред органа са били налице всички документи, от които да направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл. 34 ЗАНН.

От формална страна съдът приема,че са спазени задължителните минимални стандарти за описание на нарушението по чл.42,ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН.

Единствено в сферата на пълнота на изложението и по приложимия материален закон:

По делото няма спор по фактите, че жалбоподателят, в качеството си на осигурител в законноустановения срок не е подал необходимите данни с декларация образец 6 за м. март 2025 г. за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите". Нормата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО предвижда, че осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Според разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н13/17.12.2019 година, работодателите, осигурителите, предприятията по чл. 1, т. 6 и техните клонове и поделения, осигурителните каси за своите членове – осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 6 съгласно приложение № 4, като декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – едновременно с подаване на декларация образец № 1, т. е. в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или 3 изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 12, т. 1 , 2 и 4 от КСО за лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 1, 2 и 5 от КСО.