Решение № 55 от 12.05.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Панагюрище, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230100885 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД, 86 ЗЗД Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени “АПС Бета България” ЕООД срещу Д. В В. приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1854, 38 евро (3626,86 лв.), представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № 2098739 от 27.09.2019г. сключен между ответника и “Кредисимо” ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 720,88 евро (1409,92 лв.) - мораторна лихва за периода от 19.02.2021 г. до 11.08.2025 г., и 248,62 евро (486,25 лева) - мораторна лихва за периода от 19.02.2021 г. до 11.08.2025 г., който договор за кредит е обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство сключен между “Ай тръст” ЕООД и Д. В., които суми са прехвърлени на ищеца на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. сключен между ищеца и “Ай тръст” ЕООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 401/2025 г. по описа на Районен съд - Крумовград.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ответникът и “Кредисимо” EАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2098739 от 27.09.2019 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства 1 за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече. В случай, че се приеме, че договорите не е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, то се моли да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Излага се, че при сключване на процесния договор за спазени нормите на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. подробно е разяснена процедурата, по която е сключен договора. Излага се, че съобразно процесния договор за потребителски кредит № 2098739 от 27.09.2019г. ответникът е получил сумата от 4000 лв., със задължение да я върне на 24 броя вноски по 227,79 лева в срок до 18.01.2021г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение №

1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 32%, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 37,14%.

Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Излага се, че в съдебната практика е прието, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Сочи се, че в Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „Кредисимо“ ЕАД, като в Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 oт ОУ страните са постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна 2 лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 oт ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 oт ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Излага се, че на 27.09.2019г., ответникът е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството “Ай Тръст” ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство. На 27.09.2019 година “Ай Тръст” ЕООД и “Кредисимо” ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който “Ай Тръст” ЕООД се е задължило спрямо “Кредисимо” ЕАД за всички задължения на Д. В., по Договора за кредит. Сочи се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, поради което “Кредисимо “ ЕАД е поканило “Ай Тръст” ЕООД да заплати всички изискуеми задължения на Д. В. по Договора за кредит на 18.02.2021 г. , за което в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство “Ай Тръст” ЕООД е изпратило уведомление до Длъжника на 23.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от “Ай Тръст” ЕООД, като на 23.02.2021 г. “Ай Тръст” ЕООД е погасило дължимите от Д. В. суми. С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021 г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. “Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 към дата 18.02.2021 г., неразделна част от договора. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща, като в евентуалност се моли да се приеме, че ответникът е уведомен с връчване на исковата молба за отговор.

Излага се, че размерът на лихвите е съобразен със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Твърди се, че ищецът е входира заявление по чл. 410 ГПК, по което производство е ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, което поражда правен интерес за ищеца от предявяване на настоящата искова претенция. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който е направено искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК до приключване на гр.д. № 785/2025 г. по 3 описа на Районен съд - Панагюрище. Освен това в отговора на исковата молба се сочи, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като противоречи на разпоредбите на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД. Сочи се, че действително между ответника и “Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, при които е уговорено заплащането на такса за поръчител в размер на 4176,24 лева, при отпусната в заем сума от 4000 лева, като общия размер на дълга се е увеличил до сумата от 9 643,20 лева. В отговора на исковата молба се сочи, че към основния договор за потребителски кредит, е сключен допълнителен договор за поръчителство, обезпечаващ процесния договор за кредит, по който на ответникае начислена допълнителна такса за възнаграждение на поръчителя. Въпросната допълнителна такса е дължима, по силата на чл. 4, ал. 1 от процесния договор за кредит (без да е включена в приложение № 1 на същия) на юридическо лице - поръчител, предварително избрано и одобрено от „Кредисимо“ ЕАД. Като, в настоящия случай поръчител е „АЙ Тръст“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е ответното дружество - „КРЕДИСИМО” ЕАД. Видно от Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство, дължимото възнаграждение на поръчителя е в размер на 4 176,24 лв., което е 100% от отпуснатия заем, което възнаграждение не е включено, нито в годишния процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит, нито в погасителния план към него. Сочи се, че Договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, тъй като Договорът за кредит /заем/, какъвто е настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дефиниция в Параграф 13, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския кредит. Следва да се подчертае, че в случая, разпоредбите на специалните закони - Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, дерогират общите правила, съдържащи се в Търговския закон.

Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно Параграф 4 от ДР на ЗПК, този Закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април, 2008 г. относно договорите за потребителските кредити.

При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, 4 консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското и търговското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в ЗПК, не са предвидени особени правила за сключването и действителността му. На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.