Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 03.04.2023, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Касационно административно наказателно дело 42/2023
Вид
Решение № 68
Подписан
03.04.2023
Състав
ИРЕНА ИЛКОВА ЯНКОВА, БОЙКА МИХАЙЛОВА ТАБАКОВА ПИСАРОВА, РАЙНА ДИМОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 68 03.04.2023 година град

Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Чл

Членове: ИРЕНА

ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА при секретаря Пенка

Маринова и с участието на прокурор Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА

ЯНКОВА КАН дело № 42 по описа за 2023 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63,в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на

Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Д.Л., против Решение № 331/20.12.2022 г., постановено по АНД № 1171/ 2022г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-2200064 от 28.10.2022 година. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в, от ЗАНН.. Според касатора, независимо че в АУАН е посочено, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 61,ал.1 от КТ, изразяващо се в несключване на трудов договор с работника и служителя, след като АНО е установил, че деецът следвало да се санкционира за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, в негово правомощие е да преквалифицира нарушението. В противоречие със закона било прието, че АНО е следвало да прекрати производството по делото. Отделно районният съд не бил се произнесъл по съществото на спора, с което е допуснал съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда или алтернативно да потвърди издаденото наказателно постановление № 24-2200064 от 28.10.2022 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба „Алберт – Алексиев“ ООД гр. Казанлък не изпраща представител и не взема становище по подадената касационна жалба Представителят на Окръжна прокуратура

– Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата, с оглед на което счита, че постановеното от Казанлъшкия районен съд решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Производството пред

Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „Алберт - Алексиев“ ООД гр.

Казанлък Загора против Наказателно постановление № 24-2200064 от 28. 10. 2022 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №24-2200064 от 29.09.2022 г., на „Алберт- Алексиев“ ООД гр. Казанлък, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 2000 лева за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ. Изложените в АУАН и в съставеното въз основа на него НП обстоятелства, преценени от административно наказващия орган като нарушение, са следните: „Алберт - Алексиев“ ООД гр. Казанлък приема на работа на обект Белеза бар - грил, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Старозагорска“ № 2, стопанисван от „Алберт - Алексиев“ ООД, на 27.09.2022 година Ганка Иванова

Ганева – мияч на чинии, без преди това да сключи с нея трудов договор, а вместо това е сключен граждански договор №1 от 26.09.2022 г. между „Алберт - Алексиев“ ООД гр.- Казанлък и Ганка Иванова Ганева.

При осъществения контрол за законосъобразност, след извършена преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, Казанлъшкият районен съд е приел, че административнонаказателното обвинение е повдигнато в АУАН за това, че дружеството не било сключило трудов договор с Иванова,, като била посочена правна квалификация на нарушението чл. 61,ал.1 от КТ. Впоследствие в НП било описано, че се касае за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ. Приел е, че АНО е следвало да прекрати производството по делото и върне административнонаказателната преписка за ново произнасяне на актосъставителя. Констатираното от съда нарушение било съществено, тъй като се ограничавало правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност дружество. Съдът не се е произнесъл по съществото на спора.

Решението на

Казанлъшкия районен съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

След като наказващият орган при проверката по чл. 52, ал. 4 ЗАНН е установил, че нарушението е извършено по чл. 1, ал.2 от КТ, няма пречка този факт да бъде въведен с наказателното постановление и въз основа на него да се извърши преценка за приложимия закон. Понеже наказващият орган действа като особена юрисдикция и издаденото от него наказателно постановление има правораздавателен характер, той е органът, който на този етап от административнонаказателното производство извършва квалификацията на нарушението, подвеждането на установените от него факти и обстоятелства от обективната и субективната страна на деянието под хипотезата на съответната административнонаказателна норма, което е видно, включително от правомощията му по чл. 53, ал. 2 и чл. 54 ЗАНН. Да се приеме, че наказващият орган е ограничен само от констатациите в АУАН, означава да се отрече неговата възможност да установява факти и обстоятелства, въз основа на които да извърши собствена преценка за съставомерността на нарушението и приложимата санкционна норма. Целта на закона не е да ограничи правомощията на наказващия орган, който може да бъде наречен условно "първа инстанция", а напротив, да разполага той с възможност да изясни и установи всички правно значими за ангажиране на административнонаказателната отговорност факти, въз основа на които да издири приложимата материална норма и съответстващата й санкционна.

В този смисъл е тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълкувателно дело № 7/2010 г. на ВАС, ОСС от І и ІІ колегия, според което принципът на законоустановеност на административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконни административни санкции. Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление.

Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието.

В съдебната фаза на производството съдът подлага на самостоятелна преценка доказателствата по делото, включително фактическите констатации на наказващия орган относно квалифициращия признак и доказателствата, които го установяват. В този смисъл наказаното лице не е лишено от средства за защита, не е ограничено правото му защита и то разполага с процесуална възможност да опровергае фактите, обосновали квалифицирането на нарушението

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Процесното НП е отменено на посоченото по-горе формално /процесуално/ основание, без да са изложени мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът /а не наказващият орган/ е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Право на решаващия съд е да формира вътрешно убеждение по достоверността на доказателствата, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите на съдебния акт. Съдът не е разгледал, преценил и отговорил на оплакването на жалбоподателя. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора. Ето защо решението на Районен съд – Казанлък следва да бъде отменено, като на основание чл.

222, ал. 2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва с допустимите доказателствени средства да изясни спорните обстоятелства, като се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях относно извършване на нарушението, респективно основателни ли са оплакванията в жалбата срещу НП.

При новото разглеждане на делото, на основание чл.

226, ал. 3 от АПК, районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

Водим от горните мотиви и на основание чл.

221, ал. 2, предл. второ и чл.

222, ал. 2, т. 1 от АПК, Старозагорският административен съд Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение

№ 331 от 20.12.2022 г., постановено по АНД № 1171/ 2022 г. по описа на Районен съд - Казанлък.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.