Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 804 от 10.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 898/2025
Вид
Определение № 804
Подписан
10.11.2025
В сила
10.11.2025
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 804 гр. Пазарджик, 10.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20255200500898 по описа за 2025 година Производството е по чл.248 ал.3 от Граждански процесуален кодекс.

С определение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д № 1314 по описа за 2025 година е оставена без уважение молба вх. №

23205/22.08.2025г. от адв. А. А. А. –АК- П., със служебен адрес *********, за изменение на Решение № 1000 от 04.08.2025 г. по гражданско дело № 1314 от 2025 г. на Районен съд Пазарджик, в частта за разноските.

В срок така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от адв. А. А. А.

Излагат се доводи,че при определяне размера на възнаграждението на адвоката , съдът не съобразил , че адвоката е участвал в съдебно заседание , извършен бил експеримент, събирани доказателства и осъществена комуникация с клиента. Съдът не съобразил извършената работа преди образуване на производството.

Изложени са доводи относно значението на възражение от ответната страна за прекомерност в конкретния случай.

Условното възражение на ответното дружество, че размерът на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца не следва да бъде повисок от този в НМРАВ, показвало отношението на дружеството за това какво е справедливо възнаграждение. За ответната страна справедливо 1 възнаграждение е 414.02 лева.

След като двете страни претендират, че това е справедливият размер, съдът (в хипотезата на чл. 38, не чл. 78 от ГПК) би следвало да съобрази тази позиция на ответника, защото е абсолютно неизгодна за него. Причината да застава зад тази позиция процесуалния представител на ответника е, че съзнава значимостта на труда на адвоката и го цени, като в противен случай ответника просто би се позовал на практиката на СЕС и би претендирал да се намали под определения праг Наредбата.

Адвокатът бил предприел действия в изпълнение указанията на съда, като оспорва извода ,че са депозирани бланкетни молби и направени такива твърдения.

Показано било висококвалифициран труд. ниво на професионализъм и положен

Изложени са и доводи ,които са ирелевантни и съдът няма да ги обсъжда.

Нормата на чл. 36, ал.2, изр. второ, предл. първо от Закона за адвокатурата предвиждала ,че размерът на възнаграждението на адвоката следва да е в справедлив размер. При предоставяне на „безплатна" адвокатска помощ на материално затруднени лица, адвокатът поема по-голям риск от обичайното, тъй като едва при резултативен изход на делото ще получи възнаграждение за положения труд - т.е. носи по- висок стопански риск. Не само това, но размерът трябва да бъде определен от съда, който в случая трябва да направи преценка колко струва този труд - нещо което е нетипично за съда от появата на решение по дело С-438/22 на СЕС, т.е. съдът конклудентно влиза по неволя в ролята на пазарен участник и определя пазарните цени на услугите на адвоката. В мое убеждение е, че липсата на адекватно решение на този проблем от страна на законодателя вече над година и половина поставя съда в неудобната позиция да определя пазара на адвокатските услуги, какъвто не е замисълът на дело С-438/22, и носи известно изкривяване на свободния пазар.

Моли определението да бъде отменено и изменено решението ,в частта относно разноските ,като на жалбоподателят бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лева.

2

Писмен отговор от другата страна не е постъпил.

Съдът , намира ,че частната жалба е допустима.

За да се произнесе по основателността и ,съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Й. Т. против „Вива Кредит“ АД.

Искането е да бъде осъден ответника да заплати сумата от 1140,20 лева на Й. Й. Т., ЕГН: **********, поради неоснователно обогатяване на дружеството,ведно със законната лихва.

Твърди се , че е сключен договор за кредит от разстояние ,който е недействителен.

Ищецът е представляван от адв.А. , при условията на чл.38 ал. 1 т.2 от ЗА .

Исковата молба е била нередовна , тъй като в нея действително няма ясно изложение на обстоятелствата ,заради които ищецът прави извод ,че сключения договор е недействителен.

Ищеца е отстранил констатираната нередовност ,като си е позволил да коригира становището на съда.Прочита ,който се прави на съдебната практика е погрешен.Именно ,поради задължението на ищеца да докаже своето обедняване и обогатяване на ответника , което в конкретния случай неминуемо означава да изложи доводи относно недействителността на договора, исковата молба е нередовна.

Задължението на съда служебно да следи за неравноправни клаузи , не освобождава ищеца от задължението в исковата молба да изложи обстоятелствата , на които основава иска си.

Проведени са две съдебни заседания,като представител на ищеца е участвал само в първото.

Съдът е постановил решение по делото , като е осъдил , на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, да върне на Й. Й. Т., ЕГН: **********, с адрес ************, общ. ******, сумата от 1140,20 лв. /хиляда сто и четиридесет лева и 20 ст./ частичен иск от сумата 1258 лв., дадена без 3 основание по Договор за паричен заем № 6103867 от 12.12.2024г.

Присъдил е в тежст на ответника разноски за държавна такса.

Осъдил е „Вива Кредит“ АД, да заплати на адвокат А. А. А. – АК- П., със служебен номер ******, с адрес на кантората *********, възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. 1314/2025 година на Районен съд – Пазарджик в размер на 300 лв. /триста лева/.

Съдът е отчел какъв е минималния размер на възнаграждение, съобразно цената на иска и преценявайки фактическата и правна сложност е присъдил 300 лева.

Постъпила е молба в срока по чл.248 от адв.А. ,който иска изменение на решението ,в частта относно разноските ,като му се присъди възнаграждение в размер на 400 лева.

Становище от другата страна не е постъпило и съдът е постановил обжалваното определение.

Съдът намира ,че частната жалба е основателна.

Претенцията на адв.А. за разноски,съобразно представения списък, е в размер на 414,02 лева.

Ответната страна е направила възражение за прекомерност ,като обаче ограничава възражението си до дължимия минимален размер по Наредбата за възнаграждение за адвокатската работа.

Съобразявайки спецификата на спора , фактическата и правна сложност на делото , съдът намира ,че присъденото възнаграждение в размер на 300 лева не е справедливо и обосновано.

Безспорно е ,че съдилищата са поставени в много специфична ситуация след постановяване на решението на СЕС по дело С-438/22 .Безспорно е ,че по законодателен път този проблем не е и очевидно не може да бъде преодолян.

Това води до много ненужни спорове и не рядко тежестта на производството се измества от основния спор към спора за разноските.

Невъзможно е на този етап да се изведат разумни и обективни критерии , които да позволят на съдилищата да разрешават непротиворечиво въпроса относно разноските.

Поради това именно съдилищата се насочват към използване на 4 минималните размери в цитираната наредба , като ориентир за пазара на адвокатския труд.

Не без значение е и поведението на ответната страна .От нейното поведение – наличие или не на възражение ,конкретното възражение и т.н.

,могат също да се правят изводи ,кое възнаграждение се приема за справедливо и обосновано.

Безспорно адвокатския труд е висококвалифициран труд и добрата адвокатска работа има съществен принос за доброто правосъдие.

Разбира се ,когато с оглед материалния интерес или действията на адвоката ,дори и минималното възнаграждение се явява прекомерно , без значение дали има или не възражение за прекомерност в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА , съдът може да определи размера му под минималния такъв.

Настоящия случай не е такъв , поради което съдът намира ,че определението е неправилно и следва да бъде отменено ,като се измени съдебното решение в частта относно разноските и присъди възнаграждение в размер на 400 лева.Това възнаграждение е справедливо и обосновано с оглед фактическата и правна сложност на конкретния спор, действията на адвоката и характера на възражението на ответната страна.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д № 1314 по описа за 2025 година , с което е оставена без уважение молба вх. № 23205/22.08.2025г. от адв. А. А. А. –АК- П., със служебен адрес *********, за изменение на Решение № 1000 от 04.08.2025 г. по гражданско дело № 1314 от 2025 г. на Районен съд Пазарджик, в частта за разноските.

ИЗМЕНЯ Решение № 1000 от 04.08.2025 г. по гражданско дело № 1314 от 2025 г. на Районен съд Пазарджик, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, да заплати на адвокат А. А. А. – АК- П., със служебен номер ******, с адрес на кантората *********, възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. 1314/2025 година на Районен съд – Пазарджик в размер на 400 лв.

Определението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________