Решение № 260266 от 09.09.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

260266

/9.9.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка

Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15574 по опис на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл.45 ЗЗД от В.2.“ ЕООД, ЕИК ****, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** срещу Т.В.Н., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на ищеца „В.2.“ ЕООД, ЕИК ****, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по неоснователно образувано изпълнително дело срещу ищеца по описа на ЧСИ ****за задължения на ответницата Т.В.Н., ЕГН ********** ***.

Твърденията са, че Н. е бивша съпруга на законния представител на „В.2.“ ЕООД. Същият е получил на 05.06.2018 г. ПДИ от ЧСИ ****по изп.дело № **** от която е разбрал за първи път, че срещу дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чгр.д.№ 7851/17 г. на ВРС, 17 състав. Наложена била възбрана върху недвижими имоти в гр.Варна, собственост на дружеството. Дружеството е потърсило и ползвало услугите на адвокат за да защити правата си. Ангажираният от него адвокат е подал възражение по чл.423 ГПК на 04.07.2018 г. и същото е прието от ВОС с определение по ч.т.д.№ 1314/2018 г. Принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело е било спряно и на кредитора са дадени указания да предяви иск в едномесечен срок за установяване на вземането му. Тъй като иск не е бил предявен от ответницата Н., заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение. Определението е влязло в сила на 20.03.2019 г. По молба на ищеца, ЧСИ е прекратил изпълнителното дело. Заплатеното от ищеца възнаграждение на адвокат в размер на 600 лева се явява необходим разход във връзка със защита на правата и интересите му и същият е в пряка причинна връзка със воденото от ответницата срещу него заповедно и изпълнително производство. От това следва, че в полза на „В.2.“ ЕООД е налице вземане срещу длъжника Т.Н. в размер на 600 лева, представляващо имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело.

Предмет на исковата претенция е задължение по Договор за правна защита и съдействие от 10.07.2019 год. със страни ищцовото дружество „В.2.“ ЕООД и адв. ****за процесуално представителство по изп.дело №**** по описа на ЧСИ ****във връзка със заплатено възнаграждение в размер на 600 лева.

Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане на разноски за производството.

Ответникът е представил отговор с който оспорва иска. Твърди, че посочената в договора за правна помощ сума е заплатена от законния представител на „В.2.“ ЕООД в полза на адв.****във връзка с посочено изпълнително дело. Твърди, че договора няма достоверна дата и е съставен по-късно от м.юли 2019 г. Оспорва дължимост на процесната сума на посоченото основание.

Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат молбата и отговора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск ищцовото дружество следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.

С влязло в сила определение по ч.гр.д.№ 13875 по описа на ВРС за 2019 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявим от „В.2.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, срещу Т.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ ****с рег. ****на КЧСИ, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху следния недвижим имот, а именно: едноетажна метална сграда, представляваща автосервиз с площ от 138 кв.м, с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор

*** с административен адрес: гр. Варна, ****, на основание чл. 390 във вр. чл. 391, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК.

От изпълнително дело ****по опис на ЧСИ ****с район на действие района на ВОС се установява, че до ищцовото дружество е изпратена покана за доброволно изпълнение. Същото дело е образувано въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 7851/2017 г. по опис на РС Варна. Със същата заповед съдът е разпоредил на длъжника „В.2.“ ЕООД,

ЕИК/БУЛСТАТ **** със седалище и адрес на управление *** Р-Н МЛАДОСТ, ****Ап.3, със законен представител ****, ЕГН ********** да заплати на кредитора Т.В.Н., ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на 17 000,00лв./седемнадвесет хиляди лева/, представляваща дължима, но незаплатена сума по неустойка за неизпълнение в размер на 19 500лв. по сключен Договор за влог от 03.09.2014 г. между Т.В.Н., ЕГН ********** и „В.2.“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.06.2017г. до окончателно изплащане на вземането, както и за сума в размер на

390,00лв./триста и деветдесет лева/, представляваща съдебни разноски за заплатена държавна такса, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.

В хода на изпълнителното производство длъжникът чрез упълномощен представител адв.****е подал възражение по чл.423 ГПК. В кориците на делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 10.07.2019 г. със страни ищцовото дружество „В.2.“ ЕООД и адвокат Бойко

Филев. В същия е посочено, че клиентът е платил на адв.Филев възнаграждение в размер на 600 лева.

С влязло в сила определение от 19.10.2018 г., постановено по ч.т.д.№ 1314/2018 г. на ВОС е прието възражението на длъжника „В.2.“ ЕООД с пр.осн.чл.423 ГПК и е спряно изпълнението на образуваното от кредитора Т.Н. изпълнително дело № **** по опис на ЧСИ ****с район на действие района на ВОС. Въз основа на същото заповедният съд е дал указания на кредитора по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск. Такъв не е предявен и след изтичане на едномесечния срок с влязло в сила определение от 18.12.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 7851/17 г. е обезсилева изцяло издадената заповед за изпълнение в полза на ответницата.

От представения в оригинал Договор за правна защита и съдействие от 10.07.2019 год. със страни ищцовото дружество „В.2.“

ЕООД и адв. ****се установява, че дружеството е заплатило на адв.Филев за процесуално представителство по изп.дело № **** по описа на ЧСИ ****възнаграждение в размер на 600 лева. Посочено е че сумата е платена в брой при подписване на договора.

В настоящия случай се претендират вреди, представляващи сторени от ищеца разноски за процесуално представителство по образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ ****, като издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по гр.д.№ 7851/2017 г. на ВРС, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист срещу ищцовото дружество „В.2.“ ЕООД в полза на ответницата по иска Т.В.Н. са обезсилени с влязло в сила определение на заповедния съд.

Съдът намира за безспорно установено от доказателствата по делото, че понесените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение на адвокат, който да го представлява в изпълнителното производство се явяват пряка и непосредствена последица от действията на ответника, а именно подаване на молба за образуване на изпълнително производство и подаване на заявление по чл.410 ГПК за образуване на заповедно производство. Съдът намира, че от събраните доказателствата по делото е установено вземането на ищеца по основание и по размер. От изложеното следва, че предявения иск е основателен и следва да се уважи.

Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за исковото и за обезпечителното производство по ч.гр.д. № 13875/2019 г. на ВРС в размер на 393 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Т.В.Н.,

ЕГН ********** да заплати на „В.2.“ ЕООД, ЕИК ****, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение от „В.2.“ ЕООД на ****по договор за правна защита и съдействие от 10.07.2019 г. за процесуално представителство по изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ ****, на осн.чл.45 ЗЗД, както и разноски за настоящото и за обезпечителното производство по ч.гр.д. № 13875/2019 г. на ВРС в размер на 393 /триста деветдесет и три/ лева, на осн.чл.78 ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Районен съдия: