Определение № 491 от 03.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 491 гр. София, 03.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002103532 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. С. Т., С. Г. С. и П. Д. С., всички действащи чрез адвокат Г. Г. от АК - Ямбол, срещу въззивно решение № 100 от 24.06.2025 година, постановено по въззивно гражданско дело № 364/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

С обжалваното въззивно решение състав на Ямболския окръжен съд е потвърдил решение № 423/26.07.2024 г., постановено по гр. д. № 715/2023 г., с което на основание чл. 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД е прогласена нищожността на договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, нот. дело № ***от 18.01.2023 г. на нотариус Д. Л., с който С. Г. С. и П. Д. С. даряват на Т. С. Т. 21/252 идеални части от съсобствени недвижими имоти, находящи се в неурбанизирана територия на [населено място], общ. С., обл. Ямбол, и е допуснато ищцата Д.

К. Р. на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС да изкупи 149/252 идеални части от правото на собственост върху тези недвижими имоти, подробно описани в решението за сумата от 11 000 лв.

С въззивния си акт съдът е отменил решение № 423/26.07.2024 г., 1 постановено по гр. д. № 715/2023 г. само в частта му, в която е отхвърлен предявения на основание чл. 33, ал. 2 ЗС иск на Д. К. Р. за изкупуване на разликата от 149/252 идеални части до 170/252 идеални части от процесните недвижими имоти и вместо него е допуснал Д. К. Р. да изкупи на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС още 21/252 идеални части от правото на собственост върху описаните в съдебното решение имоти при цена 661.23 лв.

Касаторите, действащи чрез своя процесуален представител адвокат Г.

Г., твърдят, че обжалваното въззивно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон - ЗС и ЗЗД и допуснати при разглеждане на делото и постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствени правила. По подробно изложени в касационната жалба съображения молят за отмяна на атакуваното въззивно решение.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите изразяват становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуално правни въпроси в противоречие със съдебната практика на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставят следните въпроси:

1. Допустимо ли е при липса на обратно писмо и начало на писмено доказателство на декларацията, изготвена по реда на чл. Зв ЗСЗПП, приложена към нотариалното дело, да се придава значение като „начало на писмено доказателство?

Твърди се противоречие с решение № 544/06.01.2011 г. по гр.д. № 1053/2010 г., IV г.о. на ВКС.

2. Грешното комплектоване на нотариално дело отразява ли се на действителната воля на страните, обективирана в нотариален акт, както и на действително платената и декларирана в нотариалния акт продажна цена, заплатена по банков път? Декларацията, изготвена по реда на чл. 3в ЗСЗПП, определяща ли е за цената или действително извършеното плащане, което е посочено в нотариалния акт, както и в приложеното и неоспорено платежно нареждане за банков превод на договорената сума от 60 000 лв. по сметка на продавачите?

Твърди се противоречие с решение № 385/11.08.2010 г. по гр. д. № 2

59/2009 г., I г.о. на ВКС.

3. Допустимо ли е съдът да приеме, че представен по делото документ е неистински, без същият да е оспорен от страните в процеса?

Поставя се и група от процесуалноправни въпроси, по които касаторите твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или по които няма практика, а именно:

4. Допустими ли са свидетелски показания по реда на чл. 165, ал.2 ГПК на нотариус, изповядал атакувана сделка за покупко-продажба на недвижими имоти, досежно причината в изпратените по реда на чл.192 от ГПК копия от нотариални дела да се съдържат документи, различни от изпратените по други граждански дела между същите страни и за същите имоти, както и за изясняване на фактите по нотариалното удостоверяване относно договорената продажна цена?

5. Допустимо ли е със свидетелски показания на лице, което не е участник по сделката, а е трето лице по спора, да се установява симулация при липса на „обратно писмо“ или „начало на писмено доказателство“?

Твърди се още, че решението е и очевидно неправилно.

Постъпил е отговор на касационната жалба от насрещната страна, действаща чрез адвокат П. Г., в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски в производството.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд, след като е очертал предмета на делото и предмета на въззивното обжалване, е приел, че предявеният от ищцата Д. К. пред ЯРС иск е с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, съединен с иск с правно основание в чл. 33, 3 ал. 2 от ЗС.

Въззивният съд е установил, че на 18.01.2023 г. с нот. акт № ***, том ***, дело № *** г. ответниците С. Г. С. и П. Д. С. са дарили на ответника Т. С.

Т. 21/252 ид.ч. от пет поземлени имота в землището на [населено място], с данъчната оценка на даряваните ид.части от недвижимите имоти в размер 661.23 лв., а с последващ нотариален акт № ***, том***, дело № *** г., същите са продали на Т. С. Т. 149/252 ид. части от същите съсобствени недвижими имоти за посочена в акта сума от 60 000 лв.

Съдът е посочил, че ищцата има правен интерес от предявяване на исковете, тъй като притежава идеални части от тези имоти, и тъй като не е страна по посочените сделки, за нея е налице възможността да установява недействителността на сделката дарение с косвени доказателства, тъй като същата не би могла да притежава обратно писмо, което е писменото доказателство или друго начално писмено доказателство, установяващо симулативност на сделката дарение.

Според въззивния съд ищцата Р. е успяла да установи симулативност на сделката дарение, както и действителната воля на страните по тази сделка, а именно, че се касае за покупко-продажба. Съдът се е позовал на изисканите от нотариус Д. Л. и приложени две нотариални дела, съставени по двете сделки дарение и покупко-продажба, като е посочил, че при първото представяне на нот. дело № *** г. относно сделката дарение, в същото се съдържа декларация по чл. 3в, ал.1 и ал. 3 от ЗСПЗЗ от надарения Т. С. Т., в която е декларирал, че паричните средства за сделката покупко-продажба на земеделска земя в землището на [населено място] имат произход от разпределение на дивиденти, както и декларация по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП за това, че за покупка на земеделска земя в землището на [населено място] в размер 60 000 лв. средствата имат същия произход. Съдът е констатирал, че по нот. дело № *** г. относно продажбата на петте поземлени имота са приложени декларации от купувача Т. С. Т. - по чл. 3в, ал. 1 и ал. 3 от ЗСПЗЗ относно това, че паричните средства за покупко-продажбата на правото на собственост са 11 000 лв. и имат произход разпределение на дивиденти от търговско дружество.

Въззивният съд е отбелязал, че при второто изискване и представяне на същите нотариални дела, по нот. дело № *** г. за дарение е приложена декларация по чл. 3в, ал. 1 и ал. 3 от ЗСПЗЗ от Т. С. Т. за това, че се касае за 4 дарение на ид.част от земеделска земя, а по нот.дело № *** г. за продажбата на частта от недвижими имоти е приложена декларация от Т. С. Т. по чл. 66 ал. 2 от ЗМИП относно покупка на земеделска земя в землището на [населено място] в размер на 60 000 лв. с произход на средствата разпределение на дивиденти, като няма декларация по чл. 3в, ал. 1 и ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Въззивният съд е приел, че нотариалните дела са преписки, съдържащи писмените документи по съответната сделка и същите представляват писмени доказателства, като съдържанието и подредбата им не се нуждаят от обяснение със свидетелски показания.

Съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства като е стигнал до извода, че същите водят до извода за симулативност на сделката дарение. Посочил е, че свидетелят М. Г. е юрист и е запознат със собствеността върху процесните земеделски земи, тъй като е работил по документите за собственост върху друг имот на Д. Р. в [населено място]; впоследствие разбрал, че наследниците на дядо М. Г., чийто наследник е и ищцата Р., притежават и земеделски земи; в края на 2022 г. станало ясно, че земите били изкупени от човек на име С. и тогава свид. Г. направил справки за имотите в имотния регистър, видял сделките и казал на Д., че трябва да се развалят; след това му се обадил човек на име Г. С. - син на С. С., обяснил, че те са хората купили земите и се обаждал с предложение да им дадат земите под аренда; Г. С. казал, че продали тази земя, защото нотариусът направил грешка и трябвало да си защитят инвестициите. Посочени са и показанията на М. Р. – съпруг на ищцата, който заявил пред съда, че никой не е търсил Д. да й предлага земя, нито тя е получавала рента, а разбрала, че земята е дадена под наем на С..

Въз основа на тези доказателства, които съдът е приел за допустими и макар косвени, същият е достигнал до извод, че при тяхната съвкупност следва да се приеме за доказано, че сделката дарение съобразно чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД е нищожна като симулативен договор; не произвежда никакви правни действия; страните по същата нямат воля да бъдат обвързани по начина, по който постановява този договор; налице е относителна симулация, тъй като страните по сделката дарение все пак имат волята да бъдат обвързани, но не по този начин - дарение, а по различен - в случая с покупкопродажба.

5

Съдът е коментирал, че двете сделки дарение на една идеална част и последваща покупко-продажба на друга идеална част от същите имоти, са сключени на една и съща дата - 18.01.2023 г. като първоначално представените от нотариуса две нотариални дела и съдържащите се в тях декларации са реално изготвените и сочат, че не е било налице покупко-продажба, а дарение, тъй като надареният е представил при сделката дарение декларация за произход на средства от 60 000 лв. и в същото време по сделката покупкопродажба е представена декларация за произход на средствата за тази покупкопродажба в размер 11 000 лв.

Съдът е обсъдил и приетата по делото съдебно-техническа експертиза за това, че ръкописните текстове и подпис в декларация по чл. 3в, ал. 1 и ал. 3 от ЗСПЗЗ, приложена към нотариално дело № ***, нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***/18.01.2023 г. по описа на нотариус Д. Л., в което е декларирано, че е осъществено дарение и подписът за „ДАРЕН“ в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № ***, том ***, рег. № ***/18.01.2023 г., са изпълнение с две различни химикални пасти и е направил извод за съставяне и подписване на декларацията и нотариалният акт в различен момент – т .е. приел е, че декларацията е съставена за целта на настоящото съдебно производство.

В обобщение, въззивният съд е счел, че действителната воля на страните по дарението е била те да се обвържат по възмезден начин, а крайната цел на дарението е била да бъде избегнато правото на изкупуване от другия съсобственик на имота, както и че при установената привидност на сделката дарение, последвалата сделка покупко-продажба вече не е осъществена от лица, които са съсобственици - ответникът Т. е трето на съсобствеността лице.