Решение № 237 от 26.07.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 1360/2023
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 26.07.2024
- В сила
- 15.08.2024
- Състав
- Искра Кирилова Трендафилова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Конституция на Република България
- чл.122, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.139 · Семеен кодекс
- чл.140 · Семеен кодекс
- чл.140, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 237 гр. Разлог, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра. Трендафилова, Гр. дело № 20231240101360 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на депозирана ИМ от Е.Л.Д., ЕГН*, действуваща лично и със съгласието на своя баща и законен представител Л.Н.Д., ЕГН*, двамата с адрес: г.Р, у.*, против М.Р.К., ЕГН*, адрес: г.Р, у.*.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че съгласно одобрено от съда споразумение по гр.д. №159/2022 г. по описа на Рг.РС, родителските права в/у детето Е.Л.Д. са били предоставени на бащата Л.Н.Д.. Със същата спогодба ответницата се задължила да заплаща на детето Е.Д. месечна издръжка от 200.00 лв., платима, ч/з бащата Л.Д.. Изложени са доводи за промяна на обстоятелствата от определяне размера на дължимата издръжка до датата на подаване на ИМ в съда. В тази вр. се сочи изминалия период от 1 година и 7 месеца, през който разходите за отглеждане на детето – за облекло, учебни пособия, частни уроци са се увеличили значително. Същевременно е променена икономическата обстановка в страната. Бащата – освен личните грижи за финансова издръжка на Е. има задължения за изплащане на издръжка на по-малката си дъщеря Н.Д. По отношение възможностите на майката се сочи, че същата освен доходи от заплата, притежава и в собственост МПС, още 2 жил. имота и 1 магазин, от който реализира доходи от наем.
Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата, на което на основание чл.150 от СК, да измени присъдената издръжка от 200.00 лв. на 350.00 лв. месечно, считано от датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва в/у всяко просрочено задължение.
С разпореждане №2146 от 29.12.2023 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.
В указания срок по чл.131 от ГПК, ответника депозира писмен отговор. С писмения отговор не се оспорва, че със споразумение по гр.д. №159/2022 г. по описа на Рг.РС, родителските права по отношение на детето Е.Д. са предоставени на бащата, като в полза на детето е присъдена издръжка от 200.00 лв. Ответникът оспорва наличието на изменение на обстоятелствата, които да обуславят изменение на присъдената издръжка над минимално дължимата до размера на 1/4 от МРЗ за страната. Изложени са доводи относно нуждите на детето и доходите, които ответницата получава. Също така сочи, че от значение е и че полага грижи и за трето дете и получава само суми като майчинство, а не заплата.
1
В срока за отговор на ИМ е предявен за съвместно разглеждане насрещен иск от М.Р.К., ЕГН*, в качеството си на майка и законен представител на Н.Л.Д., ЕГН*, адрес: г.Р, у.*, по реда на чл.211 от ГПК.
Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата, на което на основание чл.150 от СК, да измени присъдената издръжка за детето Н.Л.Д. като същата бъде увеличена на 400.00 лв. месечно, считано от датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва в/у всяко просрочено задължение.
В срока по чл.131 от ГПК, е подаден писмен отговор на насрещната ИМ, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Изложени са доводи относно полаганите грижи за двете деца, включително и за прекомерно завишен размер на претендираната с насрещния иск издръжка.
В СЗ за страните се явяват лично законните им представители, както и упълномощен представител, ч/з който поддържат предявените искове и направените в отговорите възражения.
В откритото СЗ, проведено на 07.06.2024 г., съдът е допуснал изменение на предявения от Е.Л.Д., ЕГН*, действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител Л.Н.Д., ЕГН*, относно размера на същия, като е приел за разглеждане иск за изменение на присъдената издръжка за размера на сумата от 450.00 лв.
Съдът след като обсъди становищата на страните, прецени събраният по делото доказателствен материал, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от съдържанието на приложените по делото удостоверения за раждане, е, че Л.Н.Д. и М.Р.К., са родители на децата Е.Л.Д. и Н.Л.Д..
С решение по гр.д. №145 по описа на Рг.РС за 2017 г., е прекратен брака м/у родителите, като родителските права са предоставени на майката, като бащата е осъден да заплаща издръжка на децата.
С протоколно определение по гр.д. №1005/2021 г. е изменен размера на дължимата издръжка като съдът е осъдил бащата да заплаща издръжка за Е.Д. от 220.00 лв., а за детето Н.Д. от 200.00 лв., платими ч/з майката.
С протоколно определение по гр.д. №159/2022 г. по описа на Рг.РС е изменен режима относно упражняване на родителските права по отношение на детето Е.Д., като същите са предоставени на бащата. Майката е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето от 240.00 лв., платими ч/з бащата.
От представената служ. бележка, издадена от НУ„С.С.К.М.“, се установява, че детето Н.Д. е записана за учебната 2023 г./2024 г. като ученичка в 4„а“ клас. По делото /предвид показанията на свидетелите и становището на страните/, са налице данни, че Е.Д. за учебната 2023 г./2024 г. е записана като ученичка в 8-ми клас.
Относно доходите на бащата Л.Д. е представена служ. бележка, от която е видно получаваното от него БТВ, респ. НТВ за една година, преди датата на депозиране на ИМ в съда.
Представена е справка от Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Б., относно регистрирани МПС на името на бащата.
Относно доходите на майката са представени доказателства, че същата към 03.01.2024 г. ползва отпуск по майчинство и не получава трудово възнаграждение. В хода на производството е представено удостоверение относно получаваните доходи от майката М.К., издадено от ОСИН-Б., считано от м.01.2024 г. до м.05.2024 г.
От страна и на двамата родители са приложени и декларации за семейно и материално положение и имотно състояние.
По делото е разпитана като свидетел Е.Д. – майка на ответника Л.Д. и баба по бащина линия на ненавършилите пълнолетие деца. Същата в своите показания посочва, че детето Е. от 2022 г. живее при баща си. Описва потребностите на детето от джобни пари – по 70.00 лв.
2 седмично. Също така сочи, че на детето се закупуват учебници, учебни помагала, дрехи, обувки и пр. Твърди, че Е. посещава чатни уроци по математика и литература – 1 път седмично, за което заплащат по 25.00 лв. на час. Също така твърди, че детето Е. посещава ски – училище, за което се заплащат допълнителни разходи. Описва и дрехите, които купували и на двете деца приблизително еднакви като ст-ст.
По делото е разпитан като свидетел И.Г., от чиито показания се установява, че живее във фактическо съжителство с майката на децата. От това фактическо съжителство имат родено още едно дете – Д. В момента детето Н. живее при майка си, а детето Е. при баща си. Двете деца са ученички. В училището на Е. нямали униформи, докато в училището на Н. имало униформа, която струва приблизително 120.00 – 130.00 лв. Също така детето Н. посещавало допълнително уроци по пеене и танци. Имало нужда от закупуване на носии и скаприни, като носиите са на ст-ст 230.00 лв., а обувките на ст-ст 50.00-60.00 лв. Твърди, че детето Е. му споделяло, че не посещава спортни школи, курсове, уроци. Описва екскурзии и пътувания на детето Н. и ст-стта им. Според свидетеля Е. няма някакви по-специфични нужди. По отношение Н. посочва, че има непоносимост към някои храни.
По делото е разпитвана като свидетел Т.К., която в показанията си твърди, че живее в съседство на М.К. и е съпруга на неин братовчед. Има деца на приблизителната възраст на Н. и Е.. Твърди, че горе-долу дрехите за двете деца са еднакви като цени. Доколкото й е известно Е. няма по-специфични потребности. Твърди, че детето Н. ходи на волейбол, на танци и на пеене. Описва разходите свързани с допълнителните извънкласни занимания на детето Н. – за носии, обувки. Също така посочва, че в училището на Н. имат въведена униформа. Посочва и екскурзии, които Н. е посещавала и заплатените за това суми.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели по реда на чл.172 от ГПК, предвид близките родствени отношения със страните по делото.
По делото е изискан и приложен социален доклад от Д„СП“-Р.. В същия е посочено, че в интерес на децата е да бъдат гарантирани финансови средства за нормалното им физическо, умствено и социално развитие, за което е нужно родителят, на когото не са предоставени родителските права, да плаща месечна издръжка.
Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
Предявените искове – главен и насрещен са процесуално допустими, а по същество частично основателни:
Задължението за издръжка е строго лично и е неразривно свързано с личността на задължения и нуждаещия се от издръжка и пораждането на което се определя от установяване на следните условия: неработоспособност на едно лице и невъзможност на последното да се издържа от имуществото си, при което е налице състояние на нужда от издръжка и възможност от даване на такава - арг. чл.139 от СК от лице, което разполага със свободни средства след задоволяване на собствените си потребности и което лице се намира с нуждаещия се от издръжка, в изброените в разпоредбата на чл.140 от СК, семейно-правни връзки. Размерът на дължимата издръжка се определя при съизмеряване на нуждата от издръжка с възможността за заплащане на такава.
Безспорен е по делото фактът, че ненавършилите пълнолетие деца Е.Д. и Н.Д. са лица, на които се дължи издръжка, поради тяхната неработоспособност, предвид непълнолетието им, като в тази вр. липсва и възможност да се издържат, а ответната страна е техен биологичен родител и в този смисъл лице, което дължи издръжка /арг. чл.140, ал.1,, т.2 от СК/.
Следователно, ответната страна е лице, което безусловно дължи издръжка на непълнолетното си дете. Обстоятелството, че последното е дете, е достатъчно, за да се изведе състоянието на нужда от издръжка, изразяваща се в необходимостта от средства за храна, облекло, отопление, учебни пособия, и др., както и за задоволяване с оглед възрастта и на минимум потребности, свързани с нормалното развитие и възпитание на детето. Касае се до едно необратимо състояние на нужда от издръжка, което и в този смисъл е трайно, а не с временен характер.
3
Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдения размер издръжка може да бъде изменен. Като опора в тази насока, при преценката на съда, са чл.143, ал.1 и чл.143, ал.2 от СК. Законът вменява на родителите задължението да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си - чл.143, ал.2 от СК, като размерът на издръжката се определя като справедливо житейско съотношение м/у нуждите на лицето, което има това право и възможностите на лицето, което я дължи - чл.142, ал.1 от СК.
Основателността на искането за увеличаване на определения размер издръжка изисква ищецът да докаже, че се касае до трайно съществено изменение на обстоятелствата, при които е бил определен размерът на издръжката, чиято промяна се иска. Под обстоятелства се има предвид - промяна на нуждите на имащите право на издръжка и/или промяна на възможностите на задълженото лице да изплаща такава. Дължи се доказване, че това изменение на някое от посочените обстоятелства не е временно, а с траен характер /така Постановление на П. №5 от 1970 г., т.19/., като е достатъчно наличието на една от двете алтернативно посочени предпоставки. С доклада по делото на ищецът бе указано, че следва по реда на главното и пълно доказване да установи наличие на промяна в обстоятелствата, при които е постановен първоначалния размер издръжка.
В настоящия случай безспорно се доказа, че нуждите и на двете деца са се увеличили, както с оглед нарастването на възрастта им така и с нарастване на техните здравни, социални и образователни потребности. Безспорен е факта, че през изминалия близо тригодишен период за детето Н., респ. двугодишен период за детето Е. до настоящия момент икономическите условия в страната са се променили, като нуждите и на двете деца от издръжка са се увеличили.
Разпечатката съдържа 41 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/264c60ad-a31e-4bae-ae94-f8a4b2a18b89