Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19424 от 28.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9385/2025
Вид
Решение № 19424
Подписан
28.10.2025
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19424 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110109385 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 55989/17.02.2025 г. / образувана в дело на 18.02.2025 г. – видно от печат на съда/, доуточнена с молба с вх. № 99697/20.03.2025 г., от „Аксес солюшънс“ ЕООД, с ЕИК: 203804085, чрез процесуалния му представител адв. Г. Ф. против „И ПИ СИ солюшън“ АД, с ЕИК: 207622996, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 3840 лева с ДДС – неплатена наемна цена на оборудване за периода от 08.11.2024 г. до 08.12.2024 г., начислена във фактура № 00000002675/11.11.2024 г.; 2/ сумата от 384 лева – неустойка за неплащане на фактура № 00000002675/11.11.2024 г за периода от 11.11.2024 г. до 17.02.2025 г., представляваща 10 % от наемната цена; 3/ сумата от 3770.39 лева с ДДС - сбор от неплатена наемна цена на оборудване за периода от 08.12.2024 г. до 20.12.2024 г., възлизаща на 1341.99 лева, цена на демонтаж на подемник – 1200 лева и 600 лева – цена за извозване на подемник, начислени във фактура № 0000002719/12.12.2024 г.; 4/ сумата от 77.29 лева – неустойка / по пера – в размер на 50.30 лева върху сумата от 1341.99 лева, 4.50 лева – върху сумата от 1200 лева и 22.49 лева върху сумата от 600 лева/ за неплащане на фактура № 0000002719/12.12.2024 г за периода от 12.12.2024 г. до 17.02.2025 г., представляваща 10 % от наемната цена, ведно със законната лихва върху главницата за наемна цена, цена за демонтаж на подемник и цена за ползване на подемник /3840 лева по фактура № 00000002675/11.11.2024 г и 3141.99 лева по фактура № 0000002719/12.12.2024 г./, считано от 17.02.2025 г.

/датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане на вземането.

1

В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от писмен договор за наем на строително оборудване от 24.09.2024 г. между ищеца като наемодател и ответника като наемател. В тази връзка се твърди, че по силата на същия ищецът предоставил на ответника за ползване оборудване, представляващо един брой товаро пътнически подемник за пренос на хора и материали G11 – като съоръжението било описано в приемо предавателен протокол от 08.10.2024 г. По силата на договора ответникът следвало да заплаща наемна цена от 3840 лева с ДДС месечно. Ответникът ползвал съоръжението до 20.12.2024 г., но така и не заплатил изцяло задълженията си за това.

В тази връзка и ищецът издал срещу ответника фактура 00000002675/11.11.2024 г. за сумата от 3840 лева с ДДС – наемна цена за периода от 08.11.2024 г. до 08.12.2024 г. и фактура № 0000002719/12.12.2024 г. за сумата от 3770.39 лева – от които 1341.99 лева – наемна цена с ДДС за периода от 08.12.2024 г. до 20.12.2024 г., 1200 лева – за демонтаж на съоръжението и 600 лева – за извозване на същото.

Доколкото ответникът не изпълнил тези си задължения в срок му били начислени и неустойки – съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, както следва:

384 лева за периода от 11.11.2024 г. до 17.02.2025 г. върху сумата от 3840 лева с ДДС – 10 % от стойността на месечния наем;

50.30 лева за периода от 11.11.2024 г. до 17.02.2025 г. върху сумата от 1341.99 лева,

4.50 лева за периода от 11.11.2024 г. до 17.02.2025 г. върху сумата от 1200 лева и

22.49 лева за периода от 11.11.2024 г. до 17.02.2025 г. върху сумата от 600 лева.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: договор за наем на оборудване, приемопредавателен протокол и две фактури.

Препис от исковата молба е връчен на служител на ответното дружество – Виктор Николов, от отдел УЧР – на 29.04.2025 г., но в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е подаден отговор на исковата молба.

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 21.10.2025 г., процесуалният представител на ищцовото дружество прави искане за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответното дружество, редовно призовано – призовката, връчена на 18.07.2025 г. на Константин Лютаков – представител и член на съвета на директорите, не изпраща свой представител в насроченото открито съдебно заседание.

От ответника до датата на заседанието не е постъпило искане делото да се гледа в негово отсъствие.

В хода на делото съдът редовно е извършвал служебни справки /налични по делото/, от които е видно, че адресът на управление на ответното 2 дружество в ТРРЮЛНЦ не е променян – като лицето Константин Лютаков е вписано като представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за това са следните:

На ответника с разпореждане № 55992/03.04.2025 г. са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Независимо от това ответната страна не е подала отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, за което е редовно призована, както и не взема становище по спора. Не е депозирано и искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. В първото съдебно заседание ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

От представените писмени доказателства (договор за наем на оборудване, приемопредавателен протокол и две фактури) може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искови претенции. Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

В този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите претенции на „Аксес солюшънс“ ЕООД, срещу „И ПИ СИ солюшън“ АД, с ЕИК: 207622996,за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните вземания: 1/ сумата от 3840 лева с ДДС – неплатена наемна цена на оборудване за периода от 08.11.2024 г. до 08.12.2024 г., начислена във фактура № 00000002675/11.11.2024 г.; 2/ сумата от 384 лева – неустойка за неплащане на фактура № 00000002675/11.11.2024 г за периода от 11.11.2024 г. до 17.02.2025 г., представляваща 10 % от наемната цена; 3/ сумата от 3770.39 лева с ДДС - сбор от неплатена наемна цена на оборудване за периода от 08.12.2024 г. до 20.12.2024 г., възлизаща на 1341.99 лева, цена на демонтаж на подемник – 1200 лева и 600 лева – цена за извозване на подемник, начислени във фактура № 0000002719/12.12.2024 г.; 4/ сумата от 77.29 лева – неустойка / по пера – в размер на 50.30 лева върху сумата от 1341.99 лева, 4.50 лева – върху сумата от 1200 лева и 22.49 лева върху сумата от 600 лева/ за неплащане на фактура № 0000002719/12.12.2024 г за периода от 12.12.2024 г. до 17.02.2025 г., представляваща 10 % от наемната цена, ведно със законната лихва върху главницата за наемна цена, цена за демонтаж на подемник и цена за ползване на подемник /3840 лева по фактура № 00000002675/11.11.2024 г и 3141.99 лева по фактура № 0000002719/12.12.2024 г./, считано от 17.02.2025 г. до окончателното плащане на вземанията.

Горното налага предявените исковете да бъдат уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.

По исканията за разноски на страните:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 1716 лева, от които 336 лева държавна такса и 1380 лева с ДДС – 3 адвокатско възнаграждение в настоящото исковото производство, видно от представен списък по чл. 80 от ГПК.

Тези разноски са действително извършени, поради което и следва да бъдат присъдени изцяло /ДПЗС на л. 18 от делото/.

Ответното дружество не взема становище по делото и не претендира разноски – като предвид изхода на делото такива не му се и дължат.

Водим от горното, Софийският районен съд:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „И ПИ СИ солюшън“ АД, с ЕИК: 207622996 и адрес на управление: гр. София, ул. Тодор Недков № 51, сграда Азалия, ет. 1, офис 1 ДА ЗАПЛАТИ на „Аксес солюшънс“ ЕООД, с ЕИК: 203804085 и адрес на управление: гр. София, ж.к. Яворов 1, бл. 11, вх. В, ет. 2, следните суми: 1/ сумата от 3840 лева с ДДС – неплатена наемна цена на оборудване за периода от 08.11.2024 г. до 08.12.2024 г., начислена във фактура № 00000002675/11.11.2024 г.; 2/ сумата от 384 лева – неустойка за неплащане на фактура № 00000002675/11.11.2024 г за периода от 11.11.2024 г. до 17.02.2025 г., представляваща 10 % от наемната цена; 3/ сумата от 3770.39 лева с ДДС сбор от неплатена наемна цена на оборудване за периода от 08.12.2024 г. до 20.12.2024 г., възлизаща на 1341.99 лева, цена на демонтаж на подемник – 1200 лева и 600 лева – цена за извозване на подемник, начислени във фактура № 0000002719/12.12.2024 г.; 4/ сумата от 77.29 лева – неустойка / по пера – в размер на 50.30 лева върху сумата от 1341.99 лева, 4.50 лева – върху сумата от 1200 лева и 22.49 лева върху сумата от 600 лева/ за неплащане на фактура № 0000002719/12.12.2024 г за периода от 12.12.2024 г. до 17.02.2025 г., представляваща 10 % от наемната цена, ведно със законната лихва върху главницата за наемна цена, цена за демонтаж на подемник и цена за ползване на подемник /3840 лева по фактура № 00000002675/11.11.2024 г и 3141.99 лева по фактура № 0000002719/12.12.2024 г./, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2025 г. до окончателното плащане на вземанията.

ОСЪЖДА „И ПИ СИ солюшън“ АД, с ЕИК: 207622996 и адрес на управление: гр. София, ул. Тодор Недков № 51, сграда Азалия, ет. 1, офис 1 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Аксес солюшънс“ ЕООД, с ЕИК: 203804085 и адрес на управление: гр. София, ж.к. Яворов 1, бл. 11, вх.

В, ет. 2, сумата от 1716 лева, представляваща разноски /за държавна такса и адвокатско възнаграждение с ДДС/ в настоящото исково производство по гр.д.

№ 9385/2025 г. на СРС.

Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

5