Решение № 298 от 13.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Велико Търново, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500290 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. Н. З. от гр. С. чрез процесуален представител адв. Б. Г. против Решение № 15/31.01.2025 г., постановено по гр.д. № 637/2024г. по описа на РС Свищов, с което съдът е приел за установено, че в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, съществува вземане против П. Н. З. за сумата 2633,71 лева– главница; 596,55 лева договорна лихва за периода 14.07.2022 г.-15.04.2024 г.;

605,37 лева обезщетение за забава считано от 15.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 08.05.2024; законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда – 08.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 206/14.06.2024 г. по ч.гр.д. № 378/2024 г. по описа на Свищовския районен съд, като е отхвърлил иска в частта за договорна лихва за разликата от 596,55 лева до 635,98 лева. Присъдени са разноски по заповедното и исковото производство съответно на уважената част от исковете.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и необоснованост н решението, тъй като съдът не е съобразил доказателствата по делото и изискванията на закона при сключване на потребителски кредит от разстояние е не е обсъдил възраженията му, че не е сключвал процесния договор, нито евентуалните възражения за нищожност на договора, поради противоречие с императивни клаузи на ЗПК. Счита, че ищецът не е доказал договорът да е 1 сключен съобразно изискванията на ЗПФУР, да е изпълнил задълженията се да предостави информация на потребителя, да е получил съгласието на последния по ЗЕДЕУУ. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което предявените искове в уважената им част да бъдат отхвърлени.

По въззивната жалба не е постъпил в срок отговор от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В писмено становище по делото оспорва основателността на жалбата. Счита, че не е било в негова тежест да доказва подписване на договора от ответника, тъй като в тежест на последния като оспорваща страна, подписала документа, било да докаже оспорването. Счита, че договорът е действителен, съдържа ясно посочен ГПР, като няма изискване да се посочи математическа формула за изчисляването му, механизмът за изчисляване бил подробно обяснен в общите условия на ищеца. Излага становище за правилност на обжалваното решение. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че някои от клаузите на договора са нищожни, моли съдът да приеме, че това не влече нищожност на целия договор. Претендира разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалват постановения първоинстанционен съдебен акт, в съответната част, поради което са процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема за установено следното:

Пред Районен съд Свищов „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявила иск по чл. 422 от ГПК, като твърди, че на 30.10.2023 г., по силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от 30.10.2023 г., е придобило от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД вземането на последния срещу П. Н. З., произтичащо от договор за потребителски кредит № 4053522190/14.04.2022 г., а длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за цесията с писмо от 21.11.2023 г.

Твърди, че на ответника е предоставен потребителски кредит за закупуване на стока или услуга за сумата от 2339 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, като кредиторът е превел сумата по договора за закупуване на стока или услуга по банкова сметка на трето лице – продавач на основание фактура или протокол за приемане на закупена стока. Твърди, че 2 общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 3330,72 лв., от които договорна лихва в размер на 991,72 лв., която стойност следва да бъде изплатена в срок до 15.04.2024 г. - на 24 месечни погасителни вноски по 138.78 лева. Излага, че договорът е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние като електронен документ по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/ и Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. Твърди, че не са постъпвали плащания по договора и са дължими общо 3875,06 лв., от които главница 2633.71 лв., договорна лихва 635,98 лв. и законна лихва за забава в размер на 605,37 лв.

Ответникът е оспорил основателността на иска, фактическите твърдения на ищеца да е сключван процесния договор и правните доводи за дължимост на сумите. Възразява да е обвързан от договора за кредит, при условията на евентуалност оспорва неговата действителност – възразява договорът да е нищожен, тъй като са посочени различни суми като главница, в нарушение на чл. 10, ал.1, т.10 от ЗПК, не е посочен ГПР и методиката за формирането му и дали описаните застрахователни премии са включени в него; дали тези застраховки са били задължителни за потребителя, след като са включени в главницата, а това противоречи на информацията н Стандартния европейски формуляр, което противоречи на чл. 11, ал.1, т.8 от ЗПК, отделно самата клауза за застраховките е неравноправна на осн. чл. 143, ал.2, 10 от ЗЗП.

От фактическа страна е установено, че за издадената на 14.06.2024 г. Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 378/2024г. на СвРС, длъжникът П.

Н. З. е уведомен на 24.06.2024г. и в срок – на 27.06.2024г. е подал възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи сумите по заповедта. Кредиторът е уведомен за това и му е указано да предяви иск за установяване на вземането на 07.08.2024г., а исковата молба е постъпила в съда в пощенско клеймо от 05.09.2024г., т.е. в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и искът е явява допустим.

Представеният препис от договор за потребителски кредит № 4053522190/ 14.04.2022 г. е със страни „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ответника, по силата на който „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД се е задължил да предостави на кредитополучателя П. Н. З. под формата на паричен заем сума в размер на 2339,00 лева, представляваща главница за закупуване на стока- мобилен телефон Марка APPLE Модел IPHONE 13 PRO, както и две застраховки - на кредита - в размер на 280,68 лева и на уреда – в размер на 14,03лв. Стойността на застраховките от общо 294,71 е включена в главницата по договора за кредит - 2633,71 лева. Неправилно районният съд е приел, че двете застраховки касаят закупена вещ. Ясно е записано в договора, че първата сума е за застраховка по кредита. Пълната сума – на вещта и премията по двете застраховки е включена като главница, върху която е начислена уговорената договорна лихва в размер на 991,72 лева. Изплащането е уговорено на 24 броя месечни погасителни вноски по 138,78 лева за периода 15.05.2022 г. 15.04.2024 г., съгласно представения погасителен план. Съгласно чл. 7.2.1 от договора, кредитът за закупуване на стока и заплащане на услуга се усвоява като кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на 3 продажната й цена, но не е посочен продавача на стоката и договора/фактурата за закупуване. Посочва се, че договорната лихва е размер на 23,64 % годишно, но не се сочи процента на ГПР /полето е празно/.

Представен е сертификат №140535221902022/ 14.04.2022 г. за застрахователна програма „Защита за 66+“ на кредитополучателите на потребителски кредити за закупуване на стока, предоставени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД със застраховано лице – ответника. Макар да се сочи като застрахована стока – мобилен телефон Марка APPLE Модел IPHONE 13 PRO, то видно от покритите рискове смърт и хоспитализация на ответника като кредитополучател, застрахован е риска от спиране на плащанията по кредита при възникване на тези обстоятелства. Към договора за кредит е сключен и рамков договор за платежни услуги между същите страни, по силата на който ответникът се съгласява да му бъде открита банкова сметка, която да послужи за трансфериране на сумата от кредитодателя , през тази сметка, към продавача /не са посочени в договора/.

Видно от представения рамков договор за цесия от 31.10.2023г. и извлечение от приложение № 1 към него от 30.10.2023 г., кредиторът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД задълженията на длъжника по процесния договор. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, но няма доказателства това да е сторено, при което правилно първоинстанционният съд е приел, че уведомлението за цесията следва да се счита връчено с връчване на исковата молба на ответника.

В заключението по приетата от СвРС съдебно-икономическа експертиза са посочени дължимите суми по пера, както са отразени в счетоводството на ищеца. Вещото лице е посочила, че на 14.02.2022г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е извършило плащане със сумата от 2339 по сметка на „ВМ Дистрибюшън“ ЕООД с основание за превода

- фактура 0000003699/14.04.2022г. за закупуване на мобилен телефон APPLE IPHONE 13 PRO и получател П. Н. З..

В тази си част експертизата е излязла извън поставените й задачи - въпросът към вещото лице е кога сумата по кредита е преведена по сметка на кредитополучателя. Вещото лице се позовава на първичен счетоводен документ – платежно нареждане, който не е ангажиран като доказателство по делото и не може да бъде вземан предвид от съда, поради което не следва да се приема за установено извършено плащане от ищеца към трето лице в размер на 2339лв. Дори да бъде отчетено това нареждане, то връзката му с плащане в изпълнение на процесния договор не е установена, след като не е посочен самия договор, не е доказана връзката на бенефициента с купувача /такъв не се идинтифицира по договора/, нито по делото е представен договора за покупко-продажба или цитираната фактура. Самото описано от ВЛ нареждане според експертизата е от ищеца към третото лице, а според договора, то трябва да е от сметка на ответника, изрично открита за целта, за чието откриване има доказателства по делото. Не е установено ищецът да е извършил плащания към застрахователя, който е бенефициент на другите две суми, формиращи главницата по договора за кредит.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СвРС е приел, че по делото се 4 доказало наличие на облигационно отношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, който е валидно сключен, без да са изложени мотиви, обосновали този извод при налично възражение от ответника, че не е страна по такъв договор.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи по делото и оплакванията във въззивната жалба:

Основателността на предявените главни искове е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца /чл. 154, ал. 1 ГПК/ на следните правопораждащи факти: 1/ възникването на твърдяното облигационно правоотношение, в т.ч. наличието на уговорка за заплащането на възнаградителна лихва; 2/ че ищецът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума в уговорената валута и в определения срок и начин – на съответните купувачи и 3/ че претендираните вземания са изискуеми.