Решение № 3758 от 21.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3758 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330112395 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Предявени са искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

С определение № 8448/22.07.2025 г. съдът е съединил на основание чл.

213 от ГПК производството по гр. дело № 12393/2025 г. за разглеждането му под общ номер с настоящото гр. дело № 12395/2025 г.

С искова молба с вх. № 78912/16.07.2025 г. К. Л. Х. иска от съда да осъди ответника „Фератум България“ ЕООД да плати на ищеца парична сума от 5 лева, т. е. 2,56 евро (частично от 1750 лева, т. е. 894,76 евро) – недължимо дадена по сключен между страните недействителен договор за потребителски кредит № ** от ** г. (номерът на договора – уточнен с молба от ищеца с вх. № **/** г., л. 46 от делото), ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба – 16.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

С искова молба с вх. № 78904/16.07.2025 г. К. Л. Х. иска от съда да осъди ответника „Фератум България“ ЕООД да плати на ищеца парична сума от 5 лева, т. е. 2,56 евро (частично от 2150 лева, т. е. 1099,28 евро) – недължимо дадена по сключен между страните недействителен договор за потребителски кредит № ** от ** г., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба – 16.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Фератум 1

България“ ЕООД. Счита, че има основание да задържи получените суми, защото договорите за кредит са действителни. Не оспорва факта, че възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР по кредитите, но твърди, че това не е задължително. Иска се от съда да отхвърли предявените претенции. Претендират се разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Страните не спорят, че помежду им са сключени договори за потребителски кредит № ** от ** г. (при следните параметри: чиста стойност в размер на 1750 лева; срок от 12 месеца и ГПР 49,11 %) и № ** от ** г. (при следните параметри: чиста стойност в размер на 2150 лева, срок от 12 месеца и ГПР 49,11 %); че в чл. 5 от всеки договор е уговорено, че кредитите се обезпечават с поръчителство, предоставено от Фератум Банк/Мултитюд банк в полза на дружеството ответник; че поръчителството е възмездно и за него ищецът е следвало да заплати възнаграждение, което не е било включено при определяне на размера на ГПР, посочен в договорите. Тези обстоятелства документално се потвърждават от представените по делото писмени доказателства.

По правото:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК). Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл. 55 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да върне всичко, което му се търси като получено без основание.

Ищецът не доказа, че е платил на ответника, освен чистата стойност (главницата) по кредитите, и суми в размер на по 5 лева /т. е. 2,56 евро/.

Въпреки дадените по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК указания, ищецът не е сторил нужното, за да ангажира доказателства за разпределените му в тежест обстоятелства. Исковете се явяват недоказани в своето основание и подлежат на отхвърляне.

Всички суми в диспозитива на решението ще се посочат в евро съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, тъй като считано от 01.02.2026 г. разплащания в български лева е невъзможно да се извършват.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от К. Л. Х., ЕГН **********, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, искове с правно на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , за заплащане на следните парични суми: 2,56 евро (частично от 894,76 евро) – недължимо дадена по сключен между страните недействителен договор за потребителски кредит № ** от ** г., и 2,56 евро (частично от 1099,28 евро) – недължимо дадена по сключен между страните недействителен договор за потребителски кредит № ** от ** г., ведно със законните лихви върху главниците от депозирането на исковите молби – 16.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумите.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3