Решение № 272 от 03.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Пловдив, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Нестор Сп. Спасов

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20215001000423 по описа за 2021 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила въззивна жалба от Т. Н. Ч. срещу постановеното решение №260108 от 11.03.2021 г. по търг.дело № 502/2018 г. на Окръжен съд Пловдив.

С посоченото решение Т. Н. Ч. е осъден да заплати на Ю.Б.Б. АД, както следва:

-сумата 59 048,90 швейцарски франка, представляваща част от общо претендираната по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №******* от ****** г. изискуема главница от 128 306 ,51 швейцарски франка, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва от датата на подаването на исковата молба – 27.06.2018 г. до окончателното плащане, -сумата 278,40 лв., представляваща разноски, нотариални такси, в т.ч. разходи за подновяване на договорна ипотека, адвокатски хонорар и нотариални такси, платени по повод уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита.

1

Жалбоподателят Т. Н. Ч., действащ чрез назначения особен представител адвокат В.К., е останал недоволен от решението, като е изложил подробни съображения. Счита, че то е неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд относно размера на действително дължимата главница по процесния договор, които са формирани, след като са приети за нищожни, като неравноправни, отделни клаузи на процесния договор за банков кредит, при неправилна преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и при неизяснено дело. Същите не са събразени със задължителната съдебна практика – тълкувателно решение №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС за това как се уреждат отношенията между страните след обявената от съда нищожност в хипотеза на предсрочна изискуемост по договора. На следващо място, не е съгласен с изводите на съда за дължимост на нотариални такси, свързани с уведомяване за цесии и предсрочна изискуемост, които са задължение на банката и за нейна сметка.

Окръжният съд не се е произнесъл по възраженията за нелоялна и недобросъвестна практика на банката. Моли да се отмени решението и се отхвърлят предявените искове.

Ответникът Ю.Б.Б. АД не е представил отговор срещу въззивната жалба и не е изразил становище по делото.

Съдът, след като се запозна с акта предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 25.03.2021 г., а въззивната жалба срещу него е подадена на 06.04.2021 г. в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна.

Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и в съответствие с чл.269 от ГПК.

Видно от твърденията в исковата молба, предявени са осъдителни обективно съединени искове за заплащане на главница и нотариални разходи, за които се твърди, че са произтичащи от договор за банков кредит.

Ищецът банка се позовава на сключен с ответника на 17.09.2008 г.

2

Договор за кредит за покупка на недвижим имот №******* с цел предоставяне на заем на ответника Ч. в размер на равностойността в швейцарски франкове на 75 200 евро по курс купува за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 21 990 евро в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот, равностойността в швейцарски франкове на 53 210 евро в деня на усвояване на кредита за други разплащания. На 09.10.2008 г. ответникът получил сумата 118 491 швейцарски франка, преведена по банковата му сметка по силата на банково бордеро, в резултат на което кредитодателят е изпълнил своето задължение за отпускане на уговорения банков кредит. Била учредена и договорна ипотека за обезпечение задълженията на кредитополучателя по договора.

С Допълнителни споразумения от 11.10.2010 г. , 16.06.2011 г. , 21.12.2011 г. , 23.12.2011 г. , 31.08.2012 г. , 15.02.2013 г. и 17.12.2013 г. се предоговорили задълженията, като страните се съгласили за преоформормяне съществуващите, но неплатени към момента на сключване на всяко едно от споразуменията просрочени вноски чрез натрупването им като редовна главница по кредита, както и на периоди на облекчено погасяване.

Страните постигнали съгласие по чл.28, ал.1 от договора, че във всеки един момент от действието му банката може да прехвърли вземанията си, произтичащи от него на Б. Р. С. АД. На 14.11.2008 г. между Б. Р. С. АД и Ю.Б.Б. АД /с предишно наименование Ю. и Е. Д. Б. АД/ е сключен договор за прехвърляне на вземания, като банката е прехвърлила на посоченото дружество правата си по процесиня договор за кредит. Кредитополучателят е уведомен за прехвърлянето при сключване на споразумението от 11.10.2010 г. и с нотариална покана от 09.02.2018 г. на нотариус Е. С..

С Договор от 25.02.2015 г. е станало обратно прехвърляне на вземанията по договора на банката. Кредитополучателят е уведомен за прехвърлянето с изпращането на нотариална покана от 09.02.2018 г. на Нотариус Е. С..

Твърди, че к ъм датата на подаването на исковата молба ответникът е извършил погасяване на задълженията си по договора, както следва: - 2 214,17 франка главница за периода 09.11.2008 – 29.12.2016 г., - 37 698,32 франка погасена лихва за периода 09.11.2008 - 10.01.2015 г., - 2 603,28 3 франка такси за периода 10.01.2009 – 29.12.2016 г., - 265,44 франка имуществени застраховки за периода 15.02.2013-17.12.2013 г.

Твърди, че ответникът е спрял изпълнението на задълженията си по сключения договор, тъй като не е погасил вноската с падеж 10.06.2014 г. Така се е стигнало до изпращане на нотариална покана от 09.02.2018 г. на Нотариус Е. С. за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

Посочва задължението по договора за кредит: - 128 306,51 франка главница , - 41 121,71 франка договорна лихва, - 326,85 франка такси, - 317,31 франка застраховки, - 278 лв. нотариални такси. От тези суми претендира частично главница в размер на 59 048,96 франка, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, и 278 лв. нотариални такси, които са във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост и уведомяването по смисъла на чл.99,ал.3 от ЗЗД за сключени договори за цесия. Същите са разбити по пера:

60 лв. такса за изготвяне на нотариална покана, 108 лв. допълнителни разходи по нотариална покана, 92,40 лв. връчване на нотариална покана, 18 лв заверка на нотариална покана, за които са издадени 4 бр. фактури през 2018 г. и платени с банкови бордера.

Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковата молба, тъй като счита, че ищецът няма вземане спрямо него по посочения договор за кредит и допълнителните споразумения.

Прави възражение за нищожност на клаузите по договора на основание чл.143 ЗЗП и нелоялна търговска практика на ищеца по отношение на чл.2, ал.2, 3 и 4, чл.3, чл.4, чл.5, чл.6, ал.2,3,4, чл.12, чл.18, чл.20, чл.21, чл.22, чл.28, за нищожност на всички допълнителни споразумения, тъй като съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП и представляват нелоялна търговска практика, че неправилно са отклонявани вноски на длъжника за такси, каквито не се дължат. Прави възражение за погасяване по давност на главница, лихви и такси.

Излага подробни съображения, че не дължи заплащане на нотариална такса като разход за изпратена нотариална покана, тъй като задължение на ищеца е да уведоми длъжника при цедиране на вземането. Счита, че клаузите в договора и допълнителните споразумения са нищожни като договорени във вреда на кредитополучателя, тъй като само върху него са възложени неизгодните икономически последици и нарастването размера на 4 задължението. В договора не се съдържат онези обективни критерии – механизъм и методология за промяна на базовия лихвен процент, които обстоятелства да са уговорени от страните. При липсата на ясни критерии и методология за промяна на базовия лихвен процент не може да се направи преценка при какви условия банката ще повиши размера на лихвата, респективно ще намали същия. Неравноправна е и клаузата, даваща възможност на банката да промени едностранно условията на договора. Също така, уговорките не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, така че потребителят да получи информация как търговецът може едностранно да промени цената, а кредитополучателят да се откаже от договора при преценка, че промяната е неизгодна за него. Липсва конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва. Не са заложени ясни критерии и методология в договора за изменение на размера на банковите такси. При прехвърляне на вземането по неясен начин без посочване на методология са уговорени клаузи за служебно преоформяне от кредитора на плащанията чрез натрупване на редовно усвоената и непогасена част от главницата, при което се предвижда начисляване на лихва върху лихва.

В допълнителната искова молба ищецът допълва, че в договора е посочено, че годишната лихва съставлява сбор от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове и надбавка от 1,2 пункта. Посочва, че базовият лихвен процент е величина, обвързана от комплекс фактори, като промяната му не зависи от преценката на банката.

Твърди, че всички допълнителни споразумения са направени в съответствие с Наредба № 9 от 03.04.2008 г., като с тях кредитополучателят се е съгласил банката служебно да преоформи неплатените задължения чрез натрупването им към редовната главница. Преоформянето се е осъществило не чрез прибавянето на задълженията към главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сметка.

Оспорва се възражението за изтекла погасителна давност и възражението за недължимост на нотариалните такси.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си.

В първоинстанционното решение е прието, че договорни клаузи клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.2, разглеждани във връзка с чл.1, чл.2, на чл.20, чл.21 и чл.23 от договора за банков кредит, са неравноправни и в 5 този смисъл на основание чл.146 от ЗЗП нищожни. Посочените клаузи са свързани с промяната на лихвения процент, поради промяна на базовия лихвен процент/БЛП/, като е прието, че липсва конкретна методика или математически способ, определящи начина и факторите за промяна на БЛП, поради което кредитополучателят не може да направи ясна и точна преценка за това как се е достигнало до изменение на БЛП, което е в противоречие с изискването за добросъвестна търговска практика и създава неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за банков кредит. На следващо място, клаузата на чл.23, с която ответникът е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително и в случаите на чл.6,ал.2 от договора, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди от промяна на обявения курс на банката, също е приета за неравноправна, тъй като с нея се поема риск за сметка на кредитополучателя, както и поемане от негова страна на всички вреди, което не отговаря на изискването за добросъвестност и създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора.

Въз основа на тези изводи съдът е приел, че процесният договор може да се изпълнява и без неравноправните клаузи. Сумите, които се получават в резултат на курсова разлика на швейцарски франк към евро/лев, различаващи се от номинала към момента на сключване на договора, както и служебно извършеното превалутиране такси и комисионни, както и лихвите, определени при изменението на БЛП, са недължими.